Игра на часове

Кинг отново се озърна към Силвия.

— Той от ППТП ли е?

— Откровено казано, не съм сигурен. Толкова народ се е струпал, че вече не знам кой влиза и кой излиза.

— Тод — каза Кинг, — това да не го повтаряш и на километър от ухото на адвокат.

За момент Уилямс се обърка, после кимна.

— А, разбрах те.

Пристъпиха напред да огледат часовника.

— Нагласен е на четири часа — печално каза Уилямс.

Кинг се наведе да види отблизо.

— Не, не е.

— Какво? — възкликна Уилямс.

— Сочи една минута след четири.

Уилямс коленичи до него.

— Я стига, Шон. Мисля, че при дадените обстоятелства това е почти същото.

— Досега този тип беше пределно точен, Тод.

Уилямс не изглеждаше убеден.

— Представи си го, Шон: току-що е убил жена и иска да се измъкне час по-скоро. Вероятно действа на тъмно. За разлика от другите престъпления сега се намира сред множество потенциални свидетели. Сигурно в бързината просто не е забелязал, че греши с някаква си минута.

— Може би — отвърна Кинг със същия скептицизъм. — Но убиец, който е тъй внимателен, че не оставя никакви съществени следи, не ми прилича на човек, способен да напише „хлапе“, когато всъщност има предвид „хлапета“, или да нагласи часовник на четири и една минута, когато е възнамерявал да го сложи точно на четири.

— Добре де, ако е искал да бъде четири и една минута, каква е причината? — попита Мишел.

Кинг нямаше отговор. Той за дълго сведе очи към мъртвата жена, а Уилямс отиде да провери нещо друго в стаята.

Мишел сложи ръка на рамото му.

— Извинявай, Шон, бях забравила, че я познаваш.

— Тя беше добър човек и чудесен адвокат. По дяволите, не заслужаваше това… не че някой го заслужава.

Силвия ги спря, докато минаваха на излизане покрай нея. Мъжът с костюма се бе присъединил към групата, струпана около тялото. Беше малко по-нисък от Кинг, но с по-масивно и много мощно телосложение; раменете му сякаш всеки миг щяха да разкъсат костюма по шевовете. Имаше оредяла, леко прошарена кестенява коса, уши като карфиол и сплескан боксьорски нос между чифт зорки кафяви очи.

— Ето че сме на номер четири и краят не се вижда — каза Силвия. — Нощният хищник. Кой би си помислил?

Тя поклати глава.

— С кого разговаряше преди малко? — попита Кинг.

— Агент на ФБР. Чип Бейли от Шарлотсвил.

— Чип Бейли? — бавно повтори Кинг.

— Познаваш ли го? — попита Силвия.

— Не, но мисля, че бих желал да се запознаем.

— Може да уредя нещо. По-късно, разбира се. В момента всички са много заети.

— Чудесно. — Кинг помълча, после добави: — Забеляза ли колко сочеше часовникът?

Силвия кимна.

— Четири и една минута. Също като онзи на Пембрук.

— Какво? — изрекоха едновременно Кинг и Мишел.

— Нейният часовник беше нагласен на два и една минута. Не ви ли казах?

— Не — отвърна Мишел, — и Тод не ни каза. Той сякаш си мисли, че толкова дребна разлика няма значение.

— А ти как смяташ? — попита я Кинг.

— Мисля, че е важно, макар да не знам защо.

— Нещо друго да ти е направило впечатление? — попита Кинг.

— Разбира се, след като проверих Хинсън за следи от сексуално насилие, измерих аналната й температура; проверката бе отрицателна. Мъртва е от осем-девет часа. Но има дванайсет рани от нож.

Мишел схвана намека в тона на Силвия.

— Твърде много.

— Да — потвърди лекарката. — Това говори за ярост. Не открих отбранителни рани по ръцете и китките й. Очевидно е била изненадана и не е оказала съпротива. — Тя взе чантата си и кимна към вратата. — Връщам се в кабинета. Първо имам да се погрижа за няколко пациенти, после ще направя аутопсията на Хинсън.

— Ще те изпратим — предложи Кинг.

Излязоха на чист въздух. Утрото бързо се затопляше.

— Отдавна се канех да ви попитам. Как върви разследването около Джуниър Дийвър?

Кинг погледна Силвия с изненада.

— Как разбра?

