Безсмртни в Испания

Дженифър направи пауза и вдигна един лист от бюрото.

— Получихме молба от съпруга на Табита, който настоява да бъдат прекратени страданията на неговата съпруга. От нас се иска да вземем решение. Сега.

Съветник Лети Рюбин, млада жена с ъгловато лице, скочи развълнувано от мястото си.

— Табита все още може да се усмихва, дори реагира по малко. Когато й заговорих, видях как трепват краищата на устните й! Тя има право на живот, какъвто и да е той!

— Детето на моята приятелка също можеше да се усмихва — рече Дженифър. — Въпросът е, имаме ли право да жертваме нечий друг живот, за да се грижим за нея?

— Това няма да е саможертва! Ако разделим грижите между много хора и направим график — например с двучасови дежурства, на никой няма да му натежи.

— Става дума за принципа — намеси се Уил Сандалейрос. — За това, че слабите не бива да налагат своята воля върху силните — дори, когато тя се поражда от собствената им безпомощност Просякът няма право да се разпорежда с плодовете от труда на този, който създава. Ние не признаваме, че сме морално задължени към слабите.

— Сандалейрос, опомни се — произнесе съветник Джеймисън. — Говорим за човешки живот! За член на нашето общество. Нима не дължим подкрепа на всеки, който е изпълнявал съвестно социалните си задължения?

— Аз пък ще ви попитам докога един гражданин е член на нашето общество? Естествено, докато внася своя дан в неговото развитие. Ако някой от клиентите на вашата застрахователна компания престане да си плаща задълженията, няма ли да го изключите?

Джеймисън млъкна. Вместо него се обади Рюбин.

— Не можем да сравняваме обществото с някаква си компания. То значи много повече за всички нас!

— Това, което означава — прекъсна ги с нетърпящ възражение глас Дженифър — е, че Табита Серенски не би желала да е бреме на своето общество. Ако наистина вярва в принципите, които проповядваме, съществуванието на просяк в едно съзидателно общество ще й е чуждо. Ако пък не следва тези принципи, значи няма право да бъде член на същото това общество.

Мири не можеше да откъсне поглед от нея. Никога не я бе чувала да говори толкова разпалено. Логиката й беше безупречна, само дето касаеше нещо, което — според Мири — не биваше никога да обсъждат тук.

Ставаше дума за убийство.

За убийството на Табита Селенски.

Не бе усетила, кога се е изправила на крака. Всички погледи бяха вперени в нея. В ума й се блъскаха мисли, странни асоциации, далечни връзки. Хариджан. 5 Проскрипт. 6 Светата инквизиция. Кристалнахт. 7 Гулаг.

— В-всяко об-бщество, р-разделено в основните си п-принципи, рано или к-късно ще се саморазруши.

— Което значи, че не бива да се разделяме на можещи и паразити.

— Н-не т-това исках д-да к-кажа.

Спорът продължи още пет часа. Накрая гласуваха — девет срещу шест — че Табита Селенски трябва да напусне станцията и да бъде преместена на Земята, където ще бъде сред свои.

Стига да се съгласи и нейният съпруг.

Мири гласува с малцинството. Също и баща й — за нейна изненада. Едва дочакала оповестяването на резултатите, тя се втурна към Тони. Искаше да сподели час по-скоро всичко с него.

На следващия ден Табита Серенски издъхна от свръхдоза обезболяваща инжекция. Беше разпространен слухът, че го е направила сама и по свое желание, но Мири не вярваше на това. Ако Табита бе в състояние да се грижи за себе си, Съветът щеше да гласува иначе. В действителност тя бе само едно безпомощно растение.

Нали така бе казала Дженифър?

Книга четвърта

Просяци

2091 г.

18

Двайсет и първият конгрес на Съединените щати отчете годишен търговски дефицит, надхвърлящ шестстотин процента и показващ неимоверен ръст през последните десет години. Федералният дълг се бе утроил само за една година, а общият вътрешен дълг доближаваше двайсет и шест процента.

Благодарение на евтината Я-енергия, от която — според завещанието на самия Кензо Ягаи — имаха право да се възползват предимно американски фирми — Америка бе преодоляла най-тежката финансова криза от края на предишния век. Докато останалите страни се бореха с хроничния недостиг на средства, американците бяха преустроили икономиката си изцяло върху принципите на Я-енергията, съсредоточавайки всички усилия в производството на съответните енерго потребители. Американски бяха орбиталните станции, които кръжаха около Земята, американски фирми строяха летателните апарати, дори оръжията, които се търгуваха на черния международен пазар, бяха най-съвременно американско производство. Колониите на Марс и на Луната бяха оцелели благодарение на Я-генераторите. На Земята хиляди сложни, захранвани от Я-енергия инсталации, прочистваха въздуха, рециклираха отпадъците, затопляха градовете, подаваха енергия към автоматизираните фабрики и поддържаха неспирния информационен поток между гигантските американски корпорации, които с всяка година ставаха все по-богати, но същевременно по-алчни и късогледи — досущ като някогашните аристократи, чиито копчета се късали под напрежението на растящите им стомаси.

Но в 2080 г. срокът на патента изтече.

Международната Търговска Комисия вдигна забраната за производство на Я-енергийните приложения за другите страни. Народите, които досега стенеха под гнета на американското вето върху конструирането и масовото производство на Я-енергопотребяващи машини, отдавна чакаха този момент и бяха готови да се възползват от него. Дори бяха построили свои заводи и изпратили на обучение свои инженери и техници в американските университети. Само след десет години американците загубиха шейсет процента от глобалния Я-енергиен пазар. Търговско-обменният им дефицит се катереше с упоритостта на хималайски шерп.

Лайфаджиите не се безпокояха. За тази цел имаха избрани от самите тях конгресмени — те да се безпокоят за подобни неща. Да се ровичкат там из техните пролетарски фабрички и конструкторски бюра и да търсят решения на всички назряващи проблеми. Редовните състезания със скутери бяха по-важни от някакви скучни международни съглашения. Повече бира и разнообразна храна, повече и по-широки жилища за аристократите. А там, където ги нямаше, политиците просто не получаваха поддръжка. Нека други се потят за тяхното благосъстояние. Нали за това са изборите? От край време американците винаги са вярвали в тези принципи.

Вътрешният дефицит достигна критични размери.

Конгресът реши да вдигне данъците на корпорациите и едрите производители. Още веднъж — през 2087 г. и трети път, през 2090 г. Пролите, върху които се стовари новата данъчна тежест, започнаха да негодуват. В Конгреса течаха нескончаеми дебати, но почти никой не се интересуваше от тях — лайфаджиите си имаха своите забавления, а пролите бяха затрупани от работа.

Лейша Камдън бе една от малкото, която ги гледаше. Също и Уил Сандалейрос.

След близо два месеца спорове, в Конгреса бе прокаран нов пакет данъчни закони. Данъчните вноски достигнаха астрономични размери. А за някои сфери на производство — почти до убийствените деветдесет и два процента от размера на печалбата, при това придружени със строги ограничения върху финансирането на нови инвестиционни програми. Близо половината от засегнатите корпорации се намираха около орбитата на Убежището. Върху тях падна и най-тежката част от данъчното бреме.

Беше октомври, когато Конгресът гласува закона. Лейша, която следеше новините от дома си в Ню Мексико, погледна навън — небето над пустинята беше синьо и безоблачно.