Господарят на светлината

Следователно, — заключи той, — мисля, че си някоя важна особа, макар да не си Господар. А щом познаваш от край време Олвага, трябва и ти като него да си един от Първите. По това, че не знаеше нищо за него, заключих, че идеш отдалеч. Ако беше жител на Махартха, щеше да знаеш за Господарите, а знаеш ли за тях, ще да си научил и защо вече не може да плува Олвага.

— Ти, моряко, макар и току-що пристигнал, както изглежда знаеше повече за този град от мен.

— Аз също идвам отдалеч, — усмихна се при тези думи капитанът, — но в разстояние само на няколко месеца обикалям най-малко две дузини пристанища. До ушите ми стигат какви ли не новини — сплетни, клюки и разкази отвсякъде. Научавам дворцови интриги, разказват ми за потайностите на Храмовете. Зная кои са тайнствените слова, нашепвани под покривалото на нощта на нежното ушенце на някоя златокоса девойка. Известни са ми походите на кшатриавите и спекулите на търговците със зърно, подправки, скъпоценности и коприна. Вдигам наздравици с бардове и астролози, с пътуващи артисти и слуги, с клошари и шивачи. Случва се да вляза в пристанище, където са се разположили флибустери и да узная тайни от живота им, кого са отвлекли и какъв откуп ще искат за главата му. Така че, няма нищо странно в това, че макар да пристигам отдалече, знам повече за местните дела от теб, който може би си вече от седмица тук. А случва се, да науча и нещо от живота на боговете.

— Значи можеш да ми разкажеш за Господарите, и защо ги смяташ за врагове? — попита Сам.

— Бих могъл да ти кажа едно-две неща за тях — за да не живееш в пълно неведение. Търговците на тела сега се наричат Господари на Карма. Истинските им имена се пазят в дълбока тайна, подобно на боговете, и те изглеждат толкова безлични, колкото и Великото Колело, което твърдят че олицетворяват. Сега вече те не са само търговци на тела, а са в тясно сътрудничество с Храмовете, които на свой ред също се измениха, за да могат да поддържат връзка връзка с твоите сродници — Първите, които живеят в Небето. Ако наистина си един от тях, Сам, пътят ти неминуемо ще те доведе или до обожествяване, или до смъртта, когато се изправиш пред тези нови Господари на Карма.

— Как? — попита Сам.

— Подробностите ще научиш на друго място, — отвърна неговият събеседник. — Не знам как точно стават тези неща. Намери улицата на тъкачите и попитай за Янавег, майсторът на платна.

— Така ли се нарича Ян сега?

Морякът кимна.

— И се пази от кучетата, — добави той, — а и от всяка друга жива твар, която може да приюти чужд разум.

— Как е името ти, моряко? — запита Сам.

— В това пристанище нямам истинско име, а фалшиво и не виждам причина да те лъжа. Приятен ден, Сам.

— Приятен ден, капитане. Благодаря ти, за добрите слова. Сам се надигна и пое обратно към търговския квартал и занаятчийските улици.

Яркочервеният диск на слънцето се готвеше да закрие Божествения мост. Принцът крачеше през пробудения от сън град, пробивайки си път из отрупаните със стока тесни улички. Наоколо сновяха разносвачи на благоуханни масла, парфюми и пудри. Цветарки подканваха минувачите с разноцветни букети и венци, търпеливо очакваха своите купувачи търговците на вино, приседнали до пълните мехове. Отнякъде се носеше примамливата миризма на изпечен хляб, примесена като осезаем, но невидим облак с аромата на мускус, животински изпражнения и благовонни масла.

Облечен като скитник, принцът не намираше нищо странно в това да спре и да размени няколко думи с приседналия зад празната паничка гърбав просяк.

— Добра стига, братко, — обърна се той към него. — Изглежда, че малко съм посбъркал пътя. Ще ми кажеш ли как да стигна до улицата на тъкачите?

Гърбавият просяк кимна и многозначително разклати паничката.

Принцът извади една дребна монета, от прикритата под дрипите кесия. Миг след като я пусна в паничката, монетата изчезна.

