Назад по линията

Последвах го, все едно сънувах — турист като другите осмина. Капистрано вършеше цялата работа на куриер. Разказваше сбито, но разбираемо за мраморните палати пред нас — зародиш на Големия дворец. Не успявах да напасна гледките с чертежите, които бяхме разглеждали в „Харвард“. Обяснението беше просто — аз бях изучавал по-късния, процъфтяващ град от епохите след Юстиниан. Отдалечихме се от брега и дворците към жилищен квартал, където домовете на богаташите с обширните им дворове се смесваха хаотично с бедняшките колиби под тръстикови покриви. Накрая излязохме на Месата, широката церемониална улица, по която се редяха дюкяни. В чест на кръщенето на престолонаследника бяха украсени с копринени драперии, обшити със златни нишки.

Всички жители на Византион бяха тук, тълпяха се рамо до рамо в очакване на грандиозното шествие. Продавачите на угощения печелеха добре. Надушвахме печени бутове и ребърца, зяпахме сергии, отрупани със сирена, ядки и непознати плодове. Една от германките си призна, че е огладняла. Капистрано се засмя, купи агнешки шишчета за всички и плати за тях с лъскави медни монети, за които някой нумизмат би дал цяло състояние. Едноок мъж ни продаде вино от огромна охладена амфора, позволи ни да пием направо от черпака. Щом търговците наоколо се усетиха, че сме податливи клиенти, десетки от тях се скупчиха около нас. Предлагаха ни сувенири, захаросани сладкиши, видимо престояли твърдо сварени яйца, паници с осолени ядки, подноси с всевъзможна подозрителна карантия. Това беше истинското отдавнашно минало — шаренията от чудати стоки, вонята на пот и чесън от гъмжилото ни внушаваха, че сме много далеч от 2059 година.

— Чуждоземци ли сте? — попита ни брадат мъж, който продаваше малки глинени лампи. — Откъде идвате? От Кипър? От Египет?

— От Испания — отговори Капистрано.

Търговецът се ококори, сякаш го уверявахме, че сме пристигнали от Марс.

— Испания… Испания, значи! Чудесно! Да изминете толкова път, за да видите нашия град…

Той огледа изпитателно групата и вниманието му се прикова в русата, едрогърдеста Клотилде, по-пищната от двете учителки.

— Твоята робиня да не е саксонка? — попита ме, докато я опипваше през широката роба. — Ах, великолепна е! Ти си мъж с добър вкус!

Клотилде ахна и откопчи пръстите му от бедрото си. Невъзмутимият Капистрано награби търговеца и го тласна толкова безмилостно в стената на близкия дюкян, че няколко лампи паднаха на калдъръма и се натрошиха. Мъжът присви очи, но Капистрано му засъска тихо и смразяващо, приковал го със страховит поглед.

— Не съм искал да оскърбя никого — оправда се търговецът. — Помислих я за робиня!

Промърмори още някакво извинение и закуцука нанякъде. Клотилде се тресеше, но дали от възмущение или възбуда, не бих могъл да кажа. Спътничката й Лизе май завиждаше малко. Нейната гола плът никога не бе опипвана от амбулантен търговец във Византия.

Капистрано плю на земята.

— Можеше да стане неприятно. Винаги трябва да бъдем нащрек. Едно невинно пощипване може твърде бързо да доведе до усложнения и същинска катастрофа.

И другите продавачи се отдръпнаха. Намерихме си места почти на първата редица в тълпата, обърнала лица към улицата. Според мен мнозина не бяха местни хора и се питах дали виждам пътешественици във времето. Мислех си за момента, когато ние, идващите назад по линията, ще се наблъскаме в миналото до пръсване. Ще запълним всяко „вчера“ със самите себе си и ще изтикаме от него собствените си прадеди.

— Идват! — ревнаха хиляда гърла.

