Цар Плх

Грей подписа ведомостта. Изведнъж нов, раздиращ спазъм сви лицето му в гримаса.

— Дизентерия ли имате? — загрижено запита Джоунс.

— Само лек пристъп, сър. — Грей се огледа в полумрака, после козирува. — Благодаря, сър. Ще се видим другата седмица.

— Довиждане, лейтенант.

На излизане обаче го изненада нов спазъм и той се спъна в кантара, обърна го и теглилките се разпиляха по земята.

— Ама, че съм схванат — изруга Грей, изправи кантара и взе да опипва пода за теглилките, но Джоунс и Блейкли вече бяха коленичили и ги събираха.

— Не се притеснявайте, Грей — успокои го Джоунс, после изръмжа на Блейкли: — Колко пъти съм ти казвал да слагаш кантара в ъгъла!

Но Грей вече бе взел една килограмова теглилка. Той се взираше и не можеше да повярва на очите си. Отнесе я до вратата и я огледа на светло, за да се увери, че не се лъже. Не се лъжеше. В долната основа на желязната тежест имаше малка дупка, грижливо запълнена с глина. Той изчопли с нокът глината; лицето му беше бяло като тебешир.

— Какво има, Грей? — попита Джоунс.

— Някой е пипал тази теглилка! — думите прозвучаха като обвинение.

— Какво? Не е възможно! — Джоунс се приближи. — Я да видя.

Той огледа теглилката дълго и съсредоточено, после се усмихна.

— Не е пипана. Това е просто коригиращ отвор. Сигурно е била малко по-тежка, отколкото трябва — засмя се Джоунс неубедително. — Боже мой, как ме изплашихте!

Грей бързо отиде до останалите теглилки и взе друга. И тя имаше дупка.

— Господи, та те всичките са подправени!

— Глупости — обади се Джоунс, — това са най-обикновени коригиращи…

— Чувал съм достатъчно за тия неща — прекъсна го Грей, — за да ми е известно, че теглилките не може да имат дупки. Никакви коригиращи отвори. Ако теглилката не е точна, просто се бракува.

Той се обърна рязко към Блейкли, който се сви до вратата.

— Ти какво знаеш за тая работа?

— Нищо, сър — ужасен отвърна Блейкли.

— По-добре си признай!

— Нищо не знам, сър, честна…

— Добре, Блейкли. Знаеш ли какво смятам да направя сега? Смятам да изляза оттука и да кажа на всеки срещнат какво сте направили, абсолютно на всеки. Смятам да им покажа тая теглилка и преди още да съм докладвал на полковник Смедли-Тейлър, вие ще бъдете разкъсани на парченца.

Грей тръгна към вратата.

— Почакайте, сър — изхлипа Блейкли. — Ще ви кажа. Не бях аз, сър. Подполковникът е. Той ме накара. Хвана ме, че съм взел малко ориз, и заплаши, че ще ме докладва, ако не му помагам…

— Млъкни, глупако! — извика Джоунс. После се обърна към Грей с по-спокоен глас: — Тоя глупак се опитва да ме натопи. Дори не съм предполагал, че…

— Не го слушайте, сър — прекъсна го Блейкли, заеквайки. — Той винаги мери ориза лично. Винаги. И държи ключа от касата, където пази теглилките. Вие сам знаете. А на всеки, който работи с теглилки, му се налага понякога да ги погледне отдолу. Колкото и добре да са замаскирани дупките, не може да не ги забележиш. А това продължава вече повече от година.

— Млък, Блейкли! — изкрещя Джоунс. — Млъкни! Тишина.

След малко Грей попита:

— Подполковник, откога се използуват тези теглилки?

— Нямам представа.

— Година? Две?

— Откъде да знам, по дяволите? Дори да са подправени, аз нямам нищо общо с това.

— Ключът обаче е у вас и вие отговаряте за тях?

— Да, но това не значи, че…

— Поглеждали ли сте ги някога отдолу?

— Не, но…

— Това е малко странно, не е ли така? — настъпваше Грей.

— Не виждам нищо странно. Освен това няма да позволя да ме разпитва някакъв си…

— По-добре кажете истината. Във ваш интерес е.

— Заплашвате ли ме, лейтенант? Ще ви изпратя пред военен съд.

— Виж, за това не знам, подполковник. Аз съм тук по служба и тези теглилки са подправени, не е ли така?

— Не. Вижте сега, Грей…

— Не е ли така?

Грей вдигна теглилката до пребледнялото му лице, което сега напълно бе изгубило момчешкия си израз.

