Част от секундата

Срещнаха се в едно малко кафе в центъра и Мишел получи исканите документи. Тя прегърна младежа малко по-нежно, отколкото се полагаше, за да е сигурна, че и занапред ще продължи да й прави услуги. В края на краищата постъпването й в тайните служби не означаваше, че е престанала да се числи към женската половина на човечеството. В някои отношения това бе просто инструмент за действие. Нещо повече — при разумна употреба можеше да постигне много повече от служебния пистолет.

Докато се качваше отново в колата, чу някой да я вика по име. Обърна се и видя, че към нея крачи един агент, когото бе изпреварила при изкачването по служебната стълбица. Изражението на лицето му говореше красноречиво. Беше дошъл да злорадства.

— Кой би си помислил — започна невинно той. — Така де, ти се издигаше като ракета. Още не мога да разбера как го допусна, Мик. Нали разбираш, да оставиш човека сам в стая, която не си проверила както трябва. Какво си мислила, по дяволите?

— Струва ми се, че не мислех, Стив.

Той я потупа по рамото малко по-силно от допустимото.

— Хей, не се тревожи, няма да зарежат своята суперзвезда на произвола на съдбата. Пак ще те назначат — може би да охраняваш Лейди Бърд Джонсън в Тексас. Или пък семейство Форд. Така ще си караш царски — половин година в Палм Спрингс, половин година във Вейл. Естествено, ако беше някой от нас, простосмъртните, щяха да му отрежат главата и да забравят. Но кой казва, че животът е справедлив?

— Чака те изненада. Когато всичко приключи, може и да не съм в службите.

Той се усмихна широко.

— Е, може пък в крайна сметка животът все пак да е справедлив. Хей, да се пазиш.

Той се обърна да си върви.

— О, Стив — подвикна Мишел. Онзи се обърна. — Дано да си получил известието, че идната седмица ще проверяват компютрите на всички агенти. Не е зле да прекъснеш връзката с онзи сайт, по който гледаш порно от службата. Инак, току-виж, те подгонили. Кой знае, може и жена ти да научи. И като стана дума, струва ли си да рискуваш само заради някакви едри цици и стегнат задник? Така де, тия забавления са за шестнайсетгодишните.

Усмивката на Стив изчезна; той й показа среден пръст и се отдалечи.

На връщане към хотела Мишел се усмихваше през цялото време.

13

Мишел подреди документите на леглото и старателно се зае да ги проучва, като си водеше записки. Скоро стана ясно, че Кинг е имал безупречно досие и дълъг списък от отличия по време на своята кариера в службите — поне до онзи съдбоносен ден, когато вниманието му се бе отклонило и Клайд Ритър бе платил най-високата цена за това.

По време на работата срещу фалшификаторите в началото на кариерата си Кинг дори бе ранен при една зле организирана полицейска акция. Документите описваха как убил двама души, след като бил прострелян в рамото. Години по-късно бе убил и нападателя на Ритър, макар и с няколко секунди закъснение. Общо трима унищожени противници при изпълнение на служебните задължения. Мишел беше изстреляла хиляди куршуми на полигона, но по време на краткия си стаж като полицейски служител в Тенеси дори не бе вадила оръжие срещу жив човек. Често се питаше какво ли е усещането, дали не те променя, дали не те прави по-безразсъден или пък прекалено предпазлив, за да си вършиш работата както трябва.

Убиецът на Клайд Ритър беше преподавател от колежа „Атикъс“. Професор Арнолд Рамзи нямал репутация на опасен човек, нито връзки с радикални политически организации, макар по-късно да се оказало, че е бил отявлен критик на Ритър. След смъртта си оставил вдовица и дъщеря. Ама че наследство за момичето, помисли си Мишел. Какво би могла да каже, като стане дума за близките й? Здрасти, моят баща беше политически убиец, нали знаеш, като Джон Уилкс Бут и Лий Харви Осуалд. Тайните служби го застреляха. А твоят баща какво работи? Нямаше арестувани във връзка с убийството. Официалното заключение бе, че Рамзи е действал сам.

