Игра на часове

— Сигурна ли си, че не е бил убит веднага?

— Дадени са два изстрела. Потвърждава го и броят на сачмите, които намерихме. По девет във всяко тяло. Симетрия в смъртта — сухо добави Силвия.

— Предполагам, че гилзите от патроните не са открити.

Силвия кимна.

— Или убиецът ги е прибрал, или пушката е била от старите модели, при които гилзите трябва да се изваждат ръчно.

— След като става дума за гладкоцевно оръжие, вероятно няма надежда за балистична експертиза, ако открием съмнителна пушка.

— Понякога микроскопичните издатини по края на цевта оставят драскотини върху пластмасовия уплътнител. В случая е така. Не съм експерт по балистика, но полицаите може би разполагат с достатъчно материал за сравнение, ако открият пушката. Освен това налице е и куршумът от трупа на Ронда Тайлър.

— Говореше се, че изстрелът, убил Стив Кани, може да е спрял часовника му, и така да определим точния час на смъртта.

— Не. Часовникът е сложен на китката му след убийството. И е бил спрян предварително — коронката е изтеглена. Забелязах това още на местопрестъплението. Открих и парчета стъкло, забити в лявата му китка, където би трябвало да е часовникът.

— Имаш ли представа защо са му сложили часовник?

— Може би вместо визитна картичка? Забелязах, че е нагласен на три часа. Този на Пембрук беше нагласен на два. Това също потвърждава в какъв ред са загинали.

— Ронда Тайлър, първата жертва, също носеше чужд часовник, нагласен на един часа. При това марка „Зодиак“.

Силвия я погледна.

— А сега имаме и писмо в стил „Зодиак“.

— И трима убити.

— Значи можем да предполагаме, че часовникът на следващата жертва ще сочи четири часа.

— Ако има следваща жертва — каза Мишел.

— Едва ли може да има съмнения. Първата жертва е екзотична танцьорка. Следващите две обаче са местни хлапета, отскочили с колата да се натискат на тайно място. Започнат ли, серийните убийци обикновено се придържат към една и съща прослойка от населението. Но този тип вече доказа, че не играе по старите правила. — Силвия помълча и тихо добави: — Тъй че истинският въпрос е един: кой ще бъде следващият?

13

Бледосиният фолксваген бавно мина покрай полицейския участък и спря на кръстовището. Шофьорът се озърна към едноетажната тухлена сграда. Вече трябваше да са получили писмото. Можеше и да са разшифровали съдържанието. Той се бе постарал да не им е особено трудно. Трудното щеше да дойде после, когато се опитат да го спрат. Опитайте се да постигнете невъзможното, господа полицаи.

Сега щяха да повикат екип от щатското управление. Искаха да запазят събитията в тайна, за да не предизвикват паника. И без съмнение щяха да подадат до прословутата ППТП към ФБР молба за изготвяне на психологически портрет. Важни хора щяха да се намесят, за да ускорят работата, и в управлението скоро щеше да пристигне психологически портрет на убиеца — тоест на него.

Естествено, той ще е тотално сбъркан.

Преди малко бе минал край моргата, където съдебната лекарка навярно си скубеше рижавите коси над трите тела, които бяха съвсем различни и все пак имаха общи точки. Уликите щяха да бъдат минимални. Той знаеше точно какво да търси и отстранява, но никой не е безпогрешен, а криминалистиката може да изцеди много подробности дори и от микроскопични находки. Тя щеше да открие това-онова, да направи някои верни изводи, но по ключовите въпроси щеше да остане с празни ръце. Невидимите улики нямаше да го провалят.

Докато фолксвагенът минаваше през кръстовището, неколцина полицаи изскочиха тичешком от сградата, качиха се в патрулните коли и бързо потеглиха. Навярно тичаха подир дребни следи, прахосваха сили и време, което не го изненадваше, като имаше предвид ограничените способности на техния шеф Тод Уилямс. Силвия Диас обаче беше първокласен специалист в своята област. А с натрупването на нови убийства по някое време щяха да викнат ФБР, за да поеме разследването. Мисълта за подобно предизвикателство му доставяше истинско удоволствие.

Той продължи към следващото кръстовище, спря до една пощенска кутия, пусна в нея писмо и отново ускори. Когато получеха новото му послание, обясняващо как са загинали Стив Кани и Джанис Пембрук, полицаите щяха да разберат, че пред тях стои противник, какъвто не са срещали през живота си.

Кинг мина да вземе Мишел от моргата и подробно й разказа за писмото на Зодиака. Тя на свой ред го осведоми за резултатите от аутопсията на Пембрук и Кани. За жалост изреждането на подробностите не хвърляше светлина върху загадката.

— Значи убиецът иска да подчертае, че макар с Ронда Тайлър да копира донякъде престъпленията на Зодиака, всъщност няма нищо общо с него — каза Мишел. — Какво ти говори това?

Кинг поклати глава.

— Изглежда, че тези убийства са само първият залп от сражението.

— Смяташ ли, че ще има ново писмо?

— Да, и то скоро. И макар че Тод не ми вярва, аз съм сигурен, че то ще е посветено на Кани и Пембрук. Тод възнамерява да поговори с Лулу Оксли, за да узнае повече за Ронда Тайлър.

Мишел се загледа напред.

— А къде отиваме ние?

— При семейство Батъл. Обадих се да уговоря среща.

Кинг помълча, после добави: — Ти вече преживя доста за днес. Сигурна ли си, че ще издържиш?

— С какво толкова ще ме изплашат семейство Батъл след видяното в моргата?

— Може и да има с какво.

14

Имението Батъл се намираше върху внушителен хълм. Просторната триетажна сграда от тухли, камък и дърво бе обкръжена от декари изумрудена трева, осеяни тук-там с вековни дървета. Имотът излъчваше усещането за старо богатство, макар че купищата пари, на които дължеше съществуването си, бяха на не повече от няколко десетилетия. Кинг и Мишел спряха пред масивен двоен портал от ковано желязо. Върху нисък черен стълб близо до асфалтираната алея имаше домофон. Кинг свали страничното стъкло и натисна белия бутон върху кутийката. Отговори му любезен глас и след минута порталът се разтвори. Кинг подкара напред.

— Добре дошли в замъка Батъл — подхвърли той.

— Замък ли го наричат?

— Не, шегувам се.

— Ти каза, че познаваш Реми Батъл.

— Както и повечето местни жители. От време на време играех голф с Боби. Той е общителен и властен, но има железен кураж и отвратителен нрав, ако случайно го ядосаш. Реми пък е от онези жени, които ти позволяват да зърнеш само късчета от характера им, и то при строго определени условия. А ако ядосаш нея, дори цял лекарски екип трудно ще успее да те закърпи.

— Откъде са й измислили странното име Реми?

— Съкратено от Ремингтън. Според злите езици това била любимата оръжейна марка на баща й. Всички, които я познават, смятат, че името й подхожда идеално.

— Кой би предположил, че в едно тъй малко градче живеят толкова интересни хора? — Мишел се загледа към внушителната постройка. — Страхотно местенце!

— Погледнато отвън — да. За вътрешността ще изчакам сама да прецениш.

Когато почукаха на входната врата, почти незабавно им отвори едър мускулест мъж на средна възраст, облечен с жълта плетена жилетка, бяла риза, черни панталони и вратовръзка в неопределен тъмен цвят. Представи се с името Мейсън. Съобщи им, че мисис Батъл имала да довърши нещо и след малко щяла да дойде при тях на задната веранда.

Докато Мейсън ги водеше през къщата, Мишел огледа потресаващия интериор. Нямаше и капка съмнение, че всичко около нея е скъпо. И, кой знае защо, най-силно я изненада липсата на чувство за парадиране с това богатство.

— Вътрешността е прекрасна, Шон — прошепна тя.

— Нямах предвид тази вътрешност — тихичко отговори той. — Говорех за обитателите.

Излязоха на задната тераса и завариха там маса, върху която имаше горещ и студен чай, солени и сладки хапки и сандвичи. Мейсън наля напитки по техен избор, после си тръгна, затваряйки тихичко остъклената врата зад себе си. Температурата беше около двайсет и пет градуса, слънцето грееше и из въздуха все още се носеше влага от неотдавнашните дъждове.