Пазителят на монетния двор

След онази ужасна нощ госпожица Бартън рядко беше на Джърмин Стрийт, когато отивах там, и все по-често в дома на Халифакс в Буши Парк, и двамата никога повече не останахме насаме.

Дори сега, тридесет години по-късно, изпитвам силна болка, като пиша за това. Но този епизод е незначителна подробност в моята история, която трябва да бъде довършена. Остана да разкажа, че нашите шпиони и агентите на правителството следяха внимателно Оутс и останалите заговорници. В началото на ноември, когато беше съобщено, че кралят ще се завърне на четиринадесети ноември, правителството деликатно предприе мерки. Ограниченият брой екземпляри на памфлета на господин Дефо с предполагаемото пророчество на Нострадамус, които все пак бяха разпространени, предизвикаха смут сред лондончани. Всички заговориха за конспирация срещу краля и стана ясно, че всеки ход срещу протестантите, колкото и краен или злонамерен да е, ще бъде провокация за тълпата. Правителството беше принудено тайно да доведе от Северна Англия полк войници, на които имаше доверие. Скоро преди завръщането на краля от Фландрия, ние най-после пристъпихме към действие срещу заговорниците.

Една вечер в началото на ноември Нютон и аз играехме на дама в дома му на Джърмин Стрийт, когато той получи спешно писмо от лорд Халифакс. Веднага щом го прочете, Нютон скочи.

— Хайде, Елис, сложете си шапката и пелерината. Дойде време да арестуваме предателите. Предприето е издирване на якобити — обясни той. — Вече се извършват арести. Според писмото на милорд Халифакс в Тауър е въведен полицейски час. Много хора са задържани в крепостта и извън стените й. Възложена ни е задачата да арестуваме онзи зъл гений Оутс.

— Няма ли да вземете оръжие, сър? — попитах аз, въоръжавайки се до зъби, както се казва.

— Ако го сторя, мисля, че ще се страхувам повече от себе си, отколкото от всеки престъпник, който може да срещнем тази вечер.

Докато отивахме към Акс Ярд, близо до парка „Сейнт Джеймс“, видяхме, че Лондон има вид на град под обсада. По улиците маршируваха обучени групи хора. Пазачите пред Съмърсет Хаус и Уайтхол, където имаше и оръдие, бяха сменени. Портите на Темпъл бяха затворени и аз започнах да се тревожа, че господин Оутс е чул и видял суматохата и ще избяга.

— Не се безпокойте за това — опита се да ме успокои Нютон. — Хората на лорд Халифакс не го изпускат от поглед през последните седмици и за нас остава само честта да арестуваме главния конспиратор.

— Но тълпата ще позволи ли да бъдат задържани толкова много протестанти?

— Беше оповестено, че всички арестувани са римокатолици — обясни Нютон — и враждебно настроени англичани или френски шпиони. Истината обаче е, че те са същите френски хугеноти или „Зелени ленти“, които съзаклятничиха да избият католиците в Лондон.

Трябва да призная, че това ми се стори много несправедлив и макиавелистки начин да управляваш една страна.

Приближихме се до дома на Оутс. Преди да потропам на вратата, аз извадих единия си пистолет от кобура и го заредих. Вече имах опит в извършването на арести и бях изпратил хората на Халифакс край задната част на къщата, ако Оутс се опита да се измъкне.

— В името на краля, отворете! — извиках аз, като със свободната си ръка бутнах Нютон зад себе си, в случай че от къщата се разнесат изстрели.

Никой не отвори и Нютон заповяда на хората от Хазната да разбият вратата. След шумни трясъци и викове, които изкараха всички жители на Акс Ярд от домовете им, аз влязох в къщата, следван на безопасно разстояние от Нютон и останалите. Къщата обаче беше празна.

— Опасявам се, че птичето е излетяло — рекох аз, слизайки долу, след като бях проверил горния етаж. — Глупаците объркаха нещата. Или са били подкупени.

Нютон внимателно разглеждаше стара глинена лула.

— Интересно — измърмори той, изстърга с нокътя си съдържанието й и опита вкуса му.

— Объркаха нещата — повторих аз на висок глас, за да ме чуят хората от Хазната, които бяха в къщата, — защото не се посвениха да вземат подкуп.

— Предполагам, че не е отлетяло, а просто е излязло — най-сетне отбеляза Нютон и посочи хубавата кутия за емфие на масата. — Мисля, че нямаше да я остави, ако не възнамеряваше да се върне.

— Тогава може би трябва да го чакаме тук.

Той поклати глава.

— В Лондон цари суматоха. Оутс скоро ще разбере, че плановете му са се провалили. Може да чуе нещо, което да го уплаши и прогони. По-добре ще бъде да го потърсим, преди да се е върнал тук.

— Но как? Не знаем къде е отишъл. Освен ако не е в Уестминстър Хол.

Нютон отново поклати глава.

— Отдавна се мръкна. Магазините вече са затворени. Мисля, че е отишъл другаде.

— Разбира се. В „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Или в баптистката църква в Уопинг.

— Може би ще го намерим там — съгласи се Нютон. — Или на друго място.

— Признавам, че нямам представа къде другаде бихме могли да го търсим.

— Лулата все още е топла — каза той и ми я даде.

— Да. Не може да е излязъл отдавна.

— Точно така. Забележете гъстия, черен нагар вътре. Това не е тютюн.

— Прилича на засъхнала меласа. Въглен ли е?

— Не. Спомняте ли си, че пръстите на господин Оутс бяха почернели? И странната миризма, която се излъчваше от него?

— Да, беше много особена. Мисля, че съм я долавял и на друго място.

— В Саутуърк. Там, където проследихте клетия капитан Морне.

— Да. Как разбрахте?

— Това е опиум. Парацелз и по-наскоро английският аптекар Томас Сайденхам са се научили да използват опиума в шерито заради лечебните му свойства. Тук е известен и като лауданум, опиева тинктура. Холандците обаче са въвели практиката да се пуши, а в Турция го наричат „Маш Аллах“, което означава Божие дело.

— Собствениците на онази непочтена къща в Саутуърк бяха холандци.

— Да, казахте ми това. Опиумът облекчава болката, което, разбира се, е Божията милост, но когато се пуши редовно, се превръща в пагубен навик. Човек понася по-лесно побоя, след като е пушил опиум.

— Разбирам какво имате предвид, сър.

— Всичко това ме кара да подозирам, че ако не намерим Оутс в „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт, няма да е зле да го потърсим в Саутуърк. Не изпуснахте ли веднъж господин Оутс, докато го преследвахте в Саутуърк, преди да разберете кой всъщност е той?

— Да, сър. И като се замисля, мястото не беше далеч от бардака, където влезе Морне.

— Това би обяснило също така и защо Морне не ви е познал веднага. Вероятно съзнанието му е било замъглено от опиума. Вие споменахте, че ви се е сторил пиян.

— И аз щях да се замая, ако бях останал там. Пушекът беше опияняващ.

— Спомняте ли си къде се намира къщата?

— Мисля, че да.

— Хубаво. Ще отидем в „Лебеда“ и ако Оутс не е там, ще тръгнем надолу по реката и ще наемем лодка да я преминем.

Взехме хората от Държавната хазна с нас, макар че сигурно им се искаше да бъдат на друго място. Нютон се държеше презрително с тях, защото бяха позволили на Оутс да се измъкне под носа им от къщата в Акс Ярд. Оутс не беше в „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт и скоро прекосихме реката и отидохме в Саутуърк. Над ниските покриви и назъбените комини се стелеше мъгла. В мрака блестяха малко лампи, които осветяваха пътя ни. Един-два пъти се подхлъзнахме в калта от тресавищата, затова бяхме мокри и изцапани, когато стигнахме до къщата на холандеца.

Нютон изпрати двама от хората на Хазната зад къщата, в случай че Оутс се опита да се измъкне, и ги предупреди, че ако той избяга, ще платят скъпо. Отново извадих пистолетите си и потропах силно.

Най-после вратата се отвори. На прага застана същата блудница, която бях видял и по-рано. Тя видя пистолетите ми и извика някакво име. От друга стая изскочи огромна хрътка и започна ожесточено да лае. Стъписах се и звярът сигурно щеше да прегризе гърлата ни, ако не бях стрелял в правоъгълната й глава и не я бях убил. Все още треперех като лист, когато влязохме вътре. Къщата вонеше на опиум. Оставихме други двама мъже на пост пред вратата, претърсихме горния етаж и намерихме няколко стаички, където на мръсни легла лежаха мъже и жени и пушеха лули с „Маш Аллах“. За мое облекчение първият човек, когото видях, беше така наречената монахиня, която налагаха с камшик за удоволствие на мъжете в стаята долу. Тя беше жива, макар и толкова зашеметена от опиума, че нейното съществуване едва ли можеше да се нарече живот. Беше ясно, че младата жена се подлага на унижения за удоволствие и бе забравила за лулата в почернелите си пръсти.