Мусон

— Значи брат ми се е пропил?

— Не, беше необичайно. За пръв път го видях да се напива до безсъзнание. Изглежда, че влияеш особено на хората. — Тази двусмислица бе казана така непринудено, че Том не знаеше как да я възприеме. Сара безгрижно продължи: — След като го завлякохме в леглото и Керълайн се настани до него, аз слязох в кабинета и намерих куп писма от същия ден. Преписах онези от тях, които представляват интерес.

Сара измъкна от джоба на полата си няколко сгънати листа.

— Това тук е до лорд Чайлдс, а това — до брат ти Уилям. — Тя му подаде писмата и страниците прошумоляха в ръката й.

— Хвани руля — каза той и Сара се настани на кърмата, вдигнала поли до коленете, за да усети полъха на вятъра и допира на слънчевите лъчи. Том отлепи, с известно усилие, поглед от дългите силни крайници и насочи вниманието си към писмата. Леко се смръщи, когато зачете първото и лицето му постепенно се изкриви в гневна гримаса.

— Коварно копеле! — възкликна той и веднага се разкая: — Прости ми! Не исках да казвам грубости.

Тя се засмя със ситни бръчици край очите.

— Ако Гай е копеле, значи и ти си такова. Дай да му изберем по-подходящо название. Какво ще кажеш за гъз или посерко?

Том усети, че се изчервява — не бе очаквал да го наддумат в областта на ругателствата. Бързо насочи отново вниманието си към писмото до Уилям. Изпълни го някакво зловещо чувство, докато четеше думите, предназначени за човека, когото бе убил.

Когато свърши с четенето, Том накъса и двете писма на парченца и ги хвърли по вятъра. Гледаха ги, как се носят като мънички чайки над морето.

— Разкажи ми сега за аудиенцията при султана! — поиска Сара. — С най-големи подробности.

Преди да отговори, Том се изправи и отиде при мачтата. Свали триъгълното платно и фелуката рязко промени поведението си: спря да се мята по вятъра и му се отдаде като любовница, започна да се плъзга леко по вълните. Върна се и седна до Сара, но без да я докосва.

— Наложи се да вляза силом — започна той, но се бях въоръжил с цитат от Корана. — Описа й цялата среща, като повтори дума по дума всяка реплика, а тя слушаше сериозна, без да го прекъсва, което бе доста необичайно за нея.

Един-два пъти по време на монолога, Том губеше нишката и се повтаряше. Очите й бяха раздалечени и бялото им беше толкова бяло и чисто, че чак синееше. Лицата им бяха толкова близо, че Том усещаше неуловимото ухание на дъха й. Когато спря да говори, двамата потънаха в мълчание, но никой не направи опит да се отдръпне.

Сара наруши тишината:

— Да не би да искаш да ме целунеш, Том? — Махна с ръка дългите черни къдри от лицето си и продължи: — Защото ако искаш, моментът е много подходящ — никой не ни гледа.

Той приближи лице до нейното и спря устни на инч от устните на Сара. Обзе го някакво почти религиозно чувство.

— Не искам да правя нещо, което би те наранило — изграчи той.

— Не ставай глупак, Том Кортни! — Въпреки обидата, гласът й пресипна, а очите бавно се притвориха, допрели гъсти мигли. Прокара розовото връхче на езика си по устните и леко ги разтвори в очакване.

На Том ужасно му се искаше да сграбчи тялото й и да го притисне с всичка сила до своето, но само докосна с устни нейните така леко, както пеперудата каца върху цветен листец. Влагата по устните й леко сладнеше и Том помисли, че ще се задуши от налягането в гърдите си. След миг се отдръпна.

Очите на Сара се отвориха. Бяха поразително зелени.

— Дяволите да те вземат, Том Кортни! — каза тя. — Толкова дълго чаках! Това ли можа да измислиш?

— Толкова си крехка и хубава — заекна той. — Не искам да те нараня или да те накарам да ме презираш.

— Ако не искаш да те презирам, ще трябва да се представиш малко по-добре. — Отново затвори очи и се притисна към него. Том се поколеба само миг, после я сграбчи и силно притисна устни към нейните.

Тя измяука от изненада, настръхна от неочакваната мощ на прегръдката му, а след това се притисна и срещна целувката с такава страст, че устните им се разтвориха, зъбите удариха едни в други, а езиците им се сплетоха.

