Тайната на Ескалибур

Нина се засмя.

— Здрасти! Радвам се да се запознаем.

— А вие сигурно сте Еди Чейс.

— Сигурно — отвърна Чейс, който въобще не се впечатли от новодошлия. — Защо DARPA се интересува от откриването на Екскалибур? Аз си мислех, че напоследък се интересувате само от създаването на бойни роботи и микровълнови лазерни лъчи.

— В изследването на Бернд Руст се крие нещо повече от една древна реликва и само след минутка ще ви обясня какво. Но за съжаление тази информация е строго секретна. — Той се обърна към Мак. — Опасявам се, че ще се наложи да ви помоля да излезете от стаята, докато обсъждаме този проблем. Съжалявам, сър.

Мак беше изненадан.

— Аз имам ниво на достъп пет.

— Знам, сър.

Мак стрелна с поглед Нина и Чейс и излезе от стаята. Мичъл им махна с ръка да седнат, след което отвори тънкото си метално куфарче и извади отвътре една папка. — Познавате ли някой от тези хора? — попита той, като нареди няколко снимки на масата пред тях.

Нина веднага забеляза брадатия мъж, когото беше преследвала из хотела.

— Това е човекът, който ми открадна лаптопа!

Мичъл кимна.

— Олег Максимов, известен още като „Булдозера“. Бивш боец от спецназ, прочут с изключителната си физическа сила и с изключително ниската си интелигентност — още преди да го прострелят в главата в Чечня. — Той посочи към големия белег на челото му. — Никой не знае как е успял да оцелее, но той оживял, и сега има метална пластина, която свързва двете половини на черепа му… както и сериозно увредена нервна система.

— Какво имате предвид?

— Претърпял е някакъв вид мозъчно увреждане, което засегнало реакциите му на удоволствие и болка — обясни Мичъл. — Общо взето, когато изпитва болка, той я усеща като удоволствие.

— Уф! — примигна Нина. — Това обяснява защо когато го ударих по главата с пожарогасителя той така се възбуди.

Чейс я погледна с възхищение.

— Ударила си войник от спецназ с пожарогасител?

— Да.

— Браво на теб! — Той посочи към една от другите снимки. — Хей, тя караше колата беглец.

Нина огледа снимката.

— Това е жената, която застреля Бернд — само че имаше оранжева коса. — Навъсената жена на снимката, която изглеждаше около трийсетте, имаше пурпурна коса с дълги, боядисани в зелено кичури, които висяха край лицето й.

— Името й е Дина Романова — каза Мичъл. — Била е снайперист във ФСБ — наследниците на КГБ, — докато не решила, че може да изкарва повече пари в частния сектор. — Той взе снимките и ги разбърка. — Двамата с Максимов работят заедно с Иля и Беленков, ей тези двама чаровници — той протегна две други снимки, на които се виждаха двама непривлекателни и злобно изглеждащи мъже, — които се взривиха в сградата на киното в Борнмът вчера след обяд. За щастие личните им карти се оказаха по огнеупорни от тях самите.

— И защо са убили Бернд? — поиска да разбере Нина. — Какво толкова има във файловете му, че да го искат толкова отчаяно?

Мичъл извади други две снимки от куфарчето си.

— И четиримата работят за този мъж, Алексей Круглов. — Снимката им разкри още един непривлекателен мъж, по-възрастен от останалите, с широка уста и студени очи. — Круглов е бивш кадър на КГБ, но сега работи като „специалист по сигурността“, което означава главния убиец на ей този човек. — Той им подаде последната снимка.

Нина се намръщи. Мъжът на снимката беше около петдесетте, с внимателно подрязана козя брадичка и очила с тесни правоъгълни телени рамки. Той също й изглеждаше смътно познат.

— Някъде съм го виждала…

— Сигурно в новините — каза Пийч. — Това е Леонид Васюкович. Той е руски енергиен магнат — един от новото поколение олигарси. С лично състояние от около осем милиарда долара.

