Речният бог (Книга първа)

— Имаш новини от Танус! Казвай по-бързо, че ще умра от нетърпение!

— Новини ли? А, да, точно така, новини. И то какви! Необикновени новини. Невероятни.

Тя пусна ръцете ми и грабна заплашително ветрилото си.

— Веднага да престанеш с глупостите си — насочи към мен ужасното си оръжие. — Не желая да ме дразниш по този начин. Или ще ми кажеш веднага какво се е случило, или така ще те насиня, че няма да се познаеш.

— Хайде! Да отидем някъде, където никой няма да ни чуе.

Двамата слязохме на кея и се качихме на малката лодка. Когато реших, че сме достатъчно далеч от любопитните уши, започнах:

— Из страната е задухал нов, свеж и силен вятър. Наричат го Ах-Хор.

— Братът на Хор — тя беше възхитена. — Така ли викат вече на Танус?

— Никой не знае, че това е Танус. Мислят, че е бог.

— Но той си е бог — настоя тя. — За мен винаги е бил.

— И хората така мислят. Защото как, освен ако не притежава свръхестествени сили, ще открие свърталищата на Свраките и ще превземе крепостите им, скрити сред безкрайните пясъци на пустинята; как иначе ще предусети къде разбойниците дебнат в засада идващите кервани, за да ги натика в собствените им капани?

— Искаш да кажеш, че всичко това е истина? — слушаше ме тя със зяпнала уста.

— Разправя се какво ли не, но дали може да се вярва на слуховете в двореца? Казват, че всички крадци и разбойници в царството треперят за живота си, че едно по едно братствата на Свраките биват унищожавани от безпощадната му ръка. Говори се, че на Ах-Хор му изникнали орлови криле и с тях прелетял до върха на непристъпната крепост на Басти Жестокия в пустинята Гебел-Ум-Бахари. А след това със собствените си ръце запокитил петстотин разбойници от високите скали…

— Нещо друго, кажи ми нещо друго! — пляскаше тя с ръце и във вълнението си едва не преобърна лодката ни.

— Казват, че на всеки кръстопът е оставил огромни паметници, които да напомнят за него.

— Паметници? Какви са тези паметници?

— Грамади, огромни пирамиди от човешки черепи. Главите на избитите разбойници, които да служат за предупреждение на останалите.

Господарката ми потръпна от ужас, но в очите й заблестяха искрици.

— Наистина ли е убил толкова много? — попита тя.

— Едни казват пет, други — петдесет хиляди. Някои дори смятат, че са сто хиляди, но мисля, че те малко преувеличават.

— Говори ми още! Още!

— Казват, че вече е заловил поне шестима от разбойническите главатари…

— И им е отрязал главите! — изпревари ме тя.

— Не, казват, че не ги убил, ами ги бил превърнал в бабуини и ги държал в клетка — за забавление.

— Но възможно ли е? — изкикоти се господарката ми.

— За един бог няма нищо невъзможно.

— Той наистина е моят бог. О, Таита, кога ще ми позволиш да го видя?

— Скоро — обещах й аз. — Красотата ти разцъфтява с всеки ден. Скоро ще възвърнеш цялата си прелест.

— А дотогава ти ще слухтиш и ще ми донасяш всичко, което чуеш за Ах-Хор.

И така, всяка сутрин господарката ми ме изпращаше до пристанището, за да чуя какво ще разкажат за Ах-Хор моряците, идващи от север.

— Говори се, че никой не е виждал лицето на Ах-Хор, защото винаги носел шлем, покриващ всичко без очите му — повтарях й чутото след една от тези ми разходки. — Също така казват, че в разгара на битката главата на Ах-Хор избухвала в пламъци, които заслепявали враговете.

— Понякога на слънце косата на Танус наистина заблестява с божествена светлина — потвърди господарката ми.

Друг път й разказах следното:

— Чух, че можел като в огледало да умножава образите си и по едно и също време да се появява на съвсем различни места; в един ден да го видят в Кена, а само няколко часа по-късно в Ком-Омбо, което е на близо двеста километра.

— Възможно ли е?

