Част от секундата

— Излиза, че тайните приходи на Лорета са започнали скоро след смъртта на Ритър.

— Точно така. За изнудване ли си мислиш?

Той кимна.

— Макар че се питам как Лорета е успявала да изнудва някого само защото го е видяла в килера.

— Имаш предвид, че човекът може да е попаднал там по същата причина — бил е изплашен като нея, така ли?

— Трябва да има и още нещо. Спомняш ли си, когато разглеждахме килера в хотела, аз ти казах, че вероятно се е свряла в дъното. Помислих си го, защото тя би се бояла да не нахълта някой с пистолет…

Изведнъж той млъкна и я погледна с разширени очи.

— Какво казваш? Че може би наистина е видяла някого да влиза с пистолет?

— Или с нещо друго. Иначе защо би го заподозряла? Нали разбираш, тогава много хора са бягали в търсене на скривалище.

— Но защо точно пистолет?

— А защо не? Някой да крие пистолет в служебен килер след убийството звучи много по-логично, отколкото да крие очила или пачка банкноти. Пистолетът е недвусмислена улика. Добре, да речем, че човекът носи пистолет. Не смее да излезе навън с него, защото могат да го спрат и да го претърсят. Затова когато избухва паника, той побягва и скрива оръжието в килера, без да знае, че Лорета е там. Може би е планирал този ход от самото начало с намерение да прибере пистолета по-късно или да остави полицията да го открие. Най-вероятно оръжието е било почистено от отпечатъци и други следи. Но когато той пъхва пистолета между купчините хавлии или някъде другаде и излиза, Лорета отива и го прибира. Може би с намерение да го предаде на полицията, само че после променя решението си и избира пътя на изнудването. Тъй като работи в хотела, навярно знае как да изнесе оръжието през някой страничен изход, или да го скрие другаде и по-късно да го прибере.

Мишел се замисли над предположението му.

— Добре, тя взима пистолета и е видяла човека. Дори да не знае кой е, лесно може да разбере. Свързва се анонимно с него, може би му изпраща снимка на пистолета и мястото, където го е видяла, след това почва да го изнудва. Връзва се, Шон. Звучи не по-малко логично от всеки друг вариант.

— И затова къщата е претърсена. Заради пистолета.

— Наистина ли смяташ, че Лорета го е държала някъде тук?

— Нали чу какво каза Тони, жената не се е доверявала на банките. Нищо чудно да е била от онези хора, които гледат всичко важно да им е подръка.

— Значи остава големият въпрос: къде е оръжието сега?

— Може би си струва да разглобим къщата дъска по дъска.

— Няма смисъл. Не е много удобно да крие оръжието в стените, освен ако е имала вградено скривалище.

— Вярно.

Кинг разсеяно плъзна поглед из малката градина. За миг спря на едно място, отмина и пак се върна. Пристъпи към лехата с хортензии. Шест розови и една синя — точно по средата.

— Хубави хортензии — каза той на Тони.

Бършейки ръцете си, Болдуин отвърна:

— Да, мама ги обичаше най-много, дори повече от розите.

Кинг го погледна с любопитство.

— Интересно. Казвала ли е защо?

— Как така? — озадачи се Тони.

— Защо е обичала хортензиите повече от розите?

— Шон, наистина ли смяташ, че е важно? — обади се Мишел.

Тони се почеса по брадата.

— Ами… като стана дума, тя на няколко пъти спомена, че за нея тези хортензии са безценни.

Кинг рязко завъртя глава към Мишел, после се втренчи в синята хортензия и възкликна:

— По дяволите!

— Какво има? — попита Мишел.

— Най-невероятната догадка на света. Но може и да излезе вярна. Бързо, Тони. Имаш ли лопата?

— Лопата ли? Защо?

— Винаги съм се чудил на сините и розовите хортензии.

— Няма нищо за чудене. Някои хора смятат, че са различни видове, но всъщност не е така. Нали разбирате, човек може да си ги купи готови, но може и да превърне розовите в сини, като повиши киселинността на почвата, или пък розовите в сини, като направи почвата по-алкална. За киселинност продават специален препарат, алуминиев сулфат, струва ми се. А по-просто е да заровиш в земята желязо — консервени кутии или дори ръждиви пирони. Това също ще промени цвета от розов на син.

