Императорската гвардия

— Благодаря — изсумтя Майлс. „Никой не ме е обвинявал.“ — Какво общо има това с Дъв Галени?

— Не бързайте. Като съдят по уликите или по-точно по тяхното отсъствие, моите специалисти твърдят, че данните в комуникационния пулт са били променени от вирус, който Галени е пуснал от своя инфослот. Тази машина е била една от изолираните. Не е имало друг начин.

— Галени или някой друг — поправи го Майлс.

Хароче сви рамене.

— Всъщност името на Галени изскочи отдругаде. Наредих да проверят данните от портала на ИмпСи. Това даде повече резултати. Информацията не е била променена на място, а чрез инфовръзки с други системи на щаба. Хората ми проявиха изключително търпение и всеотдайност, сир. — Генералът запревключва холоси на системата. — Важните места са обозначени с червено — можете да видите сами. Проследили са промяната до началник-отдел. До това равнище системата има пароли. Следата минава през пулта на моя заместник във вътрешния отдел, Алегре, и стига до равнището на неговите аналитици. До пулта на капитан Галени. — Хароче въздъхна. — Галени очевидно е използвал кодовете си, за да проникне в пулта на началника си и оттам да се прехвърли в системата.

— Или някой е използвал пулта на Галени — отново го поправи Майлс. Стомахът му се свиваше. Подчертаните участъци на видеодисплея приличаха на кървави петна. — Смятате ли, че тези доказателства са убедителни? — „Или са поредната инсценировка?“ Може би една от многото, докато стигнеха до заподозрян, когото Майлс нито познаваше, нито харесваше.

Хароче го погледна мрачно.

— Възможно е да не открием нищо повече. Бих дал ръката си, за да можем да разпитаме Галени под опиат, но когато са го повишили на сегашния му пост, той е бил имунизиран. Така че трябва да продължим по стария начин. Всички веществени доказателства за престъплението отдавна са унищожени. В края на краищата ще се върнем към вашите мотиви, милорд ревизор. Кой в комарския отдел е имал и достъп до информацията за прокариота, и мотив да извърши такова нещо? Той е имал достъп, срещнал се е с баща си Сер Гален на Земята точно преди да бъде осуетен първоначалният комарски заговор.

— Знам — лаконично отвърна Майлс. — Бях там. — „О, Господи, Дъв…“

— Колебая се какво значение да отдам на факта, че брат ви е застрелял бащата на Галени. Освен това вие неотдавна спомогнахте за провала на плановете му за женитба.

— Той го преживя.

— Какви планове? — попита Грегор.

Майлс изскърца със зъби. „Хароче, идиот такъв!“

— Дъв проявяваше интерес към Лайза. Ето защо я доведе на приема ти, когато се запозна с нея. Оттогава той, хм, насочи интереса си към друга дама.

— О, не знаех… че между Лайза и Галени е имало нещо сериозно. — Грегор изглеждаше поразен.

— Чувствата не са били взаимни.

Хароче поклати глава.

— Съжалявам, Майлс. Но той ви е нарекъл, цитирам, „мазен сводник“. — Изражението на генерала стана разсеяно и за миг лицето му толкова заприлича на Иляновото, когато цитираше дословно от чипа си, че дъхът на Майлс секна. — И по-нататък е продължил: „Вор наистина означава «крадец». И вие, проклети бараярски крадци, винаги си помагате, нали? Ти, твоят скапан император и цялата ви отвратителна банда.“ И вие сериозно очаквате да заключа, че просто малко се е подразнил, така ли?

Грегор повдигна вежди.

— Той ми го каза в лицето — изсумтя Майлс. Императорът обаче явно не смяташе, че това е някакво оправдание. — А не зад гърба ми — опита се да обясни той. — Никога зад гърба ми, не и Галени. Просто… не е в неговия стил. — После се обърна към Хароче. — Откъде знаете това, по дяволите? Да не би ИмпСи да подслушва личните комуникационни пултове на всичките си аналитици? Или някой е заподозрял Галени още преди случая с Илян?

Генералът се прокашля.

— Всъщност не пулта на Галени, милорд. Вашия.

— Какво?

— Всички публични канали в замъка Воркосиган се следят от офиса на шефа на ИмпСи от съображения за сигурност. Така е от няколко десетилетия. С изключение на личните пултове на графа и графинята, както и вашия. Родителите ви не може да не са ви го казали.

Бе ги следил Илян, разбира се. Баща му и майка му не биха възразили. И Хароче беше подслушал разговора му с Галени… по комуникационния пулт в дневната, ясно.

— Верността ви към вашия приятел ви прави чест, Майлс — продължи генералът. — Но не съм сигурен, че той наистина ви е приятел.

— Не — отсече Майлс. — Не. Знам какво плати Галени, за да стигне дотук. Не би го провалил заради някаква… лична омраза. Всички тези доказателства са съвсем косвени. А и дори да приемем, че Галени е имал мотив да ме ннкриминира, къде остава първото престъпление? Какъв мотив е имал да елиминира Илян?

Хароче сви рамене.

— Политически, навярно. Някои комарци мразят ИмпСи, с други думи Илян. Съгласен съм, че обвинението не е сериозно, но след като имаме улики, навярно ще е по-лесно да продължим.

— Надявах се бракът ми да допринесе за регулирането на отношенията с Комар — измъчено каза Грегор. — Една наистина единна империя…

— Определено ще допринесе — увери го Майлс. — И още повече, ако Галени се ожени за бараярка. — „Ако преди това не се озове в затвора по изфабрикувано обвинение в държавна измяна, разбира се.“ — Знаеш каква е модата — ти поставяш добро начало в междупланетните любовни връзки. Пък и като се има предвид недостигът на бараярски момичета от нашето поколение, и без това ще трябва да си внасяме жени от другаде.

Грегор тъжно се усмихна.

Майлс взе своето копие на доклада.

— Искам да го прегледам.

— Моля — отвърна Хароче. — И ако успеете да откриете нещо, което съм пропуснал, непременно ме уведомете. И на мен не ми с приятно да науча, че един от хората ми е предател, въпреки произхода му.

Генералът се сбогува и Майлс го последва. Ако се върнеше на приема, жените щяха да го обсипят с въпроси, на които в момента не можеше да отговори. Не завиждаше на Грегор, който трябваше да продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило.

Пътуваше с колата на графа за щаба на ИмпСи, когато зрението му внезапно се изостри. Порутените сгради, които се виждаха през покрива, и ярко осветените небостъргачи зад тях му се сториха нереални, сякаш бяха станали ио-плътни, сякаш всеки момент около тях щеше да лумне зелен огън. Имаше време само колкото да си помисли „Мамка му, мамка му, мам…“ и гледката избухна в познатите пъстри фойерверки. После настана мрак.

Дойде в съзнание легнал на задната седалка. Изпадналият в паника Мартин се бе навел над него. Куртката му бе разкопчана. Покривът беше вдигнат и той потръпна от студ.

— Лорд Воркосиган? Милорд, по дяволите, умирате ли? Престанете, престанете!

— Ннн… — успя да се изтръгне от гърлото му. Устата го болеше и той докосна влажните си устни. По пръстите му останаха червено-кафяви петна.

— Всичко е наред, Мартин. Това е, хм, обикновен пристъп.

— Така ли изглеждат? Помислих, че са ви отровили, застреляли или нещо подобно. — Младежът не бе много облекчен.

Майлс се опита да седне и Мартин се поколеба дали да му помогне, или да го накара да остане легнал. Езикът и долната му устна бяха прехапани и кръвта течеше по най-хубавата му униформа.

— Не трябва ли да ви закарам в болница или на лекар, милорд?

— Не.

— Тогава нека поне ви закарам у дома. Може би… — Загриженото лице на шофьора се обнадежди. — Може би госпожа майка ви скоро ще се прибере.

— И да се отървеш от мен ли? — измъчено се засмя Майлс.

Отчаяно му се искаше да продължи за щаба на ИмпСи. Беше обещал на Галени… Но не бе прегледал новите данни. И все още не се чувстваше добре. Виеше му се свят и беше изтощен, както винаги след пристъп.

Военните лекари имаха право. Фактът, че припадъците се предизвикват от стрес, гарантираше, че винаги ще се появяват в най-неподходящия момент. Наистина негоден за служба. За каквато и да било служба. Негоден.

„Мразя всичко това!“