Една по-голяма вълна удари борда на дрейфуващата фелука и ги събори на дъното на лодката. Те не разкъсаха прегръдката си, нито усетиха неприятната миризма на застояла вода и рибни люспи, които покриваха твърдите дъски под тях.

— Том! Том! — опитваше се да промълви Сара, без да отделя устни от неговите. — Да! Толкова дълго! Никога не бях допускала… о, толкова си силен. Не спирай!

Идеше му да я погълне цяла. Вътрешната страна на устните й бе хлъзгава, а езикът й го влудяваше. Главата му се замая, цялата вселена се стовари отгоре му, докато това ухайно топло тяло в обятията му се превърна в самия живот.

Най-накрая трябваше да разделят устни, за да си поемат дъх. Само за миг, колкото тя да промълви:

— Том. О, Том. Обичам те от мига, в който те видях. През всичките тия години, докато мислех, че съм те загубила завинаги.

После отново се нахвърлиха един към друг, стенейки и впивайки пръсти в плътта на другия. Ръцете й бяха обвили врата му, а устите им се сливаха. Затърси слепешком гърдите й, а когато ги почувства в длани, формата и еластичната им плътност го накараха да извика, като от болка. Зарови непохватно във възела на елечето, а тя отблъсна нетърпеливо тромавата му ръка и мигом го развърза. Измъкна едната си гръд и я сложи в шепата му, като притисна пръстите отгоре й.

— Ето — промълви тя в устата му, — твоя е. Всичко е твое. — Той мачкаше опияняващата плът и макар да стенеше тихичко, болката докарваше Сара до екстаз.

— О, заболя те, нали? — Том се дръпна. — Съжалявам, наистина съжалявам.

— Не, не! — Взе ръцете му в своите и ги постави отново върху гърдите си. — Продължавай! Прави каквото искаш!

Том загледа гръдта в ръката си. Беше бяла, сякаш току-що изсечена от слонова кост, но върху нея личаха червени следи от грубите му пръсти. Изпълваше цялата шепа. Зърното бе налято и твърдо, потъмняло от нахлулата кръв.

— Толкова е красива. Никога не съм виждал нещо така красиво.

Сведе глава и докосна зърното с устни. Тя изви тяло, за да му поднесе гръдта си. Хвана главата с две ръце, забила пръсти в гъстите коси на тила му и я притисна към гръдта си. Когато Том отлепи устни, за да погледне лицето й, тя отново се впи в тях.

Сега беше върху нея и тя изведнъж проумя, какво е онова твърдо нещо, което притиска към бедрата и корема й. Никога досега не бе докосвала нещо подобно, но много пъти бяха говорили с Керълайн и тя бе измъкнала всички подробности. Когато истината стигна съзнанието й, Сара затаи дъх и настръхна. Том веднага опита отново да се дръпне.

— Не исках да те плаша. Трябва да спрем.

Тая възможност я ужаси. Отчайваща бе мисълта, да се отдели от него и тази влудяваща твърдост. Дръпна го към себе си.

— Моля те, Том, не си отивай!

Той отново я прегърна почти със срам, но отдръпна долната част на тялото си от нея. Тя искаше отново да усети онова възхитително твърдо мъжко начало. Протегна ръце зад гърба му и като ги сключи над бутовете започна да дърпа с всички сили към опънатите си бедра.

— Така! — Намерила го бе. — Точно така! — Бе на седмото небе. Чувства и усещания се носеха в неудържим вихър, като сламка във водовъртеж. Усети го да дърпа дрехите й, почувства ръката му между двамата и разбра, какво се опитва да направи.

Изви се на плещи и пети, вдигнала задник над дъното на лодката и протегна ръце да му помогне, като вдигна поли до кръста. Полъхът на мусона погали с хладна длан голия корем, а Том бе коленичил над нея и трескаво дърпаше връзките на бричовете си. Подпря се на лакти, за да го види по-добре. Описанията на Керълайн бяха много живи, но тя искаше да го види сама. Том така се бавеше, че тя не можа да издържи. Посегна да му помогне.

И тогава той смъкна с едно движение бричовете до коленете, а тя шумно ахна. Нищо от наученото не я бе подготвило за тази гледка. Вперила поглед в лицето му, тя се отпусна на твърдите дъски, а краката й се разтвориха немощно.