— Случайно срещнах Хари Карик в магазина. Казах му, че се интересувате от тия убийства, а той отговори, че работите за него. Все още не мога да повярвам, че Джуниър Дийвър е способен на подобно нещо. Работил е в моята къща. Винаги съм го смятала за много любезен и разбран, макар и грубоват човек.

— Вече разговаряхме с Реми, Еди, Доротея, Савана и слугите от къщата.

— И не сте стигнали доникъде, предполагам — отбеляза Силвия.

— Реми е страшно разтревожена заради Боби — каза Кинг.

— Чух, че бил много зле.

— Е, все още има надежда — каза Мишел. — Наскоро се свестил, но говорел безсмислици. Доколкото разбрах, всъщност бръщолевел несвързано; само изреждал имена. И все пак да се надяваме, че е добър признак.

— При мозъчен удар последствията са напълно непредсказуеми — каза Силвия. — Точно когато си мислиш, че някой е почнал да се възстановява, той внезапно умира. Или внезапно се възстановява.

Кинг поклати глава.

— Е, заради Реми се надявам Боби да прескочи трапа. — Той погледна Силвия. — Нали ще ни кажеш каквото откриеш за Хинсън?

— Обещах на Тод да ви държа в течение, а тук той командва. Поне докато следствието не мине към ФБР или щатската полиция.

— Смяташ ли, че е възможно?

— Според мен това ще е най-доброто, ако искаме да заловим онзи безумец — твърдо отсече Силвия.

25

Този следобед четирите серийни убийства в Райтсбърг привлякоха вниманието на националните медии и шумът не заглъхна до вечерта. Повечето жители на градчето седяха пред телевизионните екрани, на които водещи с мрачни лица обясняваха най-усърдно в коя точно земеделска област на Вирджиния се намира общината и как е потресена от серия жестоки и сякаш безцелни убийства. После добавяха, че щатските и федералните власти вече са се заели със случая и има надежда убиецът да бъде задържан в близко време.

Премълчаваха само факта, че нито един от служителите, заети със следствието, не вярва в тази възможност.

Също като своите съграждани Кинг и Мишел седяха пред телевизора в кантората на Кинг и гледаха и слушаха репортажите, описващи в каква кланица се е превърнало спокойното им градче. Когато пред цялата нация бе съобщен фактът, че убиецът е пратил две писма до редакцията на „Райтсбърг Газет“, Кинг яростно възкликна:

— Дявол да го вземе!

Мишел кимна с разбиране.

— Смяташ ли, че убиецът гледа?

— Много ясно, че гледа — отсече Кинг. — Той държи всичко да се разчуе.

— Наистина ли смяташ, че убийствата са извършени напосоки?

— Между жертвите няма явна връзка. — Кинг помълча. Ос вся споменаването само на едно от хлапетата в писмото за Кани и Пембрук. Въпросът е: за кое хлапе става дума?

— Не схващам.

Той я погледна.

— Нека допуснем, че целта е била Пембрук, а Кани просто случайно е попаднал на мушката. Това означава, че е имало причина Пембрук да умре. А щом така е било при нея, може би има причини за смъртта и на другите жертви. И може би тези причини са свързани помежду си.

— А часовниците за какво са?

— Очевидно онзи тип ги използва като своя запазена марка, но може да има и още нещо.

— Да се надяваме, че Силвия скоро ще ни даде повече отговори.

Кинг погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам, имам уговорена вечеря.

— Къде?

— В „Мъдрия джентълмен“ с неколцина гости на града. Ти ще останеш ли тук?

— Не, и аз имам работа.

Той я погледна с усмивка.

— Среща?

— Да, с моя инструктор по кикбокс. Много ще се потим и ще пъшкаме, само че облечени и във вертикално положение.

Двамата поеха в противоположни посоки. Както бе типично за нея, Мишел подкара с трийсет километра над разрешената скорост своята бяла тойота секвоя, която наричаше „Кита“ в чест на измисления от Мелвил бял кит Моби Дик. Отмина последното, рядко използвано кръстовище, откъдето оставаха само трийсетина секунди до чакълестия път, който лъкатушеше из гората и водеше към нейната къща. Веднага щом излезе от кръстопътя, фаровете на бледосиния фолксваген светнаха, шофьорът включи на скорост, зави надясно и подкара след нея.