Престпен експеримент

— Виж какво, днес просто няма лекар, какъвто и да е той, когото да не атакуват с някакви обвинения от този род. Ако доктор Швайцер беше още жив, пази боже, щеше да се защитава срещу тях в джунглата. Но ако държиш на всяка цена да действаш, моля. Ще изискаме по съдебен ред болничната документация, когато си готов. Притеснен съм от големия процент смъртност сред родилките, но дори и това може да бъде обяснено. Той действително се занимава със случаи на високорискова бременност.

Тонът на Скот стана строг.

— Това, което ме интересува най-много, е какво има да ни каже доктор Сейлъм. Говори с него и после ми се обади, а аз ще се опитам да задвижа нещата. Между нас казано, Ричард, мисля, че трябва да притиснем достатъчно убедително капитан Крис Луис, за да го накараме да направи признания. Знаем, че е скрил действията си в понеделник вечерта, когато жена му е починала. Знаем, че Една Бърнс му се е обадила във вторник вечерта. Сега знаем, че се е разделил с погребалния агент преди девет часа във вторник вечерта. След това е бил сам и спокойно може да е излязъл. Ами ако наистина е отишъл у тях? Сръчен е. Чарлс каза, че имал доста сложни инструменти в гаража си. Когато му се е обадила, Една е била доста пияна. Съседката ни го каза. Представи си, че е отишъл там, отворил е с нещо, вмъкнал се е в апартамента и е блъснал горката жена, преди дори да е разбрала какво става? Откровено казано, имам чувството, че е било точно така и тази вечер ще го докараме тук, за да ни разкаже всичко.

— Може и да си прав — каза Ричард, — но все пак смятам да проверя тези хора.

Хвана доктор Лъвийн точно когато си тръгваше от кабинета си.

— Ще те черпя едно питие — предложи Ричард. — Няма да ти отнема повече от петнадесет минути.

Уговориха се да се срещнат в Паркуудс Кънтри Клъб. На средата на пътя и за двамата, това място имаше преимуществото да бъде спокойно през седмицата. Щяха да си поговорят в бара, без да се безпокоят, че някой ще ги чуе или пък че ще видят познат, който ще седне при тях уж за едно „здрасти“.

Алън Лъвийн приличаше на петдесет и пет годишен Джими Стюарт — факт, който много се харесваше на по-възрастните му пациенти. Двамата притежаваха непринудената отзивчивост на професионалисти, които се уважаваха взаимно, с удоволствие пийваха заедно по едно питие, ако пътищата им се кръстосат, и си махваха приветливо, когато се срещнеха на игрището за голф. Ричард пристъпи направо към въпроса:

— По ред причини в момента проявяваме интерес към болница „Уестлейк“. Уинифред Уестлейк беше твоя пациентка. Нейният братовчед твърдял, че тя не е починала от сърдечен удар. Какво можеш да ми кажеш по този въпрос?

Алън Лъвийн изгледа Ричард, отпи от мартинито си, хвърли поглед през огромния прозорец към заснежения път и сви устни.

— Налага ми се да отговоря на този въпрос от няколко позиции — каза той бавно. — Първо — да, Уинифред беше моя пациентка. Години наред тя страдаше от предполагаема язва. По-точно, имаше всички симптоми на класическата язва на дванадесетопръстника, която обаче изобщо не се прояви на рентгенова снимка. Когато периодично започваше да я боли, аз я пращах на рентген, получавах отрицателен резултат, предписвах й специална диета за язва и тя усещаше облекчение почти веднага. Не беше голям проблем. После, година преди да срещне Хайли и да се омъжи за него, тя получи остра криза на гастроентерит, която на практика промени кардиограмата й. Пратих я в болница със съмнения за сърдечен удар. Но след два дни болничен режим кардиограмата й се нормализира напълно.

— Значи проблемът с нейното сърце не е безспорен? — попита Ричард.

— Не, даже смятам, че не е имало проблем. Никога не се е проявявал при стандартните изследвания. Но майка й почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст. А Уинифред беше почти на петдесет и две. Беше по-възрастна от Хайли с близо десет години. Няколко години след брака им започна да ме посещава по-често, като постоянно се оплакваше от болки в гръдната област. Изследванията не показаха нищо съществено. Казах й да спазва стриктно диетата си.

