Черен лед

Макфарлън хвърли поглед на Глин, който слушаше с полупритворени очи.

— Мистър Лойд и аз се доверяваме на данните, с които разполагаме. А освен това той не иска да привлича повече внимание към мястото. И има основание за това.

Изведнъж се намеси Гарса:

— Да, а това ни води към втория проблем, който трябва да обсъдим: как ще измъкнем онова, каквото и да е то, от Чили. Вярвам сте наясно що за… нека го наречем операция — ще бъде това?

„По-благовидно, отколкото да го наречеш контрабанда“, помисли си Макфарлън. Но гласно рече:

— По-малко или повече.

— И какво мислите?

— Това е метал. В основата си представлява рудна маса. Не попада под законите за културното наследство. По моя препоръка Лойд основа компания, която е в процедура на получаване на концесии за придобиване на минерални изкопаеми от острова. Предложих да отидем там като миннопроучвателен екип, да го изкопаем, да го натоварим и да го превозим до дома. В това няма нищо незаконно — според адвокатите.

Амира отново се усмихна.

— Но ако правителството на Чили разбере, че това е най-големият метеорит в света, а не някаква си обикновена желязна руда, то може да погледне и по-другояче на вашата операция.

— „По-другояче“ е меко казано. Могат да ни избият до един.

— Нещо, което едва сте избегнали, когато сте изнасяли незаконно атакамските тектити от страната, нали? — попита Гарса.

През цялото съвещание Гарса бе запазил дружелюбно отношение, без да показва враждебността на Рошфор или язвителността на Амира. Въпреки това Макфарлън усети как се изчервява.

— Поемаме някои рискове. Това е част от бизнеса.

— Комай така изглежда — засмя се Гарса и разлисти страниците в своята папка. — Удивен съм, че сте се решили да се върнете там. Този проект може да доведе до международен инцидент.

— Мога да ви гарантирам, че международен инцидент ще има, веднага след като Лойд покаже метеорита в новия си музей — отвърна Макфарлън.

— Въпросът е — намеси се кротко Глин, — че всичко това трябва да бъде извършено тайно. Онова, което ще последва след като приключим с нашата част от проекта, си е работа на мистър Лойд.

Известно време не се обади никой.

— Има още един въпрос — продължи най-сетне Глин. — За вашия бивш партньор — доктор Масънкей.

„Ето го, почва се“, помисли си Макфарлън. Напрегна се вътрешно.

— Имате ли представа какво го е убило?

Макфарлън се поколеба. Не това бе въпросът, който бе очаквал.

— Нямам представа — отвърна след малко. — Тялото не е било открито. Причината би могла да бъде измръзване или глад. Онзи климат там не е от най-приятните.

— Но не е имал медицински проблеми, нали? Няма стари заболявания, които биха могли да допринесат за това.

— Недохранване като дете. Нищо друго. Или ако имало, аз не знам за това. В дневника му не се споменава за болест или за гладуване.

Макфарлън гледаше как Глин прелиства страниците в папката си. Съвещанието комай вървеше към края си.

— Лойд ми нареди да му отнеса отговора ви.

Глин отмести папката встрани.

— Това ще струва един милион долара.

Макфарлън се сепна за миг. Сумата бе далеч по-малка, отколкото бе очаквал. Ала онова, което го изненада най-силно, бе колко бързо я бе определил Глин.

— Естествено мистър Лойд би трябвало да я одобри, но ми се струва съвсем разумно…

Глин вдигна ръка.

— Боя се, че ме разбрахте погрешно. Един милион долара ще струва това да решим дали можем да се заемем с проекта.

Макфарлън се вторачи в него.

— Искате да кажете, че един милион долара ще струва само оценката ви?

— Всъщност може да стане доста по-зле — рече Глин. — Възможно е да се стигне дотам ЕИР изобщо да не подпише договора.

Макфарлън поклати глава.

— На Лойд това много ще му допадне.

