Мъглявината Андромеда

Петдесет и пет часа стените на кораба стенеха поради вибрацията на анамезонните мотори, докато най-после броячите показаха скорост деветстотин и седемдесет милиона километра в час — близо до границата на безопасността. Разстоянието до желязната звезда за едно земно денонощие се увеличаваше с повече от двадесет милиарда километра. Трудно е да се предаде облекчението, което и тринадесетте пътешественици чувствуваха след тежките изпитания: мъртвата планета, загиналия «Алграб» и накрая ужасното черно слънце. Радостта от освобождението се оказа непълна: четиринадесетият член на екипажа — младата Низа Крит — неподвижно лежеше в полусън-полусмърт в изолационното отделение на болничната каюта…

Петте жени в кораба — Ингрид, Лума, вторият електронен инженер, геоложката и учителката по ритмична гимнастика Йоне Мар, която изпълняваше и задълженията на разпределител на храната, въздушен оператор и колектор на научните материали — се събраха като на древен погребален обред. Тялото на Низа, напълно освободено от дрехите, промито със специалните разтвори ТМ и АС, туриха върху дебел килим, ушит ръчно от много меки сюнгери от Средиземно море. Килима поставиха върху въздушен матрак и го затвориха заедно с тялото в кръгъл купол от възрозов силикол. Точен уред — термобарооксистат [*46] — можеше в продължение на години да поддържа нужната температура, налягане и режим на въздуха под дебелия калпак. Меки гумени възглавници задържаха Низа в едно положение, което лекарката Лума Ласви смяташе да изменя веднъж в месеца. Най-много трябваше да се опасява от рани, възможни при дълго лежане в абсолютна неподвижност. Ето защо Лума реши да установи надзор над тялото на девойката и се отказа от продължителен сън. Каталептическото състояние не минаваше. Единственото, което Лума Ласви сполучи да постигне, беше зачестяването на пулса до един удар в минута. Колкото и малко да беше това постижение, то даваше възможност да се отстрани вредното за белите дробове насищане с кислород.

Изтекоха четири месеца. Звездолетът се движеше по точно определения курс, в обход на района със свободни метеорити. Екипажът, измъчен от приключенията и непосилната работа, потъна в седеммесечен сън. Сега бодърствуваха не трима, а четирима души — към дежурните Ерг Ноор и Пур Хис се присъединиха лекарката Лума Ласви и биологът Еон Тал.

Началникът на експедицията, излязъл от най-трудното положение, в каквото някога са попадали земни звездолети, се чувствуваше самотен. За пръв път четирите години пътуване до родната планета му се сториха безкрайни. Той не се самозалъгваше — чак на Земята можеше да се надява, че неговата Низа ще бъде спасена.

Ерг Ноор дълго отлагаше това, което щеше да направи в деня след отлитането — прожектирането на електронните стереофилми от «Парус». Искаше му се заедно с Низа да види и чуе първите вести от прекрасните светове, планетите на синята звезда. Заедно с нея да дойде до осъществяването на най-смелите романтични блянове от миналото и настоящето — откриването на нови звездни светове — бъдещи далечни острови на човечеството…

Филмите, снети на осем парсека от Слънцето преди осемдесет години, пролежали в отворения кораб на черната планета — на звездата Т, се бяха запазили превъзходно. Полусферичният стереоекран отнесе четиримата зрители от «Тантра» там, където сияеше високо над тях синята Вега.

Бързо се сменяха краткотрайни сюжети — нарастваше ослепително синьото светило, минаваха едноминутни кадри из живота на кораба. При изчислителната машина работеше младият — двадесет и осем годишен — началник на експедицията, още по-млади астрономи извършваха наблюдения. Ето ежедневните спортни игри и танци, доведени от членовете на експедицията до акробатично съвършенство. Насмешлив глас поясни, че първенството по целия път към Вега се държи от биоложката. Действително тая девойка с къса ленена коса смайваше с извънредно трудни упражнения и невероятни движения на своето великолепно развито тяло.

Като гледаха ярките, реални изображения на хемисферния екран, който запазва нормалните светлинни оттенъци, зрителите забравиха, че тия весели, енергични млади астронавти отдавна са изядени от гнусните чудовища на желязната звезда.

Оскъдният летопис за живота на експедицията бързо пролетя. Усилвателите на светлината в проекционния апарат забръмчаха — виолетовото светило гореше така яростно, че дори тук, в бледото си отражение, то принуди хората да сложат защитните очила. Звездата беше почти три пъти по-голяма от Слънцето по диаметър, с колосална маса, силно сплескана, и се въртеше бясно с екваториална скорост триста километра в секунда. Кълбо неописуемо ярък газ с температура на повърхността единадесет хиляди градуса, тя разпростираше крила от бисернорозови пламъци на милиони километри. Създаваше се впечатление, че лъчите на Вега осезаемо бият и смазват всичко, попаднало на пътя им, летят в пространството като могъщи копия. В дълбочината на тяхното сияние се скриваше най-близката до синята звезда планета. Но там, в този огнен океан, не можеше да навлезе никой кораб от Земята или от нейните съседи до Пръстена. Прожектирането на картини се замени с четене на доклад за направените наблюдения и на екрана се появиха полупризрачни линии на стереометрически чертежи, които показваха разположението на първата и втората планета на Вега. «Парус» не е успял даже да се приближи до втората планета, отдалечена от звездата на сто милиона километра.

Чудовищни протуберанси [*47] излитаха от глъбините на океана от прозрачни виолетови пламъци — звездната атмосфера, протягаха се в пространството като всеизгарящи ръце. Толкова огромна беше енергията на Вега, че звездата излъчваше светлина с най-силните кванти [*48] — от виолетовата и невидимата част на спектъра. Дори в защитените с троен филтър човешки очи тя предизвикваше тягостно усещане за близост до някакъв почти невидим, ала смъртно опасен призрак… Наоколо прелитаха светлинни бури, преодоляваха притеглянето на звездата и резонираха в стените на «Парус». Броячите на космичните лъчи и другите видове твърди излъчвания отказваха да работят. Йонизацията почна да нараства, макар корабът да имаше сигурна защита. Човек можеше само да се досеща за силния поток лъчиста енергия, който се устремяваше в празното пространство отвъд стените на Кораба, за квинтилионите киловати безполезно разпилявана мощност.