Няма хк-мк ((Прва книга от Истории за Нищото))

— Хей-хей, по-полека — възпротиви се Хък. — Хайде да не си разказваме ловджийски вицове, че току виж ти са се изкълчили раменете.

— Предлагам като начало да отнемем достъпа на Хък до захранването — обади се Ана-Мария. — Или най-добре направо да захвърлим проклетите окови на пролетариата на боклука. Надявам се, че предпочиташ да се въртиш около мен, миличък?

Тя фиксира с очи дракона, който в лакомията си да надмине и Козма Прудков стърчеше пред нея като пудел, изправен на задните си лапи и разперил ръце по волята на господарката си. Холографният ненаситник видимо потрепери под строгия й взор и прегракнало подхвърли:

— Готов съм да ти бъда роб, ама не до гроб.

— Ако си купиш дракон за роб, нека ти работи шест години, а на седмата нека си излезе свободен, без откуп — цитира малко фриволно Хък Светото писание.

— Разбира се! Не го слушай! — отзова се Ана-Мария. — Аз съм жена със свободни разбирания, миличък. Щом свършиш работата утре, ще те науча да се предвижваш без всякакви захранвания и каквато и да било чужда помощ.

— Става — въздъхна драконът и предните му лапи беззвучно тупнаха на пода. — Доста далеч е от полагащото ми се възнаграждение, но на какви ли не подвизи е готов един достолепен дракон, за да служи на обществото — предаде се той най-сетне. — Ама ще трябва да съм в течение на последните събития.

— Само гледай да не настинеш — подметна Хък и после кимна на Ана-Мария. — Гладен съм и ще отида да хапна нещо, докато му наливаш акъл в главите.

— Да не вземеш да преядеш, скъпи, защото след малко ще поръчам вечерята на Фред — закани му се Ана-Мария с пръст и стана от дивана. — Ела насам, приятелю мой — подкани тя дракона.

— Само си хабиш съветите, любима — не се стърпя драконът и гласът му съпроводи Хък до вратата. — Знам го аз. Ей сега ще се наплюска.

Ана-Мария се настани пред компютъра, а любопитните глави на дракона цъфнаха край двете й уши. Изкуственото, не съвсем естественото и извънземното създание взеха оживено да си общуват.

26. Присъдата

Въпреки усърдната подготовка Хък бе принуден да отложи брилянтно замислената операция с няколко дни. Наложи се да отдаде последна почит на своя приятел Марчело Мастрояни в Париж, а после и в Рим. А междувременно използва суматохата около конгреса на управляващата партия в София, за да пробута оставката на правителството. Все пак накрая успя да внуши на некадърния примиер да се оттегли при условие, че неговите хора му определят заместник. Остави студентите и хиперинфлацията да довършат работата в България. Така за сетен път Хък се увери колко тъп е животът. Свестните хора умираха, а калпавите със зъби и нокти се държаха за властта.

Най-сетне дойде и Денят на страшния съд. Утрото преди Коледа се случи мразовито и снежно. Из цяла Европа нахлу сибирски студ, сякаш носеше садистично удовлетворение на отиващите си комунисти. Ледените пориви на вятъра откъм морето навяваха лапавицата и тежките мокри снежинки, носени от вихрушката, полепваха по високите прозорци на дома им като мухи на мед. В цялата къща цареше полумрак. Дори китайската закуска не свали напрежението от лицата на Хък и Ана-Мария. А бедният дракон, лишен от благодатната топлина и светлина, непрекъснато се моташе в краката на лъвицата, мъчейки се да сгуши холографните си месища в нея. Добре че не беше материален, защото Ана-Мария постоянно щеше да се спъва в него.

Затова пък островът ги посрещна с ласките на тропическата вечер. Белоснежният пясък щедро отдаваше на изтерзаните им нозе натрупаната топлина, а полъхът на океана разхлаждаше и без това свежия въздух.

— Е, така се живее! — доволно се протегна драконът, докато чакаше официално да го представят на стария шаман.

Аудиенцията премина на плажа, разбира се, защото пещерната обител на Пакеекее щеше да се пренасели.

— Радвам се да се запозная с вас, млади господине! — обърна се Таоа към холографното чудовище с присъщата си любезност. — Простете ми за невежеството, но все още не знам как да се обръщам към вас.

— Вие сте най-вежливият човек, когото съм срещал на този свят, господин Таоа — поласкана отвърна дясната глава на дракона, докато лявата хвърляше кръвнишки погледи към Хък. — Наричайте ме просто Тифон Великолепни.

— Трифоне, прекаляваш — не се сдържа Хък и тутакси се сблъска с укора в очите на Ана-Мария.

— Деца мои — взе да въвежда ред Таоа, — сега не му е времето за това приятелско дърлене. Чака ни сериозна работа. Ако всички са готови, предлагам да тръгваме.

Плажът пред пещерата на стария шаман мигом опустя, но затова пък преддверието в подземните покои на Хогбен заприлича на централния площад в Белград, отеснял от протестиращите срещу комунистическия режим хора. Скоро и площадите в България ще изглеждат така, помисли си Хък.

Този път вратата не беше заключена и неканените гости вкупом се изсипаха в дневната.

— Твоята менажерия пристигна! — измъкна думите от устата на баща си Хък.

— Изглежда имаме гости — обади се Освалд от бюрото.

— Тия натрапници ли наричаш гости, глупако! — сряза го Хогбен и нервно махна с ръка. Папагалът чинно заспа. — Господин Пакеекее — обърна се той към стария шаман, — мисля, че в нашата уговорка не влизаха никакви семейни тържества, камо ли пък демонстрации на малоумници.

— Фасада, господин Хогбен — вдигна рамене Таоа. — Всяко начинание се нуждае от някаква фасада. Не забравяйте, че аз имам и други морални задължения. Но ви уверявам, че предстоящото празненство никак няма да накърни нашето споразумение.

— Ще видим! — мрачно рече Хогбен и се намести по-удобно на люлеещия се стол. — Така и така сте дошли, моля разполагайте се, дами и господа, земни и неземни представители на флората и фауната.

Гостите само това и чакаха. Всеки зае бързо мястото си според личните предпочитания и отредената му роля в предстоящото събитие. Старият шаман седна зад работната маса на Хогбен, за да прикрие поне част от неподходящите за случая празнични папурени одежди. Ана-Мария се отдръпна в срещуположния ъгъл на кварцовата лампа, под която както обикновено си лежеше голата зомби-принцеса. Драконът седна на задника си на две-три крачки от нея. А Хък гордо остана прав срещу стола на баща си.

Този номер с фасадата никак не му харесваше, но той си спомни за клетвата никога вече да не обижда Таоа и, уповавайки се на многократно засвидетелстваната му почтеност, вежливо се обърна към него:

— Ваша милост, позволете ми да започна.

Старият шаман се усмихна на обръщението и кротко му кимна. Младият му приятел явно се вживяваше в ролята си.

— Обвинявам баща си пред достопочтения съд — поде Хък със строг, прокурорски глас, който ехтеше във възцарилата се тишина, — че е извършил седем престъпни деяния, насочени срещу благото на обществото и свободата на личността!

— Арменски номера! — подхвърли Хогбен и немигащите му очи съвсем се изцъклиха. Той видимо се забавляваше.

— Числото седем е свещено за евреите и освен това е сакралното число на живота за християните, ако искаш да знаеш — тихо рече Хък и после пак повиши глас. — Първо, с бояджийските си изхвърленици баща ми стовари на главите на хората комунизма…

— Протестирам — скочи драконът. — Това не е научен факт, а само аматьорско предположение на някакъв руснак от монголско потекло, който не може да различи Ленин от Хогбен, а седнал да ми се прави на учен — нервно махна с лапа холографният блюстител на правдата. — Тази хипотеза изобщо няма нищо общо с реалността.

— Май че е доста по-реална от теб — подметна Хък и драконът възмутено си седна на задника.

— Леле мале! Това бостанско плашило да не би да ми е защитник? — снизходително повдигна вежди Хогбен и любопитно заразглежда този нов, непознат враг на сина си.

— Да, назначен ти е служебен защитник — подметна Хък и нервно продължи: — Второ, с перверзните си сексуални домогвания обвиняемият издевателстваше над сестра ми Шуин и я принуди да се самоубие, за да не разкрие подготвяните от него машинации…