Безсмртни в Испания

— К-к-ког-га? — попита Кристи.

— Поставих си инжекцията преди три дни. Оттогава не съм напускала лабораторията. Никой, освен вас не ме е виждал.

— Н-н-нап-прави я и н-на м-м-мен! — обади се Никос.

Мири вече бе приготвила двайсет и седем инжекции. Просяците се подредиха, очаквайки нетърпеливо реда си, а Раул се зае да й помага.

— Първият ефект настъпва след няколко часа — обясняваше Мири. — Ензимът трябва да стартира производството на няколко определени невротрансмитери.

Останалите я гледаха с грейнали от щастие лица. Но Мири не беше свършила.

— Слушайте, трябва да ви кажа и още нещо. От две години работя над това изследване и смятах, че решението му е все още в далечното бъдеще. И сигурно скоро нямаше да го открия, ако не беше едно нещо, което се нарича „просветляващ сън“.

Сега вече владееше напълно аудиторията.

— Джоан Лукас ми каза за него. Това е телевизионна програма, която се води от спящ и помага на такива като нас да сънуват. — Мири им разказа подробно за преживяването си. — Не знам какъв точно е механизмът — заключи тя, — но предполагам, че се касае за въздействие върху центъра на емоциите. Както и да е… просветляващият сън е нещо като… прераждане. А после се пробуждаш в един свят, с много повече измерения от нашия. Искам и вие да го пробвате.

Тя извади от джоба си касетката със записи на няколко от най-известните емисии на Дрю. Беше се добрала до тях направо от телевизионната програма, преодолявайки защитни бариери, които й се сториха направо смешни. Междувременно Тери Муакамбе вече бе задействал една от маскировъчните програми. Мири пъхна касетката в холовизора и обърна гръб на изображението. Не искаше да заспива, а само да наблюдава как ще го правят другите.

Те затвориха очи един по един и потънаха в познатия й причудлив транс. Нежният музикален глас на Дрю галеше слуха на Мири, пробуждайки далечни спомени.

Когато програмата свърши, всички се събудиха като по команда. Смееха се, плачеха и споделяха развълнувани сънищата си — всички освен Тери, най-силно модифицираният, най-сложният от тях. Той седеше ъгъла, без да продумва.

Почти го бяха забравили в суматохата, когато неочаквано се изправи и им махна с решителен жест да млъкнат.

— Вече знам как да преодолея последната защита в лабораторията на Шарифи. Знам също и какво се крие зад нея.

20

В новогодишния ден Лейша излезе да се поразходи нагоре по брега на замръзналото поточе. Докъдето й стигаше погледът имаше само сняг. Не след дълго я застигна Джордан, запъхтян от бързане. Зачервено от ходенето му, лице бе покрито с бръчки.

Скоро щеше да навърши шейсет и седем.

— Лейша! Убежището обяви, че се отделя от Съединените щати!

— Да, знам — кимна Лейша без да се изненадва. Отдавна предполагаше, че това ще е следващата стъпка на Дженифър.

— Няма ли да дойдеш да гледаш новините?

— Че какво толкова има за гледане?

Убежището бе разпространило декларацията си в 8:00 ч. на 1 януари 2092 г. Предаваха я едновременно по петте най-големи новинарски емисии, а копия от нея бяха изпратени до президента и Конгреса на САЩ, въпреки че бяха официално във ваканция. В декларацията се казваше, че Убежището се обявява за самостоятелна и суверенна държава, отхвърляйки данъчния гнет на Съединените щати, който можел да се сравни само със събирането на десятък в Средновековието, само дето размерът му бил далеч по-голям. Официалният срок за прекратяването на финансовите взаимоотношения бе 15 януари, а крайната дата на окончателното прекъсване — 15 април.

— Ето че го направиха — беше коментарът на Стела.

— Лейша, какво ще стане сега? — попита разтревожено Джордан.

— Министерството на финансите ще чака до 15 януари. След като не получи определения от него данък, ще информира прокуратурата и ще започне съдебна процедура. Най-вероятно ще се вземат решение за отнемане имуществото на Убежището — в случая орбиталната станция.