— Знам, Тони. Затова искам лопата. Побързай, моля те.

Тони донесе инструмента от гаража и Кинг започна да разкопава около синята хортензия. Не след дълго лопатата издрънча в нещо твърдо. И малко по-късно той извади предмета.

— Хубав източник на желязо — каза Кинг, повдигайки ръждивия пистолет.

33

След като оставиха онемелия Тони да стои като вкаменен в майчината си градина, Кинг и Мишел спряха да хапнат в една малка закусвалня.

— Добре — първа се обади Мишел, — официално признавам, че съм впечатлена от детективските и градинарските ти умения.

— Имаме късмет, че желязото е съставна част на стоманата, иначе никога нямаше да намерим пистолета.

— Вече съм наясно с пистолета, изнудването и причината за смъртта на Лорета. Но все още не схващам защо са натъпкали пари в устата й.

Кинг плъзна пръст по кафената чашка пред себе си.

— Веднъж работих в обединен екип с ФБР в Лос Анджелис. Руските рекетьори скубеха пари от всички магазини и заведения в един доста голям квартал. Освен това въртяха финансови машинации, затова включиха и нас. Разполагахме с вътрешна информация; плащахме на осведомители. Нали знаеш, горски пожар се гаси с огън. Един ден намерихме осведомителите надупчени на решето в багажника на изоставена кола. Устните им бяха зашити с телбод. Когато махнахме телбода, открихме пари — навярно същите, които бяха получили от нас. Посланието беше ясно: приказваш ли, умираш и изяждаш възнаграждението за измяната, която е причинила смъртта ти.

— Значи парите в устата на Лорета са били символ? Последната вноска за нейното мълчание.

— Така го тълкувам.

— Чакай малко, синът й каза, че парите спрели да идват преди около година. Но ако човекът все още е бил в състояние да убие Лорета, защо е спрял да плаща? И защо тя се е примирила? Защо не е отишла в полицията?

— Не забравяй, минали са седем години. Какво би казала тя на ченгетата? Че е имала амнезия и току-що всичко си е припомнила? А, между другото, ето го и пистолета.

— По същия начин трябва да е разсъждавал и онзи, когото е изнудвала, и затова е спрял да плаща. Направил си е сметката, че тя вече няма власт над него.

— Каквато и да е истината, очевидно някой съвсем наскоро е разбрал кой е изнудвачът и Лорета е платила с живота си.

Мишел изведнъж пребледня и стисна ръката му.

— Когато разговарях с Лорета, тя спомена, че е била в онзи килер, макар да не каза, че е видяла някого. Не смяташ ли…

Кинг веднага схвана тревогата й.

— Някой може да ви е подслушал, или пък тя по-късно да е споделила с някого.

— Не, тя бе убита почти веднага след като разговарях с нея. Трябва да е станало заради онзи разговор. Но ние бяхме сами на верандата. И все пак някой трябва да е чул. Господи, сигурно аз съм причинила смъртта й.

Кинг хвана ръката й.

— Не, не си. Смъртта й е причинил онзи човек, който я е натиснал във ваната.

Мишел затвори очи и поклати глава.

— Изслушай ме — настоя Кинг. — Съжалявам за онова, което се случи с Лорета, но тя е изнудвала своя убиец. Сама е задвижила тази опасна игра. Могла е още преди години да отиде с пистолета в полицията.

— Което сега ние трябва да направим.

— Съгласен съм, макар че серийните номера са заличени и оръжието е в много лошо състояние. Може би специалистите от ФБР ще извлекат нещо. В Шарлотсвил има сателитен център на Бюрото. На връщане ще минем оттам.

— А сега какво?

— Ако някой е скрил пистолет в килера на хотел „Феърмаунт“ в утрото на убийството, какво ти говори това?

Тя изведнъж осъзна.

— Че може би Арнолд Рамзи не е действал сам.

— Точно така. И затова още сега отиваме там.

— Къде?

— В колежа „Атикъс“. Където е преподавал Арнолд Рамзи.

34

Красивите сенчести улици с тухлен паваж и елегантните, обрасли с бръшлян сгради на мъничкия колеж „Атикъс“ изобщо не приличаха на място, способно да създаде политически убиец.