Длга целувка за сбогом

Чарли размаха ръка.

— Джейк, ела за секунда. Старите ми очи недовиждат.

Фенерчето огряваше лявото рамо на Сюзън.

— Виждаш ли някакво петно? — попита Чарли.

Уморено поклатих глава.

— Като че е малко по-розово. Може би просто цветът на кожата прозира изпод загара. Не знам…

— Хмммм — промърмори Чарли Ригс.

Той влезе в бунгалото и се върна с найлоново пликче за сандвичи. После изряза с джобното си ножче квадратче кожа от рамото и го прибра. Сърцето ми се свиваше при всяко мръдване на острието.

— Джейк, ами тук на крака?

Същата работа. Розово петънце, нищо повече. Безпомощно свих рамене и Чарли отряза още едно късче кожа. По ръба на басейна играеха светли вълнички. Спомних си как вятърът откъм залива блъскаше листата на палмите в къщичката на баба. Спомних си нежното тяло на Сюзън под чергата. Мечтаех за втори шанс, за възможност да й разкрия какво спотайвам в душата си. Стоях като вкаменен и се взирах в басейна.

Чарли Ригс дойде и ме прегърна бащински. После също се вгледа в басейна.

— Солена вода. Напоследък рядко се срещат басейни със солена вода.

23

Избор на заседатели

— Мисис Голдфарб, вярвате ли в старата поговорка „Няма дим без огън“?

Реба Голдфарб ме изгледа подозрително от своето място на първия ред в заседателската ложа. Все още не бяхме приключили с нея. Тя нервно опипа синкавата си коса, вдигната нагоре в стил „помпадур“. Подири с поглед помощ от съдията, сви рамене и каза:

— Може да има огън, а може просто да е хвръкнал капакът на чайника.

— Точно така — кимнах аз. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Доктор Роджър Солсбъри е обвинен в престъпление, но това не означава, че е невинен, нали?

— Боже мой, разбира се, че не — усмихна се тя. Почваше да навлиза в тон.

— И това обвинение — продължих аз, като протягах официалната бланка колкото може по-настрани, сякаш вонеше на развалени яйца, — тази хартийка, този боклук, също не е доказателство за вина и струва по-малко от дребна сметка в бакалницата…

Ейб Соколов скочи на крака.

— Възразявам!

— Приема се — заяви спокойно съдията Крейн. — Не се заяждайте, мистър Ласитър, още не сме на процеса.

Добре тогава, на процеса ще видите какво е заяждане.

— Ваша светлост, ще задам въпроса по друг начин. Мисис Голдфарб, съгласна ли сте, че седналият срещу вас в момента Роджър Солсбъри е невинен като новороден младенец?

Можеше да поспорим за първородния грях, но предпочетох да не задълбавам.

Тя кимна.

— Съгласна ли сте, че го закриля презумпцията за невиновност, че не е длъжен да доказва каквото и да било, а ако има вина, доказването й е задължение на прокуратурата?

— Чувала съм го и друг път — кимна отново тя.

Нямаше как да не го е чувала по телевизията. Такива заседатели обичам — готови да повярват, че невинният често става жерава на интриги и некадърност.

Харесвах я. И Роджър Солсбъри я харесваше. Тя редовно посещаваше лекари — интернист, ревматолог, ортопед и зъболекар. Освен това беше еврейка, а адвокатите защитници от край време обичат евреите. Старо правило. Защитник ли си, подбирай съдебни заседатели от Средиземноморието. Евреите и италианците съчувстват на обвиняемия. Малцинствата също. Негрите не обичат полицията и при съмнение подлагат рамо на защитата. Някога и испаноезичните бяха в тази група, но по нашия край вече са мнозинство и престанаха да съчувстват на потиснатите. А от германци, поляци и шведи бягай като от огън. Всичките са праволинейни и строги.

Поне така пише в умните книги. Но почти на всеки защитник му се е случвало да клати глава с недоумение, когато види някоя черна учителка или социална работничка да защитава прокуратурата със зъби и нокти. И почти всеки прокурор помни някой рус тевтонец, който преди половин век сигурно е размахвал шмайзера, но днес изведнъж прави обвинението на пух и прах. Върви, че ги разбери.

Отчаяно се нуждаех от Реба Голдфарб. Вече бях загубил Дебора Гросман, Доминик Русо и Филип Фрайдин.

И тримата заявиха, че при никакви обстоятелства не биха гласували за смъртно наказание. Така Соколов ги елиминира служебно, без да изхаби нито една скъпоценна бройка от своята квота за отхвърляне. А аз трябваше да прахосам седем бройки заради разни кръвожадни типове. Не е честно да се говори за наказание още преди началото на процеса. Не е честно да се нарушава презумпцията за невиновност. Но законът не го забранява.

— Одобрявате ли смъртното наказание? — обърна се Ейб Соколов към следващия кандидат, авиомеханик на име Ърл Потинджър.

— Да, сър!

Браво бе! На тоя му дай да дръпне шалтера. Аятолах Потинджър. Соколов се усмихна и пристъпи към едрата негърка до механика.

— Мисис Диксън, ако сметнете обвиняемия за виновен в предумишлено убийство и прокуратурата ви убеди, че престъплението е извършено по особено жесток начин, бихте ли препоръчали на съдия Крейн да издаде смъртна присъда?

Клара Диксън присви очи срещу него.

— Ами… право да си кажа, не знам.

— Имате ли морални или религиозни възражения срещу смъртното наказание?

— Смятам, че то е противно на Светото писание.

— Предлагам служебно отхвърляне — каза Соколов.

— Приема се — обяви Крейн.

Аз станах.

— Възразявам, Ваша светлост. Лишавате доктор Солсбъри от справедлив съд. Съдебните заседатели няма да бъдат типични представители на щатското население, ако систематично ги отсейвате заради морални или религиозни възражения срещу смъртното наказание.

— Отхвърля се. Върховният съд го е решил в делото „Уит“. Прокуратурата има право на съдебни заседатели, признаващи смъртното наказание.

— А на какво има право Роджър Солсбъри? — креснах аз. — Само на смърт ли?

Голяма глупост изтърсих. Дългото, печално лице на съдията Крейн изведнъж се изостри още повече и той ми махна с чукчето да се приближа. Соколов безшумно пристъпи след мен и усетих как неговата усмивка ме прорязва в гърба като нож.

— Мистър Ласитър, аз не измислям законите — каза съдията. — Само ги изпълнявам. Още една подобна забележка пред заседателите и ще ви изгоня за обида на съда. Разбрано?

— Разбрано, Ваша светлост.

Значи щяхме да се изправим срещу дванайсет кръвожадни хиени само защото законът го разрешава. Но с хленчене нямаше да помогна на Роджър Солсбъри. Поне си струваше да подбера хора, които не членуват в Националната стрелкова асоциация и не настръхват, когато им задавам въпроси.

И ето ме сега — връзвах се на фльонга в безнадеждни усилия да подбера дванайсет почтени мъже и жени без секира и автомат в задния джоб. Не че много ми се искаше да го правя. Не исках нищо друго, освен да клекна в някое ъгълче и да се окайвам. Трите седмици след смъртта на Сюзън минаха като в мъгла. Готвех се за процеса, спорех със Соколов, чаках вести от Чарли Ригс. Нощем, когато успеех да се унеса, потъвах в ужасни сънища. Ослепително синя водна шир, изкусително тиха лагуна. Но когато се гмуркам, водата изведнъж се превръща в лепкава тиня и аз отивам задъхан към дъното. Нечии ръце ме спасяват и ме отмъкват към плажа, където Роджър Солсбъри се навежда ухилен над мен с огромна спринцовка в ръката.

На разсъмване се събуждам и бавно навлизам в реалността, усещайки само някаква неопределена болка. Постепенно очите ми привикват към светлината и болката придобива форма — формата на Сюзън Кориган. Красива, умна, храбра. И мъртва.

Чарли Ригс натисна тук-там и уреди аутопсия. Съдебните лекари откриха солена вода в дробовете. Розова пяна в трахеята. Според Чарли — абсолютно доказателство, че Сюзън е влязла жива в басейна. Ако я бяха убили другаде, в дробовете нямало да се образува пяна. Класическа смърт от удавяне. Без капка съмнение.

Било е убийство, казах аз на Ейб Соколов. Той изобщо не ми повярва. Искаше доказателства. Разказах му за взлома в бунгалото, за откраднатото лекарство и желанието на вдовицата да получи касетата. Доказателството, напомни ми той, е реален предмет или свидетелско показание. Тогава му разказах за срещата си със Серхио и неговия приятел с бухалката.