Мусон

— Том пази честта на фамилията, сър Хенри.

— Стига сме Ви занимавали с нашите островитянски работи. — Хал направи опит да се изправи още, но бе пронизан от силна болка. Той се сгърчи и отпусна върху възглавниците. — Нямам търпение да чуя разказа Ви за всичко, което се е случило след нашата раздяла.

— Нося само добри новини. — Прекалената сдържаност и скромност не се числяха сред качествата на Андерсън. — Плаването към Цейлон мина без каквито и да било премеждия. Умряха само десетина пленници. Ван Грооте, холандският губернатор в Коломбо, ни оказа радушен прием. Отстъпчивостта му в преговорите бе неописуема. Явно се бяхме появили тъкмо навреме, защото неотдавнашна епидемия от вариола бе намалила драстично броя на обитателите в робските му тъмници. За щастие, бях информиран за това обстоятелство, преди да започнем пазарлъка, така че съумях да договоря много прилична цена.

— Колко?

— Тридесет и седем лири на глава — отвърна самодоволно Андерсън.

— Моите поздравления, капитан Андерсън. — Хал протегна ръка. — Това е значително повече от очакваното.

— Добрите новини не свършват дотук — усмихна се Андерсън. — Едрата шарка и набезите на Ал Ауф из тия води не позволили на Ван Грооте да транспортира голяма част от канелената реколта за последните две години. Складовете му бяха натъпкани до пръсване. — Андерсън намигна. — Вместо да взема платежно до банката в Амстердам за дължимата срещу робите сума, аз натоварих кораба с канела, при много изгодна цена. Няма никакво съмнение, че инвестицията ни ще се удвои, когато доставим стоката в Лондон.

— Още един път трябва да дам израз на възхищението си от вашата находчивост и здрав разум. — Разказаното от Андерсън видимо повиши настроението на Хал. Том не бе виждал баща си така въодушевен и жизнен от деня на раняването му. — Вятърът е благоприятен за курс към Добра Надежда. Трябва да вдигнем платна веднага, щом вашият „Йомен“ е готов. Кога смятате, че ще можем да потеглим?

— Имам няколко случая на скорбут на борда, но мисля, че хората бързо ще се оправят на сушата. Трябва само да попълня запасите си от вода и да натоваря малко кокосови орехи. Мисля, че една седмица ще ми бъде достатъчна.

След четири дни корабите вдигнаха котва и един по един се изнизаха през прохода. Щом излязоха в открито море, опънаха всички платна и взеха курс на юг, за да минат през Мозамбикския проток и да продължат към най-южната точка на африканския континент.

През първите няколко седмици времето се задържа ясно, а вятърът благоприятен. Здравето на Хал се подобряваше в привичните условия на плаването и уютното полюшване на „Серафим“. Той всеки ден репетираше с Том ритуалите на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал, подготвяйки го за посвещаване в рицарски сан. Напредъкът на неговия син му носеше особена радост.

След изтичане на първата седмица, Том нареди да се направи дневно ложе върху слънчевата половина на юта, където изнасяха баща му, за да усети отново полъха на вятъра и докосването на слънчевите лъчи по лицето си. Макар Том да носеше изцяло отговорността за „Серафим“, той намираше всеки ден време и за баща си. За тези дни усети, че привързаността му към него е станала по-силна от когато и да било в миналото. Разговорът им често се насочваше към Дориан и плановете им за неговото спасяване. Сватбата на Гай и Керълайн стана предмет на разговор само един път. За изненада на Том, баща му се отнесе към него като към зрял мъж.

— За теб е напълно ясно, Том, че това дете може да е твое, а не на Гай?

— И аз това си мисля — отвърна Том, прикривайки доколкото можеше смущението си с отговор, толкова прям, колкото бе и въпросът на баща му.

— Опасявам се, че в лицето на Гай си спечелил враг. Пази се от Гай! Той не прощава обиди и способността му да мрази е неизчерпаема.

— Съмнявам се, че въобще някога ще се срещнем отново. Той е в Индия, а аз… е, аз ще бродя из океаните.

— Съдбата понякога ни изиграва мръсни номера, Том, и океаните могат да се окажат не толкова безкрайни, колкото си мислиш ти.