— Да, така изглежда — отвърна Джоунс. — Но това не означава, че…

— Това означава, че тук имате пръст или вие, или Блейкли. А най-вероятно и двамата. Вие единствени имате достъп до склада. Теглилките са по-леки и единият от вас, или и двамата, присвоява излишъка.

— Не съм аз, сър — изхленчи Блейкли. — Аз получавам само една десета от всичкия ориз…

— Лъжеш — изкрещя Джоунс.

— Не лъжа. Хиляди пъти ви казвах, че ще ни пипнат. — Той се обърна към Грей, кършейки ръце: — Моля ви, сър, моля ви, не казвайте нищо. Ония ще ни разкъсат.

— Заслужавате си го, копелета мръсни! — Грей бе доволен, че откри фалшивите теглилки. Ах, колко бе доволен!

Джоунс извади табакерата си взе да свива цигара.

— Искате ли малко тютюн? — предложи той, а момчешкото му лице бе напрегнато и разкривено в плаха усмивка.

— Не, благодаря — отвърна Грей, въпреки че от четири дни нямаше цигари и страшно му се пушеше.

— Бихме могли да се разберем — рече Джоунс; спокойствието и изисканите му обноски постепенно се възвръщаха. — Може би някой действително е пипал теглилките. Но разликата е незначителна. Аз лесно ще намеря други, точни теглилки.

— Значи признавате, че са подправени?

— Казвам само… — Джоунс прекъсна изречението си и се обърна към Блейкли: — Излезте, сержант! Чакайте навън.

Блейкли незабавно се отправи към вратата.

— Стой тука, Блейкли — спря го Грей. После хвърли поглед към Джоунс и почтително добави: — Не е нужно Блейкли да излиза, нали, сър?

Джоунс го изгледа изпитателно през дима от цигарата, сетне рече:

— Не, стените нямат уши. Добре. Ще получавате по половин килограм ориз седмично.

— Само толкоз?

— Добре, килограм ориз и половинка сушена риба. Веднъж седмично.

— А захар? Яйца?

— Те са за лечебницата, знаете това.

Джоунс мълчеше, и Грей мълчеше. Блейкли хлипаше до вратата. Изведнъж Грей прибра теглилката в джоба си и тръгна да излиза.

— Грей, чакайте малко — Джоунс взе две яйца и му ги подаде. — Ето, ще ви давам по едно седмично заедно с другите неща. И захар ще има.

— Искате ли да ви кажа какво ще направя сега, подполковник? Ще отида при полковник Смедли-Тейлър, ще докладвам какво казахте и ще му покажа теглилките… А като дойде време за дупките, надявам се и това да стане, ще гледам да бъда там и лично ще ви натикам вътре. Но бавно, защото искам да ви чуя как ще крещите и искам да видя как умирате — малко по малко. И двамата.

После излезе от бараката и жегата вън го блъсна лицето, а вътрешностите му се разкъсаха от болка. Но той направи свръхчовешко усилие и бавно пое надолу по хълма. Джоунс и Блейкли го наблюдаваха от вратата на склада. И двамата бяха обзети от ужас.

— Господи, сър, какво ще стане сега? — изохка Блейкли — Ще ни окачат на въжето…

Джоунс го блъсна обратно в бараката, затръшна вратата и злобно го удари с опакото на ръката.

— Млък!

Блейкли се свлече на пода и по лицето му потекоха сълзи. Джоунс го вдигна и го удари още веднъж.

— Не ме бийте! Нямате право да ме биете…

— Млъкни и слушай! — разтърси го Джоунс. — Слушай да те вземат дяволите! Сто пъти съм ти казвал да използваш истинските теглилки, когато Грей ще идва на проверка глупак смотан! Спри да хленчиш и слушай. Първо — ще отричаш, че сме казвали нещо. Ясно ли е? Нищо не съм предлагал на Грей, ясно ли е?

— Да, сър, но…

— Ще отричаш, и толкова, разбра ли?

— Да, сър.

— Добре. И двамата ще отричаме и ако поддържаш версията докрай, ще те измъкна от тая каша.

— Наистина ли? Ще успеете ли, сър?

— Ще успея, стига да отричаш. Второ — не знаеш нищо за теглилките. И аз нищо не знам. Ясно ли е?

— Но ние сме единствените…

— Ясно ли е?

— Да, сър.

— После — нищо друго не се е случило тук, освен дето Грей откри фалшивите теглилки, но и аз, и ти сме били изненадани не по-малко от него самия. Ясно ли е?

— Да, но…

— Сега разкажи какво се случи. Разкажи, дявол те взел! — изкрещя Джоунс, надвесен над него.