Наше меню (нажмите)

Ден нула

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Ден нула, Балдачи Дейвид-- . Жанр: Прочие Детективы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Ден нула
Название: Ден нула
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 345
Читать онлайн

Ден нула читать книгу онлайн

Ден нула - читать бесплатно онлайн , автор Балдачи Дейвид
Джон е най-добрият специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. За бойните подвизи на баща му генерал Пулър се разказват легенди. Брат му, известен ядрен физик, излежава доживотна присъда за държавна измяна. По време на посещение при него във военния затвор Джон получава спешна задача да поеме секретното разследване на шокиращо престъпление. В затънтеното миньорско градче Дрейк в Западна Вирджиния са намерени четири трупа. Убити са полковник Матю Рейнолдс, съпругата и децата му. Поради важния пост на Рейнолдс в Агенцията за военно разузнаване случаят се наблюдава от министъра на отбраната. Нареждането е Джон Пулър да действа сам от името на военните и да си сътрудничи с местната полиция. В Дрейк той открива партньорка, на която може да разчита. Саманта Коул не се е сблъсквала с убийства в кратката си кариера, но е твърдо решена да възвърне спокойствието в своето градче. Скоро жертвите стават осем и докато разкрива измама след измама, Джон осъзнава, че смъртта им е свързана с някаква голяма конспирация. Но той дори не подозира, че тя засяга бъдещето на милиони хора. Джон Пулър е свикнал да рискува. Защото доскоро не е имал какво да губи, освен живота си. Сега може да загуби и Саманта. Но залогът е твърде голям…

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 84 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

— Миньорски жаргон за закусвалня.

— Доста е оживено.

— Това е почти единственото заведение в Дрейк, което работи до късно.

— Златна кокошка за собственика, а?

— Да, за Роджър Трент.

— И то ли е негово?

— Почти целият Дрейк е негов. Изкупи го евтино, защото хората не се пазарят. Единственото им желание е да избягат от мръсотията. Останалите са приходящи — работят тук, но живеят другаде. Имам предвид продавачите в бакалиите, автомонтьорите, водопроводчиците, електротехниците, персонала на ресторанта, на бензиностанцията, фурната, един-два магазина за дрехи. Списъкът е дълъг. Според мен градът трябва да се преименува на Трентсвил.

— Значи печели от екологичната катастрофа?

— Такъв е животът.

— А мотелът „При Ани“? И той ли е негов?

— Не. Собственикът отказва да го продаде, въпреки че трудно свързва двата края. А и Роджър едва ли се натиска да го купи.

Тя огледа помещението.

— Хората тук са любопитни.

— Мислиш ли?

— Интересуват се от теб. И от онова, което се случи.

— Разбираемо е. В Дрейк слуховете се разпространяват бързо, нали?

— По старомодния начин — от уста на уста.

— А медиите, колкото и да са малко?

— Най-после проявиха интерес. Получих вече няколко есемеса с въпроси. От местния вестник и някакво радио, плюс имейл от една телевизия в Паркърсбърг. Очаквам всеки момент да ме потърсят и от Чарлстън. Надушили са нещо лошо и искат да му отделят петнайсетина минути.

— Засега не им казвай нищо.

— Ще ги държа настрана, доколкото мога, но последната дума не е моя.

— На шефа ли е?

— Да. На шериф Пат Линдеман. Свестен човек е, но и той не е свикнал на медийно внимание.

— Бих могъл да ти помогна.

— Често ли контактуваш с пресата?

— Не. Армията обаче разполага с хора, на които това им е работата. И са много добри.

— Ще кажа на шерифа.

— Предполагам, че вече се е разчуло за втората къща?

— Правилно предполагаш.

Бяха открили документи за самоличност в къщата. Убитият се оказа четирийсет и три годишният Ерик Тредуел, а жената беше Моли Битнър, на трийсет и девет.

— Онзи се е представил като Тредуел, което е било голям риск, особено ако Лу му беше поискал документите и беше настоял да влезе в къщата — каза Коул. — А какво щеше да стане, ако някой от хората ми е познавал Тредуел? Дрейк все пак е малко градче.

— Права си — кимна Пулър. — Рискът действително е бил голям, но пресметнат. И в крайна сметка им е помогнал. Но хора, които поемат подобни рискове, обикновено се оказват много трудни противници. — Онова, което всъщност си мислеше, беше съвсем просто и ясно: мъжът пред къщата на Тредуел несъмнено е имал специална подготовка. Може би военна. Което обещаваше бърз и неочакван развой на нещата. Запита се дали армията има нещо общо с това и дали именно по тази причина го бяха изпратили сам да се оправя тук.

Пред масата им се изправи келнерката — ниска дебелана с посивяла коса, тъмни кръгове под очите и дрезгав глас.

Пулър вече беше решил да си поръча яйца с бекон, препечени филийки и кафе. Коул избра зелена салата с пиле и авокадо, плюс чаша студен чай. Пулър се протегна да върне менюто на келнерката и якето му се разтвори. Под него проблесна пистолетът Ml1. Жената опули очи и пръстите й механично стиснаха менюто.

— Поръчваш си закуска? — погледна го с вдигнати вежди Коул.

— Днес я пропуснах и реших, че няма нищо лошо да наваксам сега.

— А свърза ли се с шефа си?

— Да.

— Доволен ли е от свършеното досега?

— Не разбрах. Откровено казано, не сме свършили нищо особено. Просто възникнаха много въпроси, на които трябва да намерим отговори.

Чаят и кафето пристигнаха.

— Наистина ли мислиш, че всички тези хора са били разпитвани, преди да ги убият? — попита Коул.

— Това е нещо средно между предположение и заключение.

— А лабораторията за метамфетамин в мазето?

— Засега предпочитам това да остане в тайна.

— Правим всичко възможно. Забранила съм на хората си да говорят за разследването.

Гласът й колебливо потрепна.

— Но в малко градче като Дрейк нищо не може да се запази в тайна, нали? — подхвърли Пулър, разгадал мислите й.

Тя кимна.

— За какво биха могли да ги разпитват?

— Нека си представим, че убийците на Тредуел и Битнър са били партньори с тях при производството на дрога. Един или повече членове на фамилия Рейнолдс са забелязали нещо подозрително, а онези са решили да проверят какво точно знаят и дали са го споделили с някого.

— Като го заснемат на видео? Защо, ако това е работа на местни хора?

— Може би не е работа на местни хора или поне не изцяло. Мексиканските наркокартели действат навсякъде в страната, дори из провинцията. А тези хора не се шегуват. Искат да знаят всичко. Разполагат с модерна техника, включително и в комуникациите. Възможно е да е било предаване на живо.

— Но ти каза, че лабораторията е примитивна и не може да произвежда големи количества.

— Може би е била нещо като странична дейност за Тредуел и Битнър, докато основната им е била участие в дистрибуторска верига. Тук имате ли проблем с дрогата?

— Че кой град няма?

— Повече от средното ниво?

— Предполагам — каза Коул. — Но става въпрос предимно за опиати, които се продават с рецепта. Продължавай с хипотезата си. Защо им е трябвало да убиват Тредуел и Битнър?

— Ако са направили връзка с убийството отсреща, да речем, се е наложило да ги ликвидират.

— Не знам. Би могло.

— Сигурни сме единствено в онова, което знаем до момента. Но то може да се промени. И двамата не носеха брачни халки.

— Доколкото успях да разбера, те просто са живеели заедно.

— От колко време?

— От около три години.

— На семейни начала.

— Не. Чух, че са го правили с единствената цел да си делят разходите.

— Моля? — любопитно вдигна глава той.

— Заплатата изтънява значително, когато плащаш сам ипотеката или наема. Тук това е често срещана практика. Хората се борят да оцелеят.

— Ясно. Какво друго знаете за тях?

— Докато ти се правеше на специалист по биохимическа защита, аз се поразрових малко, действайки против правилата. Не ги познавам лично, въпреки че градчето е малко. Той е учил в Политехниката на Вирджиния, след това започнал бизнес, но фалирал. Бързо сменил няколко професии. Две-три години бил машинист, но преди известно време го съкратили. Около година работил в някакъв склад за химикали в западните покрайнини на града.

— Химикали? — вдигна вежди Пулър. — Ето откъде се е снабдявал с материали за лабораторията. Доста полезна служба, ако е бил част от наркобизнеса. Някакви слухове, че се е занимавал с дрога?

— Не открих такива. По принцип това означава, че не са му повдигали обвинения за престъпления, свързани с наркотици. Няма досие при нас.

— Значи е внимавал да не го хванат. Или е бил нов в бизнеса. Сама каза, че хората се борят да оцелеят. А Битнър?

— Работила е в администрацията на една от мините на „Трент Майнинг енд Експлорейшън“.

— Май пак опираме до нашия въглищен магнат — втренчено я погледна Пулър.

— Така излиза — отвърна Коул, избягвайки погледа му.

— Това проблем ли е?

— Може би, съдейки по начина, по който го казваш.

— Тоя Трент май ще се окаже интересна птица.

— Не, Пулър. Можеш да ми се довериш.

— Добре. С какво се е занимавала в тази администрация?

— Обикновена чиновничка. Но ще проверим по-подробно.

— Значи и двамата работят, вадят допълнителни пари от метамфетаминовата лаборатория, но въпреки това живеят в онази скапана къща? Не знаех, че животът в този район е толкова скъп.

— Не е евтин. А и заплатите им не са били големи.

Донесоха храната и двамата се нахвърлиха върху нея.

Пулър изпи още две чаши кафе.

— Как ще спиш довечера? — попита тя, като го видя, че си поръчва трета.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 84 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0