Игра на часове

— Благодаря, Сали, много ни помогна.

Сбогуваха се със Сали и тръгнаха обратно към голямата къща.

— Какво мислиш за тази история? — попита Мишел.

— Много въпроси поражда. С кого се е срещал Боби по онова време? Дали намекът му наистина е бил насочен към Реми? И защо се е отървал от колата? — Кинг се замисли. — Питам се дали има шанс да открием Били Едуардс и да го разпитаме.

— Защо не отидем направо при Реми?

— Тя ще поиска да разбере откъде сме узнали. А Сали явно не умее да прикрива чувствата си. Още при първия строг поглед на Реми ще се пречупи. По някое време може би ще се наложи да постъпим точно така, но засега нека потърсим друг начин.

— Откриваме нови и нови въпроси, но без отговори — каза Мишел.

— Рано или късно ще настъпи обрат. Но се боя, че отговорите може да не ни харесат.

39

Доротея и Еди Батъл не си бяха у дома, затова следобед Кинг и Мишел отскочиха до „Афродизиак“ да поговорят с Лулу Оксли за убитата Ронда Тайлър.

Когато пристигнаха, паркингът вече започваше да се запълва от обедния прилив на клиенти. На минаване край един от баровете зърнаха как вътре танцуват почти голи жени, а мъжете от публиката зяпат и подвикват възторжено.

— Не виждам какво му е привлекателното — отбеляза Мишел.

— Продуктът не е предназначен за такива като теб.

— Я стига. Да не би да твърдиш, че ти допадат подобни гледки?

— Не, но за жалост спадам към малцинството сред мъжкия пол. — Той се усмихна и добави: — Тоест към умните, чувствителните и образованите.

Насочиха се отново към малката разхвърляна канцелария на Лулу, където я завариха да работи усърдно. Не изглеждаше много доволна, че я прекъсват.

— Вече разправих всичко на Уилямс и ФБР — каза тя, после щракна запалката и засмука нова цигара.

— В момента сме назначени за помощник-шерифи, тъй че можеш да споделиш и с нас — отговори любезно Кинг, показвайки значката си.

Тя въздъхна, пусна облаче дим и се облегна.

— Ако случайно не си чула, здравното министерство обяви, че пушенето е много вредно — каза Мишел и разсея с длан пушека пред лицето си.

— На здравното министерство не му се налага да управлява мъжки клубове — отвърна Лулу.

— На драго сърце ще изтърпим вторичното пушене, стига да ни разкажеш за Ронда Тайлър — намеси се Кинг.

— Добре, за трети и явно не за последен път. Ронда Тайлър, наричана още… всъщност вече не помня как й беше проклетият псевдоним…

— Мургавото пламъче — подсказа Мишел.

— Да, добра памет имаш — кимна Лулу и я огледа изпитателно. — Както и да е, тя постъпи на работа по договор. Отседна в една от клубните стаи, но малко преди да изтече договорът, каза, че си намерила друга бърлога. После договорът изтече и повече не я видях. И преди я бяхме наемали. Винаги се е държала като професионалистка и не ни е създавала проблеми.

— Споменавала ли е да има приятели или роднини наблизо?

— Не и на мен. Но при нейния занаят роднините обикновено се отдръпват.

— А дали не е срещнала някой мъж? — попита Мишел.

Лулу тръсна пепелта от цигарата в празна картонена чашка върху бюрото.

— Аз поне не съм чувала.

— Сигурно е споделила с някого, а? — попита Кинг.

— Евентуално с някое от момичетата.

— Може ли да поговорим с тях?

— Ако успеете да ги събудите. Нощната смяна не напуска леглата, преди да наближи привечер. Дневните са в момента на сцената.

— Ще се постараем — каза Кинг.

— Ваша работа — отвърна Лулу и пак се вгледа в Мишел.

Докато вървяха към вратата, Мишел се озърна през рамо и видя ръката на Лулу да изчезва в чекмеджето на бюрото. Когато отново изплува, в нея нямаше нищо. Мишел завъртя глава, преди Лулу да забележи погледа й.

— Между другото — догони ги нейният глас, — ето още едно сведение, което може да ви заинтригува: нейно височество Реми Батъл е заплашвала Джуниър.

Двамата се завъртяха и внимателно изслушаха разказа й за срещата, включително и за предложението на Реми да плати, ако Джуниър й върне нещата.

— Значи иска нещо от чекмеджето, но не дава пет пари за венчалната си халка? — попита озадачено Кинг.

— Очевидно дамата има какво да крие.

— Къде ще бъде днес Джуниър?

— Няма да можете да го видите. Има поръчка в Линчбърг. Но довечера ще е в къщата, която строи за нас.

— Обясни ми къде е къщата. И ми дай номера на мобилния му телефон. — След като Лулу обясни, Кинг зададе още един въпрос: — Идвал ли е някога тук Боби Батъл?

Лулу сякаш положи големи усилия да прикрие изненадата си.

— Мисля, че съм го виждала на два-три пъти.

— Наскоро ли?

— Какво разбираш под „наскоро“?

— Да речем, през последните две години.

— Не мога да кажа със сигурност.

Друго и не очаквах да чуя, помисли си Кинг.

— Е, отново благодарим за съдействието.

— Ще ви покажа къде са стаите — предложи Лулу.

Отведе ги на горния етаж и посочи коридора, закрит с червена завеса.

— Успех — каза тя, но тонът й говореше точно обратното.

Докато двамата тръгваха натам, Лулу докосна Мишел по рамото.

— Може ли да те питам нещо?

— Ние вече толкова питахме, че не виждам защо да ти откажа.

— Мислила ли си някога да танцуваш на пилон?

Мишел се смая.

— Моля?

— Просто имаш вид на типичното американско момиче. Това много се цени в занаята. По-слаба си от другите мацки и малко лека в бюста, но момчетата няма да имат нищо против, като видят останалото.

Лицето на Мишел пламна.

— Сигурно се шегуваш!

— Заплащането е по-добро, отколкото предполагаш, а бакшишите са изцяло за теб. Освен това можеш да избереш нощна смяна и през деня да ходиш на работа другаде. Законът забранява да се събличаш докрай, тъй че можеш да останеш по прашки. Но горнището трябва да падне, такива са правилата в клуба. Няма ли цици, няма парици.

Мишел се усмихна хладно.

— Нека да го кажа така: видиш ли ме да танцувам само по прашки пред тълпа пияни тъпаци, да знаеш, че е дошъл краят на света.

— Не знам — каза Кинг, който слушаше внимателно разговора. — За такова зрелище бих дал поне двайсет долара бакшиш.

40

Кинг и Мишел тръгнаха по коридора, промушиха се зад тежката червена завеса и почнаха да чукат по вратите. Няколко стаи бяха отключени и свободни. От другите им отговориха с ругатни или сънливо мърморене. Всеки път, когато някоя врата биваше отворена — винаги от оскъдно облечени млади жени с крайно уморени лица. — Мишел задаваше един и същ въпрос, а Кинг извръщаше глава.

— Не я познавах добре — гласеше неизменният отговор.

Но от предпоследната стая нечий глас каза:

— Влизай.

Когато излезе след две-три минути, изглеждаше дълбоко потресена.

— Добре ли си? — попита Кинг.

— Нищо ми няма, просто току-що получих неприлично предложение от двуметрова жена на име Хайди.

— Ако искаш, мога да изчакам в колата.

— Млъквай!

— Сигурно е заради приветливия ти вид.

Последната врата бе отворена от млада жена с дълъг халат, който не прикриваше напълно тежките извивки на тялото и издутата гръд. Беше боса, а изрусената й коса бе вързана на опашка. Държеше чаша черно кафе. Представи се с името Пам и след като й казаха какво искат, тя ги покани да влязат.

Седнаха край малка маса, около която бяха разположени четири стола. Стаята беше доста уютна, макар че Кинг неволно се озърташе към разхвърляното легло в ъгъла и купчината бельо върху него. Завъртя се и срещна строгия поглед на Мишел.

— Значи си познавала Ронда? — попита Кинг.

— Да, сър.

Кинг плъзна изпитателен поглед по нея. Изглеждаше толкова млада, че ако я беше видял да се вие полугола около пилона, сигурно щеше да я наметне с одеяло и да повика баща й да я прибере.

— От полицията разговаряха ли вече с теб?

— Да, сър, по-точно от ФБР. Във всеки случай така се представиха.