Танго

Поколебаха се, после приеха и влязоха вътре. Дървото, на което бе посветил повече от година от своя живот, слънцето, проникващо през таванските прозорчета, Сузана, Боклукчийски камион, петструнното банджо, окачено на стената. От време на време, докато разговаряха, ги улавяше да гледат към Сузана. В края на краищата тя се бе превърнала в една тиха легенда на Йеркс Каунти и никой от тях не беше разговарял с нея преди. По-късно мъжете и Карлайл останаха няколко минути на верандата, загледани на запад към горичката на ястребите на Тимерман.

– Истински срам, че ще ти вземат мястото – каза единият от полицаите; в гласа му прозираше искреност. После добави: – Но не ме цитирай, моля те.

Карлайл се усмихна.

– Благодаря. Няма да те цитирам, не се притеснявай.

Областният адвокат попита:

– Мислиш ли, че тази магистрала наистина ще донесе някаква полза на Саламандър?

– Не. – Това бе всичко, което Карлайл каза, и адвокатът не настоя за повече.

Същият полицай, който бе изразил съжалението си малко по-рано, погледна към Карлайл, когато се озоваха на алеята.

– Както вече казах, наистина съжалявам. Срамота е. – Протегна ръка, за да се сбогува.

 Карлайл кимна и разтърси ръката на полицая, после стори същото и с ръцете на другите двама мъже.

След като си заминаха, той прегледа известието, в което се казваше, че до трийсети април трябва да е опразнил къщата, която бе построил за Коуди, и да се е изнесъл от нея. Това му даваше малко повече от два месеца. Можеше да се изнесе само за един ден. Сложи известието на полицата на камината до статуята на Веста и остана за малко там, потънал в размисъл. Сузана обгърна кръста му с ръце и опря буза на гърба му. Седмица по-рано бе изпратила писмо до един човек на име Ридик, живеещ в планините Уилсън в Аризона. Не беше казала на Карлайл за писмото.

Няколко дни преди крайния срок, даден на Карлайл, в дома му се отби индианецът. Настоя, че трябвало да се изпълни един последен символичен жест, касаещ магистралата. В началото Карлайл се възпротиви, не беше склонен към тотемизъм.

Но след като изслуша индианеца, реши, че той не му говори за тотемизъм. Символизъм, да, но не и тотемизъм. Индианецът говореше за Лудия кон, великия сиукски воин; за Сладкото лекарство, известния лечител на шайените; за Главатаря Джоузеф от племето нез пърс. Говореше за дълги принудителни походи през снега, за горящи села. Според индианския начин на мислене магистралата не беше изолирана случка, а ясно и очевидно продължение на предишни събития. Но, както отбеляза Флейтиста, сега белите се бяха обърнали и срещу хората от своята собствена раса, не вярваха на никой, който се опитваше да бъде свободен или настояваше за преосмисляне на някои идеи – нещо необичайно за начина на действие на бледоликите.

– Строителю, трябва отново да заявим, че някои от нас защитават друга гледна точка. Ако искаме да сме сигурни, ме когато сме на смъртното си ложе, спомените ни иде ни накарат да се усмихваме, трябва да защитим тази наша различна гледна точка, точно както са направили Лудия кон, Сладкото лекарство и Джоузеф. Така както във вашата приказка за Одисей някой е избрал да отвори торбата и да освободи всички противоположни ветрове срещу хора като теб и мен, или поне така изглежда. Но ако не можем да имаме ветровете на наша страна, поне трябва да дадем да се разбере, че няма да се огънем, независимо от това колко силно духат те, без значение дали са ветрове от гробищата. Трябва по свой собствен начин да изкрещим срещу воя на тези ветрове, без значение дали думите ни ще бъдат чути, или ще бъдат запратени обратно в лицата ни. Ако идеята не ти харесва, значи не съм те преценил правилно.

