Длгият изгрев на Ена

Ротанов търсеше поне искрица, поне светлинка в загадката, с която се бе сблъскал Олег, но новите факти още повече сгъстиха мъглата. Без съмнение подробният анализ на енергийните карти и структурните полета ще ги изправи пред нови проблеми. Оставаше им да чакат компетентна комисия със специална апаратура, но на Ротанов, кой знае защо, му се струваше, че нито количеството, нито качеството на новите изследвания ще помогнат да се доберат до нещо. Ако Олег е описал точно създалото се положение, тогава онова, с което се бе сблъскал в космоса, може и да няма материален израз в нашия свят. Ако е така, ако бяха попаднали на някакво особено състояние на пространството, което не е свързано непосредствено с материята на нашия свят, то земната наука ще се изправи пред проблем, който едва ли ще успее да реши с традиционните методи. Може би затова са били толкова трудно уловими последствията, атаките върху кораба…

Впрочем само върху кораба ли? Ами неочакваните болести, сполетели екипажа? Ами тези разхвърляни каюти? Ротанов разбираше, че не е трябвало да се занимава с тая работа. Нека учените да анализират структурата на полетата и физическото естество на феномена, поразил земния кораб. Неговото задължение е да установи има ли тук пръст враждебен разум.

Ами ако това е само първата лястовичка, първият опит на неизвестен и силен враг, който можеше да сложи край на стремежа на човечеството към звездите?

Ако е така, тогава Олег е прав. Тогава не бива да мисли за предпазливостта, на която толкова държи, а трябва незабавно да се заеме с изследването на планетата. Но са нужни доказателства — макар и косвени. Дали не търсеше тъкмо тях на „Ленинград“? Търсеше, но не ги намери…

В същото време човекът, който можеше да отговори на много от въпросите на Ротанов или от когото поне зависеха тези отговори, се спускаше с асансьора в енергийния подземен център на базата, по-далеч от очите му, както реши Ротанов.

Най-после асансьорът шумно спря и вратата се плъзна встрани, като откри пред Елсон блестящ от чистота овален коридор. Панелите излъчваха мека разсеяна светлина, от таванските ниши се спускаше зеленина. И само мощното боботене напомняше от време на време, че тук е енергийният център на базата.

Машинната зала порази Елсон. В нейното многокилометрово пространство, изпълнено с колони, които поддържаха горните етажи, и с еднаквите кубове на неутронните генератори, свободно можеше да се побере цял град. Залата учудваше и със своята просторност и мощ. Като че ли в това царство от машини, способни да натрупат в своята утроба енергията на цяла звезда, нямаше място за човека.

Елсон очакваше тук да е горещо и задушно и беше приятно изненадан от свежия прохладен въздух. Над кожусите на генераторите трептеше пъстра мараня, но вероятно енергетичната реакция, която превръщаше материята във вътрешността на тези машини в студен неутронен пламък, не отделяше много топлина.

Под тавана, над фантастично преплетените тръби и черните кабелни шини, плаваше прозрачна чиния.

Елсон не се досети веднага какво е това и едва като се вгледа, реши, че там сигурно се намира пултът за управление на енергозалата. На какво ли се държеше тази шестметрова стъклена „леща“? Не се виждаха нито въжета, нито подпори, които да я поддържат. Залата толкова потисна Елсон, че той се обърка, не знаеше какво да прави по-нататък, накъде да върви.

Стъклената кабина трепна, бавно се спусна и се насочи към него.

— Ей, младежо, дълго ли ще стоиш тук? — разнесе се отгоре нечий насмешлив глас.

Едва след седмица, след дълги медицински процедури, ваксинации и прегледи Елсон най-после можеше да започне работа.

Главният енергетик Гришин беше пълен човек с пронизващи яркосини очи, които изглеждаха като чужди на неговото олющено от радиационните изгаряния лице. Той седеше в просторния салон, който му заместваше кабинета, и премяташе в ръце личната карта на Елсон.

Без да погледне нито веднъж в нея, Гришин замислено изучаваше младежа, като че ли преценяваше колко струва.