— Голям играч в сферата на руския газ и петрол — добави Мичъл, — който напоследък контактува отблизо с московската администрация в Москва с единствената цел да стане част от нея. Той е хардлайнер ултранационалист, който иска да превърне Майка Русия в първа световна сила и е готов да направи всичко, което смята за необходимо, за да постигне целта си. — Той гледаше втренчено Нина. — Той е мъжът, на когото Руст е направил грешката да се довери, когато тръгнал да търси подкрепа.

Нина гледаше снимката.

— Какво общо има между откриването на меча на крал Артур и един руски петролен магнат?

Мичъл събра снимките и ги прибра в куфарчето преди да отговори:

— Доктор Уайлд… чували ли сте за нещо, наречено „земна енергия“?

Сърцето на Нина прескочи. Това ли смяташе, че е открил Руст?

— Сериозно ли говорите?

— Съвсем.

— Какво е земна енергия? — попита Чейс. — Звучи ми като някаква ала-бала работа.

— Такова е — въздъхна Нина. — Това са разни неща като геопатогенни точки или зони, фън шуй — идеята, че съществува някаква енергия, която тече по специфични канали по цялата земя. — Разочарованието й нарастваше с всяка следваща дума; тя просто не можеше да повярва, че Руст си е губил времето с подобни глупости, и че може би е бил убит точно заради това. — Общо взето, това са глупости. Шантава псевдонаука.

— Всъщност — каза Мичъл, — може би не сте съвсем права.

Нина го погледна невярващо.

— Какво? — Едно е един самотен, отхвърлен историк да прекарва времето си в изследването на подобна теория, но с нея да се занимава и една от най-модерните научни агенции на американското правителство?

Мичъл се наведе напред.

— Някога чували ли сте за ХАРП 9?

— Братът на Граучо и Чик? — попита Чейс. Нина изсумтя.

— Изследователската програма за високочестотни активни аврорални изследвания — развеселено отвърна Мичъл. — Това е проект на американското правителство, базиран в Аляска, който използва групи от насочени антени, за да превръщат избрани части от йоносферата в плазма чрез нагряване. Идеята е, че горните слоеве на атмосферата могат да бъдат превърнати в един вид огледало за насочена енергия, която ще ни позволи да увеличим с хиляди, дори десетки хиляди мили обхвата на радиосигналите или радарите.

— И ограниченията на зрението вече няма да ви притесняват — каза замислено Чейс, който внезапно се заинтригува от военната страна на темата. — Първо създавате това огледало, след това изстрелвате сигналите така, че да рикошират в него и те могат да достигнат отвъд хоризонта.

— Точно така. Руснаците разработват подобен проект, наречен СУРА. Но учените от HAARP откриха нещо необичайно — по някаква причина сноповете антени излъчват енергия… дори когато не са включени. Затова DARPA реши да разбере каква е причината за това.

— И какво открихте? — попита колебливо Нина.

— Нещо, което може да бъде описано единствено като „геоенергия“.

— То-о-очно така…

Той протегна дланите си към нея.

— Не става въпрос за шега, доктор Уайлд. Цялата планета донякъде е просто един огромен електрически двигател — ако не беше, ние нямаше да сме тук, защото без полето, генерирано от земното ядро, за да ни защити от слънчевата радиация, ние всички ще сме мъртви. Но освен това открихме, че има енергийни линии и на земно ниво, не само над атмосферата. И антените на HAARP се оказаха достатъчно близо до една от тези линии, за да може тя да генерира енергия чрез индукция, и то в много по-големи количества, отколкото посредством обикновените телурични процеси. Ние проведохме няколко теста и установихме, че ако разположим групи насочени антени на място, където няколко от тези линии се пресичат, и създадем магнитно поле, което ги събира и канализира, теоретично можем да генерираме значително количество енергия — която всъщност е безплатна. За един ден земята произвежда повече енергия, отколкото е била произведена през цялата човешка история. Ако успеем да уловим дори един малък процент от нея…

— Ще изхвърлите онзи тип Васюкович от бизнеса — прекъсна го Чейс. — Нищо чудно, че не иска това да се разчува.