На няколко пъти Карлайл бе разказвал на Флейтиста за индианците лакота, които някак си бяха успели да блокират магистралата, за да защитят свещените си земи. Може би и те щяха да успеят да спасят поне толкова, ако не повече. Но индианецът неизменно отвръщаше, че народът го обмисля. Карлайл и Сузана отидоха до столицата на щата и се срещнаха с Ламон Гарвановото крило, ветеран от всички индиански битки на ДАИ, Движението на американските индианци. През хиляда деветстотин седемдесет и трета година Ламон бе присъствал на Ундид Ний, Пътеката на плача, заедно с Франк Черния кон, Лорели де Кора и останалите, когато федералните власти бяха организирали блокадата. Беше част от протестите през седемдесет и втора след нанесения над Реймънд Жълтият гръм побой и след унизителното му показване без долни гащи на бала на Американския легион, където всички присъстващи бяха подканяни да го ритат, след което Реймънд бе натикан в багажника на една кола и бе оставен да умре там.

Ламон Гарвановото крило не беше безволев индианец от резерватите. Това бе очевидно. Облечен в стара работна риза, джинси и кубинки, той седеше зад сиво метално бюро. Първо изгледа Карлайл, после Сузана.

– Разбира се, че съм чувал за случващото се в Йеркс Каунти. Уважавам ви заради вашата битка, господин Макмилън. Но да говорим направо. Не ми пука за вашата къща. Много лошо, че магистралата ще унищожи вашия дом, но за нас то е само това – лош късмет. 

 За нас магистралата е по-сложен въпрос. Дори в едно отделно индианско племе съществуват противоречия относно най-добрия път, по който трябва да поемем към по-добро бъдеще. Някои традиционалисти са за стария начин на живот, други пък приемат, че икономиката и развитието, проповядвани от белите, са нашата единствена надежда за оцеляване. С други думи, ако отидете в някой резерват, с изненада ще откриете частична подкрепа на магистралата. За нас безработицата е сериозен проблем и някои вярват, че магистралата ще доведе със себе си нови работни места. Освен това някои от племенните водачи могат лесно да бъдат купени. Случвало се е в миналото, ще се случи пак.

Жалко и за ястребите на Тимерман, но извинете за откровеността ми: вие се притеснявате за оцеляването на няколко птици, докато ние се борим за оцеляването на цели култури. Нас ни заличават системно и сигурно, все едно че кавалеристите продължават да ни покосяват с оръжията си. Понастоящем този процес е малко по-бавен, но в никакъв случай по-малко болезнен.

Изслуша аргументите на Карлайл, според които спасяването на ястребите би довело до спасяване-, то на погребалните могили и обратно, после повтори почти същото, което Сузана беше казала за проблемите на индианците. Завърши така:

– Много от хората ни вече са се предали и не вярват, че опитите да се спре строителството на магистралата с легални средства ще доведат до нещо добро – въпреки погребалните могили край Хълма на вълка. Нямаме никаква вяра в законите на бледоликите и няма причина да им вярваме, като се има предвид опитът ни от миналото. Но за да не ви държа в неведение, ще ви кажа, че Движението на американските индианци е подало иск да се спре строителството на магистралата, докато се обсъди въпросът за преместването на артефактите от могилите. Поради голямата скорост, с която се придвижва проектът, нашият иск бе заведен с известно закъснение и ние не храним големи надежди, че молбата ни ще бъде удовлетворена. Загрижеността за миналото не върви ръка за ръка с икономическото развитие.

Ламон Гарвановото крило се усмихна саркастично и отправи директен поглед към мъжа и жената пред него.

– Знаете ли какво сме пеели навремето като част от нашия ритуал, посветен на духовете? "Бледоликите са луди, бледоликите са луди."

Въпреки всичко той обеща да говори както с другите членове на ДАИ, така и с определени индианци от резерватите по въпроса за магистралата, ястребите на Тимерман и погребалните могили. Най-загрижен беше за могилите и си го призна. Това бе последният им разговор.

През една хладна априлска утрин с надвиснали сиви облаци, вещаещи дъжд, Карлайл и Флейтиста направиха верига на север от отбивката, където щатски път 42 се сливаше с червеникавия коларски път, водещ от Хълма на вълка към къщата на Карлайл. Работниците и машините вече бяха стигнали до отбивката и извършваха подготвителните работи по изместването на пътя през горичката на ястребите и парцела на Карлайл. По телеграфа из Йеркс Каунти се разнесе вестта, че той и индианецът спират прогреса и в рамките на четирийсет минути на мястото се събраха около двеста души. Създалото се задръстване почти блокира път 42.