Керванът стигна четиридесет и три градуса южна ширина и взе курс на запад, за да излезе при Добра Надежда. Скоро съзряха пенестия прибой по южното скалисто крайбрежие на Африка. Същия ден Хал извика Том в каютата си и му показа вписване в корабния дневник, отразяващо неговото повишение.

— Освен израз на моето доверие към теб, Том, това вписване ти дава и право на офицерски пай от плячката — каза баща му. — Той може да стигне и хиляда лири.

— Благодаря ти, татко.

— Бих искал да направя много повече за теб, но не е в рамките на възможностите ми. Уилям е първороден син и ти знаеш какво означава това — всичко остава за него.

— Не бива да се безпокоиш за мене. Аз мога сам да се оправя в живота.

— Това ми е ясно — усмихна се Хал и го стисна за лакътя. Вече бе значително по-силен от времето, когато напуснаха Flor de la Mar. Том усещаше мощта на пръстите му, а слънцето бе освежило цвета на лицето. — Сигурно защото стигнахме Добра Надежда и ни предстои плаване на север, мислите ми все по-често отлитат към Хай Уийлд. Недей да мразиш по-големия си брат, Том!

— Не аз го мразя, татко. Черният Били мрази мен!

— Това презрително прозвище издава истинските ти чувства към него, но когато няма да ме има, той ще бъде глава на семейството и има право да очаква от тебе уважение и лоялност.

— Ти бе този, татко, който ме научи, че уважение и лоялност се печелят, а не се изискват.

Хвърлиха котва доста далеч от брега срещу малкото холандско селище на нос Добра Надежда. Попълниха запасите си от питейна вода, купиха пресни плодове и зеленчуци, без да имат вземане-даване с холандските власти. След една седмица отново поеха по пътя си на север. Щом нагазиха водите на Атлантика, морето промени облика си, а здравето на Хал Кортни се влоши.

Характерните за района огромни вълни се нахвърлиха отгоре им в дълги сиви редици, разделени от дълбоки долини. Блъскаха кервана ден и нощ. Водата нахлуваше разпенена над носа и отнасяше от палубата всичко, което не бе здраво прикрепено. Воят на вятъра бе гласът на тая вълча глутница, а набезите й бяха безмилостни и непрестанни. С всеки изминал ден Хал отслабваше все повече и когато една бурна утрин Том влезе в каютата му, завари го плувнал в пот и зачервен. Ноздрите на Том се разшириха, усетили познатата воня на гнило и когато отметна завивките, видя върху чаршафа издайническите жълти петна гной.

Викна към наблюдателя на палубата, да потърсят доктор Рейнолдс, който долетя начаса. Той свали превръзката от левия крак и меките му черти се изпънаха тревожно. Чуканчето бе страхотно подпухнало, а ръбовете на скоро зарасналата рана бяха зейнали яркочервени, с процеждаща се между тях гной.

— Опасявам се, че сме изправени пред дълбока вътрешна инфекция, сър Хенри. — Докторът помириса гнойта и направи гримаса. — Тази течност не ми харесва. Намирисва на гангрена. Трябва незабавно да направя разрез.

Докато Том държеше баща си за раменете, докторът вкара един дълъг скалпел дълбоко в раната, а Хал се гърчеше и стенеше от болка. Когато Рейнолдс измъкна скалпела, от дупката рукна дебела струя жълто-червена гной, примесена с чиста кръв, която покри дъното на подложеното под чуканчето гърне. — Мисля, че пресушихме извора на злото. — Рейнолдс изглеждаше много доволен от количеството и цвета на изтеклата течност. — А сега ще Ви пусна кръв, за да смъкнем температурата. — Кимна към помощника си. Навиха ръкава на нощницата му и пристегнаха с кожен турникет ръката над лакътя. Когато го притегнаха здраво, вените на Хал изпъкнаха по вътрешната страна на ръката, като сини върви под бледата кожа. Рейнолдс обърса използвания вече скалпел в ръкава си, след което опита остротата на върха му с палец. Боцна издутата вена и загледа, как тъмна кръв закапа в гърнето, за да се смеси с жълта гной.

— Една пинта би трябвало да е достатъчна — измърмори докторът. — Мисля, че вече отстранихме болестните течности. И макар да го казвам аз, уверявам Ви, че това е най-добрата работа, която може да се види в отсамната част на земното кълбо.