— Да завземат Убежището? Без дори да се стига до съдебен процес?

— Първо се налага запор на имуществото. След това се изслушват страните. Но това ще стане, след като си размърдат задниците. Конгресът е във ваканция. Шарифи избра най-подходящия момент.

— Но да завземат Убежището… — заговори объркано Стела. — Как — със сила? С армията?

— Ами, стига да поискат и ще го смъкнат долу с една от ония ракети „Истина“.

— Няма да посмеят. Това би означавало да разрушат имущество, върху което е наложен запор. По-скоро може да опитат с директна атака. Божичко, на какво разчитат онези горе! Земята им дава всичко.

— Не знам — отвърна замислено Лейша. — Ей, я вижте подписите! Ричард Антъни Келер Шарифи, Найла Шарифи Джонсън, Хермион Уелз Келер — ама те са се изпоженили. А ние не знаем…

Стела и Джордан се спогледаха.

— Лейша! Сега не е време за семейни клюки. Може да избухне гражданска война! Дженифър иска да скъса с американското общество, същото това общество, което…

— Да не искате да ми кажете, че ние, тримата, които от години живеем насред пустинята, не сме сторили същото?

Никой не отговори.

— Как мислиш, Убежището може ли да удържи на армията?

— Не знам — повтори Лейша. — Трябва да се обърнеш към Дженифър.

— Не, Лейша…

— Ще ида да се поразходя още малко. Извикайте ме, ако почне война.

Остави ги да се блещят един в друг, едновременно разочаровани и гневни, неспособни да видят по-далеч от собствените си носове.

От самото начало Конгресът на Съединените щати възприе сериозно заплахата от отделянето на Убежището Сенатори и конгресмени, разпръснати из цялата страна още от коледната ваканция, се събраха спешно във Вашингтон.

От друга страна, новинарските предавания за лайфаджии видяха нещо много смешно в тази ситуация — суров материал за две минутни комедийни скечове, които се превърнаха в любима форма на забавление. По принцип лайфаджиите нямаха много вземане-даване с неспящите, отношенията им бяха предимно с пролите. Заглавието на новините по един от лайфаджийските канали бе: „Убежището се отдели! Да се готви Орегон!“. „Свобода за Орегон!“ бе един плакатите, с които безгрижните представители на тази класа побързаха да украсят трибуните за следващите състезания със скутери, но бързо забравиха новината в шумотевицата около новия шампион.

На 3 януари говорителят на Белия дом обяви декларацията на Убежището за „криминален и терористичен акт“ и обвини ръководителите му в „опит да смъкнат законната власт на страната и да предизвикат безредици“. Националната гвардия бе поставена в повишена бойна готовност. Обявено бе, че група от 10 представителя ще отлети за орбиталната станция, където да проведе „обсъждане на положението“.

Убежището заплаши, че ще взриви всеки кораб, който се опита да се скачи с нея.

Конгресът отново се събра, този път посред нощ. Взе се решение да наложат запор на всички недвижими и движими имущества, притежание на корпорация Шарифи на Земята, с надежда, че това ще принуди Убежището да премине към преговори. Тази новина предизвика само нова порция смях в предаванията на лайфаджиите и бе последвана от комични предложения, като: „Продава се леко износена совалка“, или „Заменям чукната орбитална станция за здрава“. Колкото и да е странно, в някои вестници се появиха удивително трезви статии с анализи на ситуацията, които защитаваха правото на Убежището да се отдели от една държава, която изисква от него непосилни данъци.

Но това бяха единични гласове сред кресливото и разнопосочно множество.

— Сега — каза Уил Сандалейрос. — Старт!

Всички съветници бяха станали на крака и гледаха съсредоточено стенния екран. Дженифър използва този момент, за да ги огледа — виждаше само вълнение, решимост и болка. Но дори последните изглеждаха достатъчно решителни — за необходимост при оздравителния процес. Беше доволна, че точно сега, в период на криза, тя разполагаше с хора, способни да я поддържат независимо от трудните решения, които им предстоеше да вземат.