— Вероятно не сте очаквали това назначение? — попита най-после той, извърна поглед от Елсон и го насочи някъде встрани, сякаш бе загубил всякакъв интерес към него.

И тогава като че ли нещо се отприщи в Елсон. Той заговори за своята наука, за годините, прекарани в университета. За мечтата си да работи по специалността. И че само хора, които не следят научната информация, не могат да разберат значението на ентропистиката.

Гришин го слушаше внимателно и кимаше в знак на съгласие, с което още повече разпали младежа. Елсон реши, че най-после е намерил слушател, който може да го разбере. Не се сдържа и му разказа за обидата, нанесена му от Ротанов. А когато свърши, Гришин неопределено рече:

— Ротанов няма нищо общо с това. Аз го помолих спешно да изпрати ентропист в моя отдел.

Елсон почувствува как кръвта нахлу в главата му.

— Нужен ви е ентропист? В машинното отделение?

Гришин кимна, разтри дебелия си врат, после неочаквано извади от бюрото нахвърлен на ръка чертеж и му го подаде.

— Огледайте го.

Учуден, Елсон разгърна схемата, изпъстрена с непознати знаци и линии.

— Това е план на машинната зала, ето ги и генераторите. — Дебелият пръст на Гришин бавно се разхождаше по чертежа. — Тук са отбелязани мощностите на всички генератори при едно и също натоварване. Виждате ли, те са различни. А трябва да бъдат еднакви.

— Но механизмите не могат да бъдат съвсем еднакви, допустими са незначителни отклонения в технологията, монтажа, условията на експлоатация.

Гришин кимна.

— Така е. И тогава са неизбежни случайните загуби. При нас съществува определена закономерност. Неизвестно защо, но машините работят по-лошо само в един участък. И това започна отскоро, преди няколко дни. Тук тези неща се забелязват веднага. Е, какво, не искате ли да откриете причината? — Гришин скептично разглеждаше Елсон, сякаш искаше да каже: от теб няма да има особена полза, но и вреда също. Току-виж си изнамерил нещо полезно. — Ако успеете да разработите приемливи препоръки, чрез които да се икономиса поне една десета процента от мощността на нашите машини, смятайте, че не са ви учили напразно в земните училища.

Елсон взе схемата. Не очакваше, че този суховат, скептично настроен човек може да му подскаже пътя към практическото приложение на неговата наука, но във всеки случай онова, което му предлагаше, беше интересно. За да скрие вълнението си, той разгърна схемата и бързо попита:

— Какво се намира над това място на горните етажи? Не са ли забелязали тук индуциране, магнитни или други полета, които да идват отгоре?

Гришин въздъхна.

— Не. Проверихме. Горе са акумулиращите устройства. Там не може да се влезе дори със скафандър за свръхзащита.

— И все пак там се извършва ремонт, прави се профилактика, нали?

— Естествено. За тази цел веднъж в годината сме принудени да спираме машините и да прехвърляме почти цялата енергия в резервните кондензатори. Това е сложна операция и ни струва доста скъпо. Под нас са скалните основи, там няма нищо, а на следващия етаж като че ли всичко е нормално, пък и е трудно да се установи нещо без специална апаратура. Нашите техници не знаят какви уреди могат да помогнат, за да се оправим в тая дяволска работа. И аз помолих да ни изпратят ентропист. Е, ще се заемете ли с този костелив орех?

— Разбира се, ще опитам. Макар че не мога да ви обещая веднага. Ще се помъча да разбера как стоят нещата.

Жилището, определено за Елсон на етажа на енергетиците, се състоеше от спалня, малък хол и миниатюрен килер с кухненски автомат, който заменяше трапезарията. Всеки момент кухненският автомат беше готов да му поднесе ястия, за които не са мечтали дори някогашните барони. Ала той се чувствуваше някак самотен сред този невероятен комфорт и се надяваше, че принудителната му самота няма да продължи дълго. Ето защо, след като се изкъпа и преоблече, Елсон побърза към централния салон на енергоблока.