Зазвучаха тръби в няколко различни тоналности. В далечината се показаха благородници, гладко обръснати и късо подстригани по римски — това все още беше град колкото на гърците, толкова и на римляните. Всеки беше пременен в бяла коприна — доставяна с кервани от Китай на главоломни цени, промърмори Капистрано. Византийците още не бяха откраднали тайната на коприната. В този късен следобед слънцето огряваше косо прекрасните дрехи и озаряваше шествието с такова сияние, че дори Капистрано, виждал неведнъж всичко това, се трогна. Благородниците на империята доближаваха бавно.

— Приличат на снежинки — прошепна мъж зад мен. — Танцуващи снежинки!

Изниза се почти час, докато минат покрай нас. Здрачаваше се. След свещенослужителите и видните особи вървяха имперски гвардейци със запалени свещи, които блещукаха в сгъстяващия се сумрак като безброй звезди. Следваха ги още свещеници с хоругви и икони, после един от принцовете с имперска кръв във вените си, понесъл гукащото закръглено бебе, което някой ден щеше да бъде могъщият император Теодосий II. Зададе се и самият Аркадий, облечен в императорски пурпур. Императорът на Византия! Аз — Джъдсън Даниъл Елиът Трети, стоях гологлав под небето на Византия в 408 година, докато императорът вървеше с развяващи се одежди покрай мен! Въпреки че монархът беше незначителният Аркадий, просто вметка в историята между двамата Теодосиевци, аз потръпнах. Настилката се люшна под краката ми.

— Да не си болен? — притеснено попита Клотилде.

Вдишах през зъби и се примолих на вселената да застине на място. Бях потресен, и то от Аркадий. Ами ако беше Юстиниан? Константин? Алексий?

Сами разбирате — накрая видях и великите. Но дотогава се бях нагледал на какво ли не назад по линията и макар те да ме впечатлиха, не изпитах страхопочитание. Най-ясният ми спомен от Юстиниан е как кихна. Но щом се сетя за Аркадий, чувам звучни тръби и виждам звездите да се въртят в небето.

21.

През нощта се настанихме в странноприемница над Златния рог. Отвъд водата, където някой ден щяха да се издигат ярко осветеният „Хилтън“ и бизнес сгради, имаше само непрогледен мрак. Странноприемницата беше внушителна дървена постройка с гостилница на първия етаж и огромни, неугледни стаи за гости горе. Незнайно защо очаквах, че ще бъда принуден да спя на пода върху постлани снопове тръстика, но се оказа, че има някакви легла, чиито дюшеци бяха напълнени с парцали. Тоалетните бяха отзад на двора. Бани нямаше — предполагаше се, че ще използваме обществените бани, ако сме чак такива почитатели на чистотата. Десетимата се настанихме в една стая, но за щастие никой не се дразнеше от това. Когато се съблече, Клотилде показа на всеки потъмняващите следи от опипването по нейното бяло бедро. Ъгловатата й приятелка Лизе пак се начумери, защото нямаше какво да покаже.

Не спахме много тази нощ. Бездруго беше твърде шумно — веселбата след кръщенето на императорския наследник се проточи почти до зазоряване. А и кой би могъл да се унесе, като знае, че около него е светът в началото на пети век?

Предишната нощ — шестнайсет века напред по линията — Капистрано ми бе помогнал доброжелателно да понеса безсънието. Направи го отново. Аз се надигнах и застанах пред тесния процеп на прозореца, и погледът ми блуждаеше по празничните огньове из града. Щом ме забеляза, той дойде и каза:

— Разбирам те. Отначало сънят идва трудно.

— Да.

— Да ти уредя ли жена за тази нощ?

— Не.

— Тогава да се поразходим?

— А можем ли да ги оставим сами? — кимнах към осмината туристи.

— Няма да се отдалечаваме. Ще стоим отвън, за да сме наблизо, ако нещо се обърка.

Макар и натежал от влага, въздухът беше приятен. Откъм квартала на кръчмите се носеха откъслечно думи от мръснишки песни. Тръгнахме натам — кръчмите още бяха отворени, пълни с пияни войници. Мургави-проститутки предлагаха разтуха. Едно момиче, едва ли навършило шестнайсет години, имаше монета на връвчица между голите си гърди. Капистрано ме побутна с лакът и ми я показа. Прихнахме.

— Същата монета може би? