Последната кашмирска роза

— Да, без съмнение понякога така се казва. Но не забравяй — аз съм невеж лондонски полицай, можеш да говориш каквото искаш.

Наурунг изглеждаше силно смутен и след кратка пауза отвърна:

— Сахиб, знаете ли какво означава чурейл? Не? Чурейл е призрак на жена, умряла при раждане. Обитава реките и бродовете. Стъпалата й са обърнати обратно, така че да тласка мъжете към гибел. Знам го, но не вярвам в това. Те са отмъстителни духове. Хората смятат, че някакъв чурейл търси отмъщение чрез съпругите на бенгалските сиви заради нещо, което вероятно се е случило преди много време. Заради болка, отнесена от нея в гроба. Болка, която още не се е изчерпала. Казвам ви го, защото питате. Колкото до мен, аз го отхвърлям като необоснована клюка. Ако даваш ухо на всички клюки, няма да стигнеш доникъде.

— Слушай — вметна Джо, — ще ти го кажа направо — не вярвам в твоя чурейл.

— Това ви казвам, сахиб, и аз не вярвам. Но въпреки всичко, във водата човек има връзка с чурейла.

— Във водата?

— Нека ви напомня, сахиб, че госпожа Съмършам е починала в банята си, госпожа Симс-Уорбъртън е била удавена, прекосявайки реката, а госпожа Форбс е паднала в пропаст и е умряла на брега на река. Не е кой знае какво, но има ли друга връзка?

Джо прелисти свитъка пожълтели листа на масата между тях.

— Връзка. Да, Наурунг. Връзка трябва да открием. Ако съществува нишка, каквато и да е нишка, обединяваща тези пет смъртни случая, тогава мисля, че ще разберем защо са умрели дамите. Знаем как са умрели — макар изобщо да не сме наясно кое е предизвикало смъртта им, — но не знаем причините. Учили са ме, че ако ти е известно „как“ и „защо“, скоро ще узнаеш „кой“.

— Да — рече Наурунг. — И баща ми казва същото.

Джо се замисли за момент и додаде:

— Трябва да прегледаме рапортите и да открием какво е общото между тези жени. Занимавал ли си се щателно с казусите?

— Занимавал съм се с последния случай, със смъртта на госпожа Съмършам миналата седмица. Бях тук, в базата, и помагах в разследването на началника на полицията Бълстроуд сахиб. Той не ми позволи да видя с очите си мястото на смъртта… По-късно… — Наурунг се запъна.

— Разбирам. Продължавай.

Джо прочете неизречените му мисли и прекъсна обясненията, които биха смутили Наурунг. Гледката на гола англичанка във вана, пълна с кървава вода, е забранена за местни очи.

— Виждал си снимките? И си си направил извод? — продължи Джо.

— Аз ги занесох за проявяване вместо госпожа Дръмънд. В свързочните има един сержант, който проявява снимки. Да, видях ги, сахиб — смънка Наурунг и извърна поглед от неудобство.

— И без това щях да ти ги покажа — рече Джо. — Ето, виж ги пак. Кажи, забелязваш ли нещо странно.

Наурунг се приближи до масата и свенливо хвърли поглед на черно-белите фотографии. Джо се взря, съзирайки повече неща, отколкото бе разкрил първият му бегъл и вежлив поглед.

— Не съм твърде доволен от това, което виждам, сахиб. Но вероятно бихте искали да споделите какво вижда един опитен лондонски полицай.

Изтласка назад чувството на отвращение и съжалението си към момичето, отпуснато голо във ваната. Едрите й бели гърди на повърхността бяха очертани от почернялата от кръв вода, в която лежеше. Джо се опита да насочи съзнанието си към още по-обезпокоителните детайли от противната сцена.

— Преди да отидем да огледаме къщата, Наурунг, първо няколко подробности, за да съм в течение на нещата. Кажи ми кой е открил тялото, в колко часа и така нататък.

— Съмършам сахиб намерил тялото й. Горкият човек отначало се побъркал. Виковете му довели тичащите слуги. В седем вечерта. Приготвяли се да излизат на вечеря с приятели, а после на театрален спектакъл. Тя отишла да си вземе вана в шест. Слугите, които донесли водата, и нейната айя, която наляла водата във ваната, го потвърдиха. Съмършам сахиб работел в кабинета си, чакайки я да свърши, и изведнъж си помислил, че съпругата му се бави необичайно дълго време, отишъл в банята, където я намерил мъртва.

