Робинята

— Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…

— Довери ми се. Дай да видя Звездата.

Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да обясним, че имаме проблеми с колата.

След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и намери сакото си.

— Тук е — каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен джоб.

— Трябва да я видя — отвърнах.

— Добре — изсумтя той.

Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.

Беше много красив.

Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.

Пребледнях и се разтреперих.

— Мамка му! — изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.

Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.

Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.

Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе превърнало в потискан и образован мъж.

А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше, когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си за секс, за да забележа.

Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.

Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на „Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.

Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.

Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.

Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в определена вечер, ако съм искала да отида.

Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми. Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.

Винаги е важно да имаш план „Б“.

ТАНЦ СЪС СЕНКИ

АЛАНА НОЕЛ ВОТ

Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет минути след като го поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет и шест годишният ми любовник падна от бъги и си счупи три гръбначни прешлена.

Не беше едър мъж — метър и шестдесет и осем, може би около шестдесет кила с мокри дрехи. Момчето със счупените прешлени ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал през прозореца как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там половин час, преди да отиде да провери какво е станало. По каква причина един баща може да остави сина си да лежи на земята? Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия начин бащата на сина ми го изостави — още преди да се роди.

Любовникът ми звънна от болницата.

— Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя отново. Уплашен съм. Сестрата каза, че май съм си счупил гръбнака. Мамка му, страх ме е.

— Какво? — извиках и го чух да плаче. — Къде си?

— В болницата.

— Кой е с теб?

— Татко. Мама.

— В коя болница?

— „Кайзер“.

— Кой „Кайзер“ по-точно.

— В Сънисайд.

— Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.

— Магия — каза той.

— Какво?

— Магия — повтори.

Бяха го натъпкали с морфин.

— Скъпи, не те разбирам.

За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.

— Бившата ми е тук — заяви той.

Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.

— Карахме се — отговори той.

Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз — не.

Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник, бе две години. А когато той си тръгна, се радвах, че го направи. Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше, защото, ако отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задържиш контрола и да не ти се налага да изтърпяваш мъката от изоставянето.

В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш раните си.

Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на трийсет и девет години, след като взех магистърската си степен и започнах работа в офис, която ежедневно ми напомняше как бях мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и уважавана.

Само дето не можах да си намеря такава работа, защото не бях публикувала научни статии в „Ню Йоркър“ или „Атлантик мънтли“. Но пък вярвах, че в живота получаваш това, което искаш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова написах:

„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стриптиизьорка с магистърска степен търси любовник. Възраст: 21–27, сладък, образован и срамежлив.“

Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години и го избрах, защото писмото му беше кратко и мило и бе уплашен от мен, което щеше да ми предостави контрола.

„Наистина ли съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте, електротехник. След като имаш магистърска степен, значи си умна, което е малко страшно. А ако си била стриптийзьорка, сигурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам се дами отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка.“

Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата. Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник, това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал толкова малко.

Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата, която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.

И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не ми звъни прекалено често. Неувереността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно непривързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхновение и удоволствие. Аз самата бях такава за мъжете цял живот. Да, Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе доста безразсъден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти, имаше опасна работа, където си играеше с електрически ток с голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен. По времето, когато се запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска марихуана и гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди да си счупи гръбнака. Беше си наркоман и миришеше като такъв: трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици. Замайваща смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.

Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях сложила сина ми да си легне, и се настани на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там. И заговори по мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино и изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но вдъхнах аромата му толкова много пъти, че се замаях от сладостта му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах