Робинята

— Беше много забавно…

— Филис.

— Филис — обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен хотел в центъра на града. — Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да загубя.

— Никой не може да се измъкне! — презрително отвърна тя, като стисна волана здраво. — Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.

Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.

— Луда съм по теб, Уолтър — въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.

Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена. Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.

Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.

Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.

Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си желание да й доставя удоволствие.

След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без колебание набутах език в русата й козина.

— Да! — изстена тя и зарови пръсти в косата ми. — Лижи ме, Уолтър!

Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна. Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.

— Достатъчно! — спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.

Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших, че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху мен.

Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна върху него.

— Мммм, страхотно е, Уолтър — измърка и заби алените си нокти в космите по гърдите ми.

Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й движения с тласък нагоре. Но нямах нито сила, нито енергия. Филис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше свирепо.

Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ритъма. Таблата се удряше в олющените тапети. Лежах в локва от пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от сексуално електричество.

— Да, Уолтър! Да! — изпищя Филис.

Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая изпотеното й тяло се загърчи в див оргазъм заедно с моето. Щастливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене, когато се изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.

Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с размерите на мечка.

— Знаех си, че ми изневеряваш! — изкрещя той на Филис. — А ти ще умреш, задник! — обърна се той към мен.

Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към леглото. Раздвижи се бавно върху члена ми и погледна презрително здравеняка до вратата.

— Най-после се усети, а, Ник?

Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.

— Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник — каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.

После ме целуна смъртоносно.

Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се съмнявах в това.

Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.

— Не забравяй сърцето си, скъпи — ухили се жена му зловещо. — Тръшни се от инфаркт или пък пречукай любовника ми — няма значение. И в двата случая Синджин и аз ще получим ресторанта и ще бъдем заедно.

Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.

Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.

Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?

ИЗБУХЛИВОСТ

НИКИ МАДЖЕНИС

Франки се появи неочаквано.

В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си. Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на кръчмата се изпълни със синя мъгла.

— Много си красива, знаеш ли?

Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея остана само малко студено парченце.

— Но ще съм още по-красива гола, нали?

— Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.

Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.

— Защо не я пуснеш, сладурче?

Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се спусна като дълга черна завеса до кръста.

— Много по-добре — кимна той. — А сега да поговорим за голотата.

Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал върху масата.

Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво ще стане. Но все пак й харесваше очакването и възбудата на силното желание.

— Какво ще правиш в петък вечер? — попита той.

В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и половина и тя подскочи като ударена от електрически ток. Насили се да не се втурне да му отвори и се опита да говори спокойно.

— Ало? — каза в домофона.

— Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата — засмя се той.

След един час бяха в леглото.

Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка седмица Сал вдигаше косата си на кок, парфюмирана и блестяща от балсама. Обличаше натруфени тоалети: копринени чорапи, корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен грим, панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше издокарана и готова да бъде разопакована.

Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, никога по-късно.

Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги отхвърляше идеите й.

— Нека да си останем тук — казваше той. — Предпочитам те гола.

След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.

Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с ухание на кокос.

Застанала пред огледалото, тя зачака.

— Съблечи се — нареди й той.

Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.