Безсмртни в Испания

— Възражение! — извика Уил Сандалейрос.

— Г-н Хосак — рече съдията Дийпфорд — човек, известен с разумните и трезви възгледи по отношение присъствието на неспящите в обществото, — моля ви да не прекрачвате границите на обвинителната реч. Сведения за всякакви паралелни разследвания, извършвани от когото и да било, нямат пряко отношение към делото, което разглеждаме, а именно — дело за убийство.

Съдебните заседатели не откъсваха втрещени погледи от Дженифър. Седнала зад бронираното стъкло, тя изглеждаше като истинско олицетворение на властта и силата, с нейната снежнобяла, и безупречна абая.

— Мотивите на госпожа Шарифи — продължи невъзмутимо Хосак, — са били да попречи патентоването на откритие, което би позволило на възрастни спящи да станат неспящи, при това със същите биологични преимущества. Тоест, Убежището не желае ние — мен и вас включително — да се сдобием с тези преимущества. Предвождано от същата тази Дженифър Шарифи, Убежището се е решило дори на убийство, само и само да изпрати в глуха линия това откритие.

Лейша изучаваше лицата на заседателите. Слушаха внимателно, но все още не показваха каквито и да било чувства.

В противовес на Хосак, Уил Сандалейрос започна своята реч със спокоен тон.

— Сигурно и вие като мен сте объркани и смутени от това, което чухте преди малко. Истината обаче е, че се опитват да ни представят една картина, която не отговаря на действителността. Защото Дженифър Шарифи е невинна. Обвинението не разполага със сигурни доказателства, с които да обвърже както Дженифър Шарифи, така и който и да било от жителите на Убежището с препрограмирането на скутера. Да не говорим за възпрепятстването на споменатото откритие или за всепланетна противодържавна конспирация. Защото, дами и господа, това, с което разполага обвинението, е несръчно натъкмени едно към друго случайни обстоятелства, недоказани слухове и прибързани заключения. И още нещо…

Той направи няколко крачки, застана пред първия ред заседатели и изведнъж се наведе към жената пред него. Тя се отдръпна неволно назад.

— Това, което подкрепя обвинението в този случай, дами и господа… са омразата, предразсъдъците и невежеството, концентрирани върху личността на госпожа Шарифи САМО защото тя е неспяща.

— Възражение! — извика Хосак. Сандалейрос продължи, сякаш не го бе чул.

— Казвам го, за да насоча вниманието ви върху истинската причина за това дело. Да, Дженифър Шарифи е неспяща. Аз съм неспящ…

— Възразявам! — повтори Хосак със зачервено от гняв лице. — Това е опит да се въздейства върху обвинението. Законът не прави разлика между спящи и неспящи, когато става дума за престъпление.

— Възражението се отхвърля — прекъсна го неочаквано съдията Дийпфорд. — Защитата не е изградила тезата си. Господин Сандалейрос, можете да продължите.

— Дженифър Шарифи е неспяща — повтори Сандалейрос. — Аз съм неспящ. Това е процес на спящи, готови да обвинят една неспяща в убийство, само защото е различна от тях…

— Възразявам! Обвинението разполага с доказателства и не се базира на расови или социални предразсъдъци.

Всички погледи бяха вперени в Хосак. Лейша видя момента, в който той осъзна, че е играл по свирката на Сандалейрос. Каквито и доказателства да представят, из въздуха вече витаеха съмнения — дали наистина това не бе съд на спящи над една неспяща? Само защото е такава? Дали не доказателствата, а страхът я бяха изправили на подсъдимата скамейка? Опитвайки се да го отрече, Хосак се бе представил в крайно неблагоприятна светлина. И тъкмо Сандалейрос го бе поставил на мястото му. Сега всички знаеха, че Хосак е лицемерен глупак.

Първите свидетели бяха хора, присъствали на инцидента с Тимъти Херлингър — няколко улични полицаи, пешеходци и един шофьор. С тяхна помощ Хосак искаше да докаже, че Херлингър е карал с превишена скорост, когато е влязъл в острия ляв завой, разчитайки, както повечето водачи на скутери, на автоматичните Я-дефлекторни щитове да го задържат на стандартния един фут от банкета. Вместо това скутерът се врязал челно в кола, управлявана от госпожа Хилман, която тъкмо потегляла на зелена светлина. Херлингър естествено не носел шлем, излишен, след въвеждането на отражателните щитове. Загинал на място.

Патрулът, пристигнал незабавно, повикал полицейски робот, който пръв установил повредения дефлектор. Или по-точно, обявил го за напълно изправен, тъй като дефлекторите никога не се повреждат, което пробудило съмнението на патрулните и те скоро открили причината.

Елен Касабиан, инженер в „Енерджи“, бе призована като консултант по дефлекторните щитове при скутерите.

— Какъв по-точно е бил характерът на споменатото препрограмиране? — започна с въпросите Хосак.

— Полето е било нагласено така, че да се изключи при първия удар със скорост над петдесет мили в час.

— Лесно ли се извършва подобна промяна?

— Не. За целта към конуса е било прикачено едно устройство. — Тя се зае обстойно да го описва и скоро изпадна в неразбираеми за аудиторията технически подробности. Въпреки това всички я слушаха внимателно.

— Виждали ли сте някога подобно устройство?

— Не. Доколкото мога да преценя, става дума за ново изобретение.

— Тогава откъде знаете как действа?

— Подложихме го на изпитания.

— Бихте ли могли в такъв случай да го копирате?

— Не. Уверена съм, че никой не би се справил. То е твърде сложно. Помолихме да го разгледат наши колеги от Министерството на обраната…

— Ще ги повикаме за свидетели.

— … и те се съгласиха с нас, че се касае за нова технология.

— Значи създателят, или създателите — са хора, отличаващи се с висок интелект…

— Възражение — намеси се Сандалейрос. — От свидетелката се иска само да даде експертна оценка.

— Възражението се отхвърля. Нека чуем…

— Значи създателят — или създателите — повтори въпроса си Хосак — са хора, отличаващи се с особено висок интелект и технически способности?

— Несъмнено.

— Хора с необичайни способности, обособени в група.

— Възможно.

Хосак остави това да увисне във въздуха, докато си преглеждаше бележките.

— А сега, да се спрем на третия ретинов отпечатък от скенера, взет същата сутрин, когато доктор Херлингър е загинал. Защо сте толкова сигурна, че е от неспяща жена?

— Ретиновите отпечатъци представляват скенерни изображения на тъкани. Като всички тъкани, ретината също е подложена на стареене, или помътняване, както го наричат специалистите. Става въпрос за умиращи клетки, някои от които регенерират, но с променена субстанция. Но този процес не се наблюдава при неспящите. При тях тъканите регенерират по някакъв необясним начин… — Елен Касабиан произнесе „необясним“ с особена горчивина — и ретиновите отпечатъци са съвсем различни. Отчетливи, без помътняване. Почти като при децата, но с далеч по-развита структура. Ето защо, колкото по-възрастен е неспящият, толкова по-лесно може да бъде идентифициран. Само в най-ранна възраст разликата е трудно забележима. Така че, става въпрос за жена, и то неспяща.

— Разбирам. Отпечатъкът съответства ли на някой определен човек?

— Не. Засега не сме открили кой е.

— Да изясним нещо пред съда, госпожо Касабиан. След арестуването на обвиняемата, Дженифър Шарифи, беше ли и й направен ретинов отпечатък?

— Да.

— Той съвпада ли с отпечатъка в колата на д-р Херлингър?

— Не.

— Следователно е изключено, госпожа Шарифи да е препрограмирала скутера?

— Да.

— Но все пак човекът, който е доближил око до скенера, е бил неспящ и го е оставил някъде в периода между излизането на д-р Херлингър от къщи и неговата смърт? Човекът, който е препрограмирал дефлекторите е бил неспящ, нали?

— Възразявам — извика Сандалейрос. — Обвинението се опитва да въздейства на свидетеля.

— Добре, добре, оттеглям въпроса си — рече примирително Хосак. Но след това повтори бавно: — Неспящ. Отпечатъкът е бил от неспящ. Нямам повече въпроси.