— Опитал ли се е да потърси помощ?

— О, сър, разпратил слугите навсякъде. До управителя, до Бълстроуд сахиб, до доктор Халоран, разбира се. Но първа пристигнала госпожа Дръмънд.

— Някой друг, освен нейната айя потвърдил ли е кога госпожа Съмършам е отишла в банята?

— Дръмънд мемсахиб 8 премерила температурата на водата — ще го видите в бележките си — и се съгласила, че водата е била налята един час преди да бъде намерено тялото. Докторът, който пристигнал малко преди осем, потвърждава, че е била мъртва по-малко от два часа.

— А раните от нож? Какво смяташ за раните от нож?

— Сахиб, обсъдил съм го с чичо ми…

— С чичо ти?

— Той е месар, сахиб, и си струва да чуеш мнението му.

— Да, предполагам, че си струва. Продължавай.

— Както казва Дръмънд мемсахиб, а разбрах, че тя има опит като медицинска сестра, госпожа Съмършам не е могла да си нанесе и двете рани — той посочи на снимката китките с прерязаните вени и направи красноречиви режещи движения с всяка ръка последователно. — Ето така е станало, нали виждате. Тя не е могла сама да се нарани по този начин. А ако не го е сторила тя, има само едно друго обяснение.

— А оръжието? Допускам, че е намерено на мястото на убийството.

— Бръснач. Открит на дъното на ваната. Нищо особено — обикновено деветсантиметрово вдлъбнато от двете страни острие, което повечето сахиби използват. Костна дръжка.

— Идентифициран ли е?

— О, да. Принадлежал е на Съмършам сахиб. Бил е част от комплекта му за бръснене. Той си държи самобръсначките в банята в махагонова кутия на етажерката с приборите за бръснене.

— Възможно ли е самият Съмършам да го е извършил?

— Разбира се. Освен слугите само той е бил в къщата. Но, сахиб, аз разпитах всички слуги и те се заклеха, че през цялото време си е бил в кабинета. Повикал е няколко пъти слугата си да му донесе чай, а после джин с ангостура 9 и да подреди стаята. Той твърди, че господарят му е работел на бюрото си, без въобще да напуска стаята. Така че последна айята я е видяла жива, а госпожа Съмършам я освободила в шест.

— В шест? Откъде го знае с такава точност?

— Тръбата на полка е свирила за вечеря. Тя зове бойците всяка вечер в шест часа.

— А айята забелязала ли е нещо необичайно в настроението на господарката си? В държанието?

— Тя казва, че мемсахиб е била радостна, бъбрила е и с нетърпение е чакала да дойде вечерта.

— Мисля, че е време да отидем да огледаме мястото на смъртта, Наурунг.

Джо взе ключа, снимките и папката с документите и тръгнаха заедно, като Наурунг ту изоставаше с две-три стъпки, ту избързваше, за да показва пътя.

Щом стигнаха до къщата на Съмършам, Наурунг пъхна ключа в ключалката и отстъпи назад. Старателна ръка бе закачила на вратата бележка на три езика: „Местопрестъпление. Влизането забранено.“ Наурунг изцъка с език неодобрително.

— Това не е вярно. Не е доказано, че е местопрестъпление.

— Напротив — възрази Джо. — Самоубийството е престъпление в края на краищата.

На две места имаше капки червен восък, а когато Джо обиколи къщата, забеляза подобни капки на всеки прозорец.

— Добре — рече Джо. — Уместна мярка. Ти ли я предприе?

— Благодаря, да, аз я предприех. Бълстроуд сахиб смята, че е излишна.

— Никак не е излишна — увери го Джо. — Процедурата е правилна.

Двамата мъже си размениха кратки усмивки и влязоха в къщата. Въздухът бе спарен. Спарен и застоял и силно миришеше на дезинфектант. Джо се спря в хола и хвърли поглед наоколо. Една след друга обиколи стаите, към които водеше коридорът и в които цареше внезапно прекъсната атмосфера на нормален всекидневен живот. В спалнята бяха извадени дрехите на Съмършам, както и тези на Пеги. Някой бе залепил на огледалото на тоалетката списък със задачи: