Танго

Имаше нещо и в походката му. Някак лека, някак самоуверена. Човек с подобна походка може да измине огромно разстояние без особени усилия. Нещо в Карлайл ме караше да си мисля, че животът му не е бил много лек, но все пак беше видно, че е устойчив, че няма да се огъне от нищото. Разбира се, ние тук по принцип не сме от тия, дето лесно се огъват.

Поради всички тези причини реших да държа Карлайл Макмилън под око и да видя дали ще се задържи. Както вече казах, отчаяно ни липсваше нещо ново. Преди целият ад да се стовари върху главите ни под формата на Войната в Йеркс Каунти, тук имаше само две неща, заслужаващи да се споменат, като изключим нуждата на Саламандър от Бърза помощ. Едното от тях не засягаше Карлайл директно. Другото – да.

Първото беше свързано със Сузана Бентийн. Човек трябваше да разсъждава спокойно и праволинейно, ако искаше да разбере Сузана. В противен случай би я взел за нещо, което тя не беше, като например реликва от студентските вълнения през шейсетте. Всички бяхме гледали репортажите от онези събития по телевизията и сега те до известна степен ми липсват. Разбира се, глупаците, които се събираха в "Лерой", не проявяваха особени симпатии към онези студенти, които маршируваха и изгаряха знамена. Но бяха повече или по-малко впечатлени от идеите за "свободната любов", която очевидно бе приятната страна на маршируването и изгарянето.

Ако веднъж, изградил си подобна представа, започнеш да наблюдаваш Сузана Бентийн, реакцията ти ще зависи преди всичко от това дали си мъж или жена, предполагам. Мнозина от нас още си спомнят първия път, в който я видяхме. Лесно е за спомняне, понеже Сузана Бентийн пристигна с последния курс на междуградския автобус за Саламандър. В едната си ръка носеше очукан куфар, през рамото ѝ бе преметната плетена торба. Момчетата от масата в дъното на кръчмата на Лерой вдигнаха очи от картите си и ги впериха през прозореца. Някой рече: "Мили боже! Видяхте ли какво слиза от автобуса ей там?" Всички се извърнахме като един по посока на спирката, сякаш бяхме репетирали това движение стотици пъти.

И Сузана Бентийн стъпи на тротоара, лека като перце. Беше облечена в рокля с цвят на зряла пшеница, на раменете си бе наметнала тъмнозелен шал, краката ѝ бяха обути във високи черни ботуши, а дългата ѝ червеникавокестенява коса бе сплетена в красива плитка. Влезе в кафенето и си поръча чаша билков чай. Говореше тихо и любезно. Билковият чай не се радваше на голямо търсене в Саламандър и Гели се извини, че няма. Нямало значение, тогава щяла да си вземе от онова, което си поръчват всички, чухме да отвръща Сузана Бентийн. Всички я чухме, понеже до един бяхме наострили уши.

Гели ѝ сервира чаша гореща вода и пакетче "Липтън", опитвайки се да не се втренчва в това създание, довеяно кой знае откъде. Но момчетата от задната маса я оглеждаха. Можеш да се обзаложиш, че го правеха. Колкото по-стар става човек, толкова по му е разрешено да пристъпва правилата за добро държание, че даже му е и простено. Това е едно от малкото предимства на напредналата възраст и нейните разнообразни прояви на упадък. Седях до тезгяха на няколко табуретки от Сузана и се преструвах, че чета вестник, но и аз я оглеждах. С риск да прозвуча като поет – какъвто не съм и никога няма да бъда, – на мястото, където бяха летели само гарвани, бе кацнала лястовичка.

Не мина много време от пристигането ѝ и доста от местните започнаха да я наричат вещица. Някои все още го правят. Това е един от начините да се справяш с нещата, които не разбираш. Отчасти се дължи на външния ѝ вид. Чувството, че оглеждаш втренчено нещо, което никога преди не си виждал. Нещо отвъд границите на обичайното, а как всички мразим различното! Тя олицетворяваше другата страна от света, който всеки от нас копнееше да посети, но се страхуваше, че посети ли го, никога повече няма да се върне на познатото място. А що се отнася до Сузана, предполагам, че в това има известна доза истина – в идеята, че може и да не се върнеш оттам, където тя ще те отведе. Карлайл Макмилън го изпита на собствен гръб.