— Някои мислят, че това не е вярно. Според тях Ах-Хор можел да прекоси тези огромни разстояния толкова бързо само защото никога не спял. През нощта препускал из пустинята, възседнал лъв, а през деня летял из небето на гърба на огромен орел, с който се спускал изневиделица над главите на враговете си.

— Виж това може и да е вярно — поклати сериозно тя глава. — Това за огледалото не го вярвам, но за лъва и орела нищо чудно да се окаже истина. Дори съм сигурна, че е точно така.

— А според мен просто на всички в Египет им се иска да зърнат този Ах-Хор и затова образът му се показва зад всеки храст. Колкото до бързината, с която е способен да…

Но тя ме прекъсна:

— Ти не си романтик, Таита. Дори се съмняваш, че облаците са овците на Озирис, а слънцето — лицето на Ра, само защото не можеш да ги пипнеш с ръката си. Аз обаче съм убедена, че Танус е способен на всичко — и така господарката ми сложи край на спора, а аз трябваше смирено да сведа глава.

Двамата с Лострис възстановихме стария си навик да прекарваме следобедите си в разходки из улиците и пазарищата на града. Както преди, така и сега господарката ми навсякъде беше посрещана с радост от обожаващия я народ и често се спираше да се разговори с непознати, независимо от професията и общественото им положение. От жреците до проститутките, всички бяха еднакво омаяни от красотата и неподправения й чар.

Тя винаги насочваше разговора така, че да стане дума и за Ах-Хор, а хората само си търсеха повод да възхваляват отново и отново новия бог. Скоро в представите на народа той се превърна от полубожество в пълноценна фигура от пантеона. Жителите на Елефантина дори започнаха да събират средства за построяването на храм на Ах-Хор. Излишно е да казвам, че господарката ми беше един от най-щедрите дарители.

Бъдещият храм трябваше да бъде построен точно срещу този на Хор — на другия бряг на реката, — а фараонът официално обяви, че лично ще го освети, щом сградата бъде готова. Той имаше всички основания да бъде благодарен на новопоявилия се бог. В чужбина започваха да гледат с друго око на страната ни. Щом пътищата в Горен Египет станеха сигурни, търговията ни с целия останал свят щеше да се оживи и рано или късно царството ни би познало отново благоденствието.

И това вече се превръщаше във факт. От изток вече не вървяха по един-два кервана, а по четири-пет един след друг. Преди още първите да са разтоварили и разпродали стоката си, откъм пустинята се появяваха следващите. Пътуващите търговци имаха нужда от стотици, дори хиляди магарета, което пък вдигаше цената на животните и скотовъдците по-често слизаха към градовете, за да ги продават.

Животът стана по-сигурен, хората прекарваха повече време по полетата и там, където допреди месеци вирееха само бурени и плевели, новата реколта ги очакваше. Земеделците, които бяха докарани до просешка тояга от разбойническите нападения, се съвземаха. Талигите им се огъваха под тежестта на товара и под закрилата на Ах-Хор те по-често се решаваха да отидат до пазара, където вече се продаваха само пресни продукти.

Търговците и едрите земевладелци отново разтвориха кесии и там, където преди беше опасно дори да си покажеш носа, сега се строяха красиви вили, в които богаташите да прекарват времето си без страх от никого. Майсторите-занаятчии, които досега скитаха безработни по улиците на Тива и Елефантина, изведнъж се оказваха затрупани от всевъзможни поръчки, а с припечеленото не само че по-лесно изхранваха семействата си, но можеха да си позволят лукс, за който не бяха и мечтали. А пазарите бяха отрупани със стоки.

Търговията по Нил също се оживи, така че се отвори работа и за корабостроителите. Едва ли не всеки ден на вода се пускаше нов кораб. Капитаните, моряците и корабостроителните работници се чудеха какво да правят с парите си и лека-полека се наблюдаваше как и проститутките се кичат и обличат все по-скъпо, а пък шивачите и златарите строят нови къщи и пращат съпругите си да пазаруват със злато и сребро.

След като толкова дълги години Ах-Сет и неговите Свраки бяха задушавали живота в Египет, ето че най-после страната намираше у себе си сили да възкръсне.