Тайната на Ескалибур

Прелетя край средното мостче…

Устремно падащата секция се разби в него. Ударът го преобърна, той изпусна решетката и продължи да пада надолу.

Удари се във връзка кабели, опита се да се захване за тях, не успя. Ръцете му се плъзнаха по дебелата изолация, всеки следващ се изплъзваше от захвата му и все повече го приближаваше към смъртта там долу, до Круглов…

Успя да се залови за последния кабел.

Ръката му се изви от рязкото падане и раменете му пламнаха от болка. Кабелът се разлюля и го разклати като кукла. Пъшкайки, Чейс успя да вдигне и другата си ръка и да се хване за кабела и с двете.

И това беше всичко. Той продължаваше да виси на осем фута над земята и под краката му нямаше нищо, което да омекоти падането му — само бетон и метал. А над главата му вече вървеше обратното броене до унищожението.

— Въобще не ми изглежда добре — промърмори той.

За голяма негова изненада в отговор се разнесе ръмжене. Той изви глава и видя Максимов, който все още висеше на единия си крак, заклещен в друга плетеница от кабели. Грамадният руснак примигна замаяно, след което се вторачи в него — и лицето му се изкриви от ярост.

— Ти!

— Да, аз — рече Чейс. — Ох, мамка му — добави той, когато Максимов се протегна надолу към кабелите, на които висеше англичанинът.

Ръката му достигна онзи, който се намираше най-отгоре в плетеницата.

— Ти се опита да ме убиеш. Сега аз ще те убия!

— Не, не, не, по дяволите! — изрева Чейс, докато Максимов разтърсваше кабелите, опитвайки се да го изтръска от тях. — Цялото място ще се взриви!

Максимов му отговори нещо на руски, което според тона на гласа му най-вероятно беше руският еквивалент на „голяма работа“, и разклати кабелите още по-силно.

— Не, чуй ме тъпо копеле! — изкрещя Чейс с нарастващо отчаяние, тъй като ръцете му започваха да се изплъзват. — Мичъл предаде всички ни!

— Ха! Пада ти се, щом му се довери!

Едната от ръцете на Чейс се изплъзна.

— Ох, мамка му! — изпъшка той. Ямата се завъртя под краката му. Той се опита да се захване отново, но не можа да стигне тресящия се кабел. — Васюкович е мъртъв! — извика отчаяно той, напълно изчерпал идеите си. — И ако не побързаш да се махнеш оттам, и ти ще умреш!

Това предизвика реакция, Максимов спря да клати кабела.

— Шефът е мъртъв?

— Мичъл го уби! Цялата работа се оказа капан — той уби всички, за да прикрие следите си. Само ние останахме — но ако не се махнем от тук, и ние ще умрем! Виж! — Той протегна трескаво ръка към необуздания пъстроцветен хаос, който проблясваше под купола. — След малко това място ще избухне!

Изражението на Максимов премина от ярост към загриженост.

— Нали не ме лъжеш?

— Не, по дяволите, не те лъжа! И двамата ще умрем, ако не си помагаме взаимно!

— Ако аз ти помогна, откъде да съм сигурен, че и ти ще ми помогнеш?

— Бил си в спецназ, нали? Специалните части? Аз бях в SAS — специални части. Същата работа, само шефовете са различни! Ти си вярвал на другарите си от взвода — повярвай и на мен, моля те!

Руснакът се замисли, но явно мисленето не му се удаваше много и от усилието лицето му се изкриви. Най-накрая рече:

— Какво искаш да направя?

— Издърпай ме нагоре! След това аз ще се изкача на мостчето и ще издърпам теб!

Нов болезнено бавен процес на мислене.

— Добре. Ще ти помогна. Но ако и ти не ми помогнеш, ще те убия! Дори ако се наложи да се надигна от гроба, за да го направя!

— Просто ме издърпай, по дяволите! — След като кабелът вече не се клатеше, Чейс успя да се захване за него и с другата ръка. Максимов го изчака да се залови здраво, след което започна да повдига тежката плетеница от кабели, докато Чейс не протегна ръка и не се издърпа върху по-голямата купчина.

— Добре, пускай ги — заповяда той. Максимов пусна кабелите. Те увиснаха надолу, а Чейс скочи след тях. Сега, като имаше за какво да се закрепи, той стигна сравнително лесно до стабилния среден мост.