— И после тя получи фаталната криза? — попита Ричард.

Другият лекар кимна.

— Една вечер, докато се хранели, получила спазъм. Едгар Хайли веднага се обадил в службата си. Дал им моя номер, номера в болницата и им казал да повикат полиция. От това, което разбрах, Уинифред се захлупила на масата в трапезарията.

— Бяхте там, когато тя почина, така ли? — полита Ричард.

— Да. Хайли все още се опитваше да я спаси. Само че положението беше безнадеждно. Почина няколко минути след пристигането ми.

— И диагнозата сърдечен удар те удовлетворява? — попита Ричард.

Отново едва прикрито колебание.

— Тя чувстваше болки в гърдите от години. Не всички сърдечни заболявания се проявяват на кардиограма. Около две години преди да почине, периодично правеше хипертонични кризи. Несъмнено това сърдечно страдание често се предава по наследство. Да, на времето за мен тази диагноза беше удовлетворителна.

— На времето? — наблегна на думата Ричард.

— Мисля, че през тези три години абсолютната убеденост на онзи братовчед за някаква нередност в нейната смърт ме е тормозила постоянно. Когато дойде при мен, аз на практика го изхвърлих от кабинета си, защото обвини и мен във фалшифициране на документацията. Тогава реших, че е недоволен роднина, който ненавижда другия, заел мястото му в завещанието. Но Глен Никърсън е добър човек. Треньор е в гимназията на Паркуудс. Сега децата ми ходят там. Умират за него. Семеен човек, много деен в църквата и в кметството, безспорно не от оня тип хора, способни да се побъркат, че са обезнаследени. Освен това той със сигурност е знаел, че Уинифред ще остави имота си на своя съпруг. Тя беше луда по Хайли. Защо, така и не разбрах. Той е една студена риба и нищо повече.

— Доколкото разбирам, ти не го харесваш.

Алън Лъвийн довърши питието си.

— Да, не го харесвам, при това никак. Хвърли ли поглед на статията за него в „Нюзмейкър“? Излезе точно днес. Изкарва го полубожество. Сега ще бъде още по-непоносим, предполагам. Но трябва да призная — той е превъзходен лекар.

— Достатъчно превъзходен, за да предизвика по химичен път сърдечен удар на жена си?

Доктор Лъвийн погледна Ричард в очите.

— Откровено казано, често съжалявам, че не поисках аутопсия.

Ричард направи знак за сметката.

— Много ми помогна, Алън.

Другият сви рамене.

— Едва ли. Каква полза имаш от всичко това?

— Засега ме прави по-проницателен, когато говоря с други хора. А занапред… кой знае?

Разделиха се пред входа на бара. Ричард бръкна в джоба си за дребни, отиде до телефонния автомат и набра номера на „Есекс Хаус“ в Ню Йорк.

— Доктор Емет Сейлъм, ако обичате?

Последва сигналът от хотелския телефон, който звънеше. Три, четири, пет, шест пъти. Чу се гласът на телефонистката от централата:

— Съжалявам, но номерът не отговаря.

— Сигурна ли сте, че доктор Сейлъм е пристигнал?

— Да, сър. Абсолютно. Той се обади специално да каже, че очаква важен телефонен разговор и иска да е сигурен, че ще го свържа. Беше преди не повече от двадесетина минути. Но предполагам, че е променил решението си или нещо такова. Защото сега звъним в неговата стая, но никой не отговаря.

35

Когато излезе от кабинета на Скот, Кейти извика Рита Кастийл и двете заедно прегледаха материалите, които щяха да й трябват за предстоящите дела.

— Този въоръжен грабеж на Двадесет и осма — каза Кейти, — в който обвиняемият си е подстригал косата сутринта след престъплението. Ще имаме нужда от показанията на бръснаря. Нищо чудно, че очевидците не са могли да го разпознаят. Въпреки че го накарахме да сложи перука, когато застана в редицата за идентифициране, изобщо не изглеждаше по същия начин.

— Ясно. — Рита записа адреса на бръснаря. — Колко жалко, че не можеш да уведомиш съдиите за обемистото досие, което Бентън е имал още като непълнолетен.