Макар че местните жители бяха подозрително настроени спрямо Сузана още от самото начало, цялата тази вещерска история се разрази с пълна сила, когато Кати, жената на Арло Грегориан, забременя. Фактът, че е бременна, сам по себе си би бил достатъчен, тъй като бебетата са истинска рядкост в град, в който мнозинството от населението са възрастни жени, живеещи на правителствена пенсия или радващи се на оставеното им от Върл, Флойд, Морис, Харолд и тям подобни нещастници, които цял живот са се пънали да изплащат ипотеките си и щом са го сторили, са ритнали камбаната. След което, разбира се, съпругата продава собствеността, грижата за която ѝ идва в повече, и се премества в града.?

Не, интересното бе, че Кати Грегориан стана трудна, както се казва. Трябва да беше свързано със Сузана Бентийн. Арло и Кати бяха женени повече от три години, но на хоризонта не се очертаваха никакви бебета. И двамата бяха млади и здрави, и все се мъкнеха заедно по пикниците в чест на Четвърти юли и други такива. В подобни случаи човек предполага, че редовно са се оправяли и са влагали в това занимание всичко от себе си, но напразно.

Да не можеш да имаш деца е често срещана трагедия и към нея по никакъв начин не бива да се подхожда лековато. Но в град, пълен с мъже, които се смятат за чистокръвни жребци – каквито те, разбира се, не са, само питай жените! – неспособността да създадеш собствено потомство направо си е местният еквивалент на това да си голобрад евнух. Арло наистина си го отнасяше на тази тема, колчем се отбиеше в "Лерой".

– Някакви следи от бебета в близко бъдеще, Арло? Имаш ли нужда от помощ? – така му подвикваха в кръчмата.

Кати го завлякла в голямата окръжна болница на петстотин километра от Саламандър, пътуване, което той с радост би запазил в тайна. Може би наистина никой нямаше да разбере, ако в болницата Арло не се беше сблъскал случайно с Лерой, отишъл там да му подновят рецептата за лекарството за черния дроб. Лерой, с прозорливостта, придобита в резултат на упражняването с години на избраната от него професия, която се състоеше в сервирането на питиета на пияниците, предположил защо Арло се мотае в приемната пред клиниката за безплодие. Със завръщането си в Саламандър Лерой информира всичките си постоянни пиячи и билярдни акули за срещата, гарнирано с лично неговото предположение, че Арло бил посъветван да носи свободни долни гащета и бил накаран да мастурбира в пластмасова чашка.  Това само направи живота на бедния Арло още по-черен и той започна да се отчайва. Отслабваше от целодневната работа в кооперативния магазин и от производство на недостатъчно количество сперма през нощта и носеше провала си, лепнат като етикет на лицето му. По онова време Кати вече клонеше към изкуствено оплождане, но Арло не даваше и дума да се издума за това.

– За бога, достатъчно проблеми си имам! – казваше ѝ той. – Само го направи и негодниците ще почнат да ме подпитват дали случайно не ни е посетил камионът, превозващ шопари за разплод и натоварен със замразена свинска сперма или нещо подобно!

Кати, обляна в сълзи и на крачка от душевен крах, изповядала мъката си пред най-добрата си приятелка, Лиона Уилямс. Лиона ѝ предложила да се срещне и поговори с новодошлата Сузана Бентийн, която, изглежда, знаела доста по всевъзможни въпроси. В началото идеята се сторила твърде радикална на Кати, но жените се отличават с полезната черта да правят онова, което е необходимо, когато се налага да свършат някоя работа. Черта, трябва да добавя, която напълно липсва от гените на повечето мъже, които яко се овързват в собствената си гордост и преклонение пред тестостерона или каквото и да е там, дето им пречи да се държат прилично.

И така, Кати посетила Сузана. Сузана казала, че проблемът може да е разрешим. За нещастие, Арло също трябвало да бъде включен в процеса. Това разтревожило Кати, но не и Сузана.

Когато Кати казала на Арло за новата стратегия, включваща участието на Сузана, Арло се метнал на зеления си пикап с най-мощния двигател на света и в продължение на половин час обикалял като луд из града, чудейки се кое да предпочете – развод или самоубийство. После се замислил за издръжката, която щял да плаща на Кати, ако се разведат, за пластмасовите чашки за събиране на сперма, за нехранимайковците от "Лерой", за развъждането на шопари и мастурбирането – в същия този ред. Тези перспективи донякъде го направили по-отворен към нови идеи и той се съгласил поне да поприказва със Сузана.