След като приключи с докладите, тя взе касетата, която бе част от официалната документация. Зареди я във видеокасетофона под телевизора и го включи. Облегна се назад и загледа как на екрана изникват сцени от хотелската среща на Ритър по време на предизборната кампания. Този запис беше направен от местен телевизионен екип, дошъл да заснеме събитието. Именно той бе забил последния пирон в ковчега на Кинг. Въпреки големите усилия подобна грешка да не се повтори, ръководството на службите бе взело решение да не показва този запис на новопостъпилите агенти. Може би от неудобство, помисли си Мишел.

Тя настръхна, когато видя самоувереният Клайд Ритър и антуражът му да влизат в препълнената зала. Не знаеше за Ритър почти нищо, освен че е започнал като телевизионен проповедник и е натрупал значително състояние. Хиляди хора от цялата страна му пращали големи и малки суми. Множество застаряващи богати жени, предимно вдовици, му давали целите си спестявания срещу обещанието да попаднат в рая. Но поради липса на сигурни доказателства шумотевицата скоро заглъхнала. След като напуснал псевдорелигиозния живот, той се кандидатирал за Конгреса и бил избран като представител на един от южните щати — Мишел дори не знаеше кой точно. Често гласувал за доста съмнителни предложения в областта на расовите проблеми и гражданските права, а религиозните му убеждения определено излизали извън рамките на нормалното. Но в щата го обичали, а в страната имало предостатъчно гласоподаватели, разочаровани от машинациите на големите партии, тъй че Ритър успял да се регистрира като независим кандидат за президент. Куршум в сърцето сложил край на грандиозните му амбиции.

До Ритър стоеше ръководителят на предизборната кампания. Мишел бе проверила и неговите данни от досието. Човекът се казваше Сидни Морс. Син на виден калифорнийски адвокат и богата наследница, той — колкото и да е учудващо — бе работил като драматург и театрален режисьор, преди да насочи забележителния си артистичен талант към политическата сцена. Спечелил си репутация на национално ниво, като ръководел големи политически кампании и ги превръщал в медийни водевили, където наблягал на кратки и безсмислени, но бомбастични изказвания. С тази тактика постигнал удивителни успехи. Това вероятно говори по-скоро за лековерието на днешния гласоподавател, отколкото за високите критерии на кандидатите, помисли си Мишел.

Морс станал наемен смутител на спокойствието и се прехвърлял от лагер в лагер при всяка изгодна ситуация. Присъединил се към каузата на Ритър, когато кампанията почнала да набира скорост и кандидатът се нуждаел от по-сериозен кормчия. Морс имал репутацията на талантлив, хитър и при необходимост безмилостен организатор. Всички единодушно смятали, че той помогнал на Ритър да предприеме едва ли не идеалната кампания. И по всичко личало, че му доставя огромно удоволствие да разклати лодката на управляващите с въвеждането на трета влиятелна сила. След убийството на Ритър обаче Морс бил отритнат от всички политици и животът му неумолимо поел надолу. Преди малко повече от година загубил разсъдъка си и попаднал в държавна клиника за душевноболни, откъдето едва ли щял някога да излезе.

Мишел отново настръхна, когато видя Шон Кинг точно зад кандидат-президента. Мислено преброи агентите в залата. Не бяха чак толкова много, осъзна тя. В групата за охрана на Бруно имаше три пъти повече. Кинг беше единственият агент в непосредствена близост до Ритър. Интересно, кой ли бе измислил толкова тъп план?

Мишел старателно бе изучила историята на своята организация и знаеше, че функцията на тайните служби се бе развивала в течение на времето. Едва след трагичната смърт на трима президенти — Линкълн, Гарфийлд и Маккинли — Конгресът предприел решителни мерки за президентската безопасност. След като Маккинли бил застрелян, Теодор Рузвелт пръв получил истинска охрана от страна на тайните служби; по онова време обаче всичко било много по-просто. Като новоизбран вицепрезидент на Франклин Рузвелт през Втората световна война, Хари Труман дори нямал прикрепен агент от тайните служби, докато един от неговите помощници не го убедил, че човек, който е само на крачка от най-високия пост в света, заслужава да бъде охраняван поне от един въоръжен професионалист.