— В този проект има множество неизвестни, едно от които е дори това, че не знаем какво ще намерим, когато се озовем на място. Има политически проблеми, инженерни проблеми, научни проблеми. За да ги анализираме, ще трябва да построим умалени в мащаб модели. Ще са ни необходими часове машинно време на суперкомпютър. Ще се нуждаем от доверителните съвети на физици, строителни инженери, адвокати по международно право, дори историци и политолози. Желанието на мистър Лойд за бързи действия оскъпява още повече нещата.

— Добре, добре. И така, кога ще имаме отговора ви?

— В рамките на седемдесет и два часа, след като получим разписката за потвърдения от мистър Лойд чек.

Макфарлън облиза устни. Започна да му светва, че самият той бе недооценен финансово.

— И ако отговорът е „не?“ — попита той.

— Тогава Лойд поне ще има утешението да знае, че проектът е неосъществим. Ако има някакъв начин този метеорит да бъде измъкнат, ние ще го намерим.

— Отказвали ли сте някога някому?

— Често.

— О, така ли? Кога например.

Глин леко се прокашля.

— Миналия месец една източноевропейска страна поиска от нас да погребем снет от експлоатация ядрен реактор в бетонен саркофаг и да го пренесем тайно през границата в съседна държава, която да му бере грижата.

— Шегувате се — рече Макфарлън.

— Ни най-малко — отвърна Глин. — Наложи се, разбира се, да откажем.

— Бюджетът им беше недостатъчен — добави Гарса.

Макфарлън поклати глава и затвори с щракване куфарчето си.

— Ако ми предоставите телефон, ще предам предложението ви на Лойд.

Глин кимна на Гарса, който се изправи.

— Насам, моля, доктор Макфарлън — рече Гарса и задържа вратата отворена.

След като вратата се затвори отново, Рошфор въздъхна раздразнено.

— Не сме длъжни да работим непременно с него, нали? — Изтръска засъхнала капка яркочервено желе от престилката си. — Той не е учен, а лешояд.

— Има защитен докторат по планетарна геология — отвърна Глин.

— Тази степен отдавна няма стойност, поради самозанемаряването му. Но нямам само предвид етиката му, начина, по който е постъпил с партньора си. — Той посочи ризата си. — Този човек е шантав. Той е непредвидим.

— Няма непредвидими хора — отвърна Глин. — Има само хора, които не разбираме. — Погледна към мръсотията върху петдесет хиляди доларовата си маса от акадово дърво. — Разбира се, наша работа е да узнаем всичко за доктор Макфарлън. Рейчъл?

Тя се обърна към него.

— Ще ти възложа специално поръчение.

Амира дари Рошфор с още една от язвителните си усмивки и рече:

— Разбира се.

— Ти ще бъдеш помощничка на доктор Макфарлън.

В мига, в който усмивката изчезна от лицето на Амира, в залата се възцари мълчание.

Глин продължи плавно, без да й даде време за реакция:

— Ще го държиш под око. Ще изготвяш периодични доклади за него, които ще ми предаваш лично.

— Да не съм някоя скапана психоаналитичка? — избухна Амира. — А и в никой случай не съм гадна шпионка, по дяволите!

Сега бе ред на Рошфор, чието лице би могло да мине и за развеселено, ако не бе толкова силно изкривено от злоба.

— Докладите ти ще са чисто информативни — рече Глин. — Те ще бъдат щателно оценявани от психиатър. Рейчъл, ти си проницателен анализатор — както от математическа, така и от човешка гледна точка. Разбира се, ще му бъдеш помощничка само проформа. А що се отнася до шпионирането, тук изцяло грешиш. Знаеш, че доктор Макфарлън има доста богато минало. Той е единственият в тази експедиция, който няма да е подбран от нас. Трябва да го държим изкъсо под око.

— Това дава ли ми правото да го шпионирам?

— Нека речем, че не съм ти го казвал. Ако го уловиш, че прави нещо, което може да постави под угроза експедицията, ти би ми съобщила без да се замислиш. Единственото, което те моля, е малко да официализираме този процес.

Амира се изчерви и млъкна.

Глин събра книжата си и те бързо изчезнаха в джобовете на костюма му.

— Всичко това може да се окаже ненужно, ако проектът се окаже невъзможен. Но първо трябва да проверя още едно нещице.