Робинята
Робинята читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост. Спрях да се боря с веригите.
Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина. Чух познати гласове, които мърмореха загрижено. Примигнах и когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и свещеник, които ме гледаха разтревожено.
Лежах на пода в часа по рисуване.
— Сигурно е припаднала — каза учителят.
Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми още тръпнеше от дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми зърна си личаха през бялата униформена риза? Вдигнах глава и видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната плоча. Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня станалото.
— Нямам представа какво се случи — казах.
Сара ми намигна.
— Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип — обясни тя.
Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.
През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях — страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.
Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и се кикотеха.
Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори не се размазаха.
Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.
— Не прекара ли добре в часа по рисуване? — попита Сара, като тръгна към мен.
Нещо в мен се прекърши.
— Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Искам да го махнеш!
— Добре — кимна тя.
Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и сенките изчезнаха от клепачите ми. Завъртях се енергично.
— Стой настрани от мен! Прекалено си странна! — заекнах и се опитах да я заобиколя и да отида до вратата. — Джанин вероятно е права за теб!
— Права е, че съм боклук, който живее във фургон? — попита Сара. — Дива селянка? Това говорят за мен, нали?
Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна ръка и прокара нежно
пръст по лицето ми.
— Истината е, че живеем в нещо като фургон — обясни тя. — Тук сме само за известно време и после трябва да продължим пътя си. Но знаеш защо сме тук, нали?
Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си поема дъх.
— Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв — обясни ми тя. — Разбираш ли думата „свещена“? Става дума за нещо, което не трябва да хабиш за Майк.
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.
— За какво говориш? — попитах.
— Защо мислиш, че дойдох в това училище? — промърмори тя. — Усетихме девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и да осъзнаеш женската си сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна, но не успях. Чух щракването на ключалката.
— Ето — каза Сара, като прокара ръка по полата ми. — Позволи ми да ти покажа какво имам предвид.
— Но някой ще влезе — запротестирах.
Тя поклати глава.
— Не мисля така.
— Не чуваш ли? — извиках. — Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне? Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се възбуждах все повече с всяка изминала секунда.
Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и замайващ.
— Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме девствеността ти и да очакваш най-обикновен и скучен живот. Погледни родителите си, защото ще станеш абсолютно същата. Или — продължи тя със съблазнителен глас, — можеш да преминеш през различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш деня в невероятен лукс. Двете ще отидем заедно до мола и ще си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те подготвя за важния момент. Ще те изкъпя в мляко и ще облека парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.
Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах отчаяно Сара да ме целуне.
Но тя само продължи да говори.
— После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света…
— Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на коридора — прошепнах.
— Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво става дума. Хареса ти, нали?
Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучениците ми пред вратата на тоалетната. Надявах се да се разкарат и да ме оставят със Сара завинаги.
— Заключено е! — извика някой.
— Заключено? Никога не е заключено — обади се друг глас. — Наистина трябва да
вляза вътре. Да отидем да помолим чистача да отвори.
Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.
Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да прониква в устата ми.
Г осподи, целува ме жена, помислих си.
Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме чукаше, а жена нежно галеше главата ми. Комбинацията от лекото докосване на жената и острата болка от грубите тласъци на мъжа… Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?
Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара ли беше? Да, Сара. Държеше огромен нож в ръка.
Помъчих се да се върна в действителността.
— Планираш да ме принесеш в жертва, нали? — извиках. Въпреки страха ми, гласът ми все още бе дрезгав от възбуда.
Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.
— Да те убия? — измърка Сара. — Защо да правя подобно нещо? Какво мислиш за мен и семейството ми? Че сме серийни убийци?
Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг тънък нож.
— Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? — попитах.
— Не минах през охраната — отговори Сара и поднесе ножа към врата ми.
— Не ме убивай — замолих се, но в същото време изстенах възбудено.
Сара плъзна другата си ръка под полата ми.
— Ммм, много секси — прошепна тя. — Прашките ти отиват. Отдръпна прашките настрани, разтвори срамните ми устни и започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че ще припадна или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си. Вдигна я и видях менструална кръв по нея.
— О, не! — изплаках. — Толкова се срамувам. Мензисът ми трябва да дойде чак след три седмици!
Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен скъпоценен камък, който проблясна пред очите ми.
— Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът ти? — попита тя, като отдръпна ножа от гърлото ми и го прибра в чантичката си. — Обади ми се, когато си готова — каза тя, като изплези език и постави кървавия камък върху него.
Очите й блестяха в екстаз.
— Ти си луда! — извиках. — Не бих се приближила до къщата ти. Как мога да съм сигурна, че следващия път няма да използваш ножа върху мен?
— Не можеш да си сигурна — засмя се Сара. — И точно заради това искаш да дойдеш в черната стая и да откриеш дали ще го използвам.