— Натам — посочи просякът с глава. — Ще преброиш три улици и сетне ще свиеш наляво. Следвай тази посока още две пресечки и така ще стигнеш площада на фонтана пред Храма на Варуна. Излезеш ли на площада, улицата на тъкачите е белязана със знака на Шилото.

Принцът кимна на просяка, потупа го по гърбицата и продължи по своя път.

Когато най-сетне излезе на площада с фонтана, той се спря и се огледа. Пред Храма на Варуна, най-неумолимият и величествен от всички богове, се виеше опашка от няколко десетки нетърпеливи поклонници. Тези хора както изглежда не се готвеха да влязат в Храма, а чакаха реда си за участие в нещо на пръв поглед непонятно. Принцът чу звънкото потропване на монети и се приближи.

Опашката се виеше пред една блестяща метална машина.

Един мъж пъхна монета в в устата на стоманения тигър. Машината мигом започна да бръмчи. Той натисна няколко копчета с изображения на животни и демони. И тогава по телата на двете Наги — свещените змии, които се извиваха над машината, пробягна пулсираща светлина.

Озадачен принцът направи още няколко крачки.

Мъжът сграбчи с две ръце стърчащата отстрани ръчка, оформена като рибя опашка и я дръпна с все сила към себе си.

Вътрешността на машината се изпълни със свещена синя светлина, змиите запулсираха в червено и в този миг, под акомпанимента на нежна мелодия, в средата на свещеното сияние се появи и започна бясно да се върти молитвено колело.

На лицето на мъжа се изписа неземно блаженство. След няколко минути машината изгасна. Мъжът побърза да пъхне нова монета и дръпна ръчката, с което предизвика чакащите зад него да замърморят недоволно, че това вече е неговата седма монета, че денят е горещ, а опашката е дълга и щом е решил да направи такова щедро пожертвувание за молитви, защо не влезе в Храма и да го поднесе лично на жреците? Някой подхвърли, че вероятно молителят има много грехове за изкупване. Това значително подобри настроението на останалите и те се заеха да разсъждават на глас за вероятния характер на тези грехове. Всичко това бе придружено с гръмогласен смях.

Принцът забеляза, че сред опашката има и бедняци и побърза да се нареди отзад.

Докато се придвижваха напред, той откри, че ако едни се редяха пред машината с монети, за да натискат многобройните копчета, други — макар и по-малко на брой, използваха отсрещната тигрова глава, където пъхаха плоски метални жетони. След приключване на изпълнението, машината връщаше тези жетони в предназначения за целта отвор. Принцът реши, че не рискува нищо, ако прояви известно невежество.

— Защо някои от молителите си имат собствени жетони? — запита той стоящият пред него.

— Защото са се зарегистрирали — отвърна другият без да извръща глава.

— В Храма ли?

— Да.

— Аха.

Той почака малко и зададе следващия въпрос.

— Значи тези, които не са регистрирани и желаят да използват машината, трябва да натискат копчетата?

— Точно така — кимна събеседникът му. — Като не пропускат да съобщят своето име, местоживеене и занятие.

— Ами ако някой е странник в този град — като мен?

— Трябва да добавиш името на града, от който идеш.

— А ако съм неграмотен — тогава какво да сторя?

Мъжът пред него се обърна и го погледна.

— В такъв случай, — предложи той, — най-добре ще е да се помолиш по древния начин и да направиш пожертвувания направо в ръката на жреца. Или да се регистрираш при него и да получиш свой собствен жетон.

— Ясно — кимна принцът. — Да, май си прав. Ще помисля върху думите ти. Благодаря.

Той напусна опашката, заобиколи фонтана и се отправи към входа на улицата на тъкачите, обозначена със знака на Шилото.

Три пъти пита принцът за майстора на платна Янага, третият път се спря пред една дребничка на ръст жена, с масивни, мускулести ръце и мустаци над горната устна. Жената плетеше, седнала със скръстени крака, пред входа на нещо, което доскоро вероятно е било конюшня и в момента все още миришеше на такава.

След като го огледа от главата до петите със своите изненадващо нежни и красиви меко-кафяви очи, жената изръмжа няколко кратки напътствия. Следвайки указаната посока, той пое по стръмно извитата стълба покрай стената на една пет етажна сграда и най-накрая застана пред една врата, от която се влизаше в тъмно, влажно помещение.