Асансьорът не беше далеч. Той погледна към Максимов, който продължаваше да виси долу. Част от съзнанието му му напомни, че шансовете му да се измъкне са много по-големи, ако си тръгне още сега, сам.

Той не му обърна внимание. Беше дал дума.

На няколко фута от него лежеше метален прът, отчупено парче от взривения мост. Чейс го грабна и се наведе под перилата, като протегна пръта в едната си ръка, а с другата се вкопчи в парапета.

— Дръж! — извика той. Шумът на генератора се беше превърнал в пронизителен писък, навсякъде под купола се появяваха енергийни изпразвания.

Максимов се наведе напред и се опита да стигне пръта. Чейс се протегна още, за да приближи края му до протегнатите му пръсти. Не му достигаха само два инча.

— Хайде де!

— Не мога… да стигна! — изпъшка Максимов, а жилите на врата му изпъкваха от напъна. Той беше камара от мускули, собственото му тяло ограничаваше движенията му, като не му позволяваше да се прегъне повече.

— Не стигаш ли? — В гласа на Чейс се промъкнаха присмехулните нотки на лаещия тон на инструктора по строева подготовка. — О, да, можеш да го стигнеш, руска кокона такава! Спецназ ли? Дръжки спецназ! По-скоро сте група мамини синчета, които гледат само да се изфукат…

С гневен рев Максимов се изхвърли напред и пръстите му се сключиха около края на пръта.

— Ха така! Да! — извика Чейс и задърпа с всичка сила руснака към себе си. Максимов се вкопчи в перилата, след което се изви, за да освободи заклещения си крак и се изкачи на мостчето.

Чейс хукна към пулта на асансьора и блъсна бутона за повикване. Платформата започна да се снижава.

— Хайде, побързай! — извика той на руснака. — Между другото, извинявай за мамините синчета.

— Няма проблем — избуча Максимов. — Но може би някой ден и аз ще ти кажа как наричаме ние SAS, а?

Платформата пристигна; двамата скочиха върху нея още преди да спре и Чейс натисна бутона за изкачване. След секунда, която им се стори като цяла вечност, тя започна да се издига отново. Край тях проблясваха електрически разряди, с натрупването на мощността като че ли самият въздух започваше да трепери.

Стигнаха до горния мост. Чейс скочи от асансьора и започна да се изкачва бързо по стълбата, която водеше към контролната зала. Максимов го следваше по петите. Мичъл и Нина бяха изчезнали. В залата бяха останали само трупове.

И два бъдещи трупа, ако не успееха да се измъкнат навреме.

— Бегом! — изкрещя Чейс.

Двамата хукнаха към изхода. Когато минаваха край контролно-пропускателния пункт Чейс хвърли един гневен поглед към шкафчето, където бяха заключени вещите му. След миг те изскочиха навън, където мракът беше пронизван от неземни проблясъци от светлина.

Пред тях се забелязваше монорелсовата линия. Вагонетката, с която бяха пристигнали, я нямаше, а онази от съседната линия едва се забелязваше в далечината. Отвъд релсите, гигантски течни енергийни спирали танцуваха над хълма, покрит със стотици антени, а от върховете им хвърчаха облаци искри. Чейс виждаше собствената си сянка, но не от лампите около съоръжението, а от нещо много по-ярко, по-нестабилно и много смъртоносно.

Което се канеше да избухне всеки момент…

Чейс стигна до гребена на хълма и се хвърли надолу по стръмното. Със заслепяващ блясък и разтърсващ земята гръм от антените право нагоре се изстреля огромна светлинна стена и цялото съоръжение бе обгърнато от невъобразимо количество енергия.

Светлината изчезна след миг, много от антените се стопиха, а Чейс продължаваше да се търкаля надолу по хълма, притиснал ръце към ушите си, в очакване на новата вълна.

От небето към купола се устреми синкав лъч, който се разпиля в милион искри, щом премина през него и се стрелна надолу към машината.

Всичката геоенергия, която все още се съдържаше в машината, беше освободена отведнъж. Генераторът се пръсна, силата на взрива разпиля бетонните стени на ямата и образува огромен кратер на мястото на върха. Кръглата сграда беше изпарена, ударната вълна превърна всичко в прах за части от секундата и продължи да се разраства в огромен разрушителен пръстен.