Алфануи открива света

„Ал-фан-уи, ал-фан-уи, ал-фан-уи“

Те го зовяха. Сега се виждаше само островът и от мъглата се процеждаше ситен дъждец, който почти не мокреше. Алфануи седна на един камък. Птиците кацаха една след друга край него и след това отново се вдигаха:

„Ал-фан-уи, ал-фан-уи, ал-фан-уи“

Алфануи си спомни за учителя си: „Очите ти са жълти като на чапла“. Чаплите повтаряха името му. Алфануи заплака: „Ще те наричам Алфануи, защото така чаплите се зоват помежду си“. Ситният дъждец измиваше сълзите на Алфануи. Със замъглени очи той следеше волния и приятен за окото полет на птиците. Всичко тънеше в покой. Не се чуваше нищо освен:

„Ал-фан-уи, ал-фан-уи, ал-фан-уи“

Облакът започна да се разкъсва. Ситният дъжд се обагри от слънцето и започна да сияе с цветовете на небесната дъга. Чаплите кръжиха още малко под дъжда и слънцето. Когато дъждът спря, те се спуснаха да гонят мъглата. Отдалечаваха се постепенно, като кацаха и хвръкваха отново, описвайки все по-широки кръгове. Небето просветля, Алфануи видя как се загубиха чаплите и с тях и името му, което остана да се носи безмълвно из въздуха. Облаците се разкъсаха и през пролуките им блесна слънцето. Алфануи видя да се изписва над главата му голяма цветна дъга.

Мадрид. 13 декемери 1950 г.

Информация за текста

© 1951 Рафаел Ферлочио

© 1969 Стефан Савов, превод от испански

Raphael Ferlocio

Industrias y andanzas de Alfanhuí, 1951

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Издание:

Рафаел Санчес Ферлосио. Алфануи открива света

Издателство „Народна младеж“, София, 1969

Художник: Асен Старейшински

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/713]

Последна редакция: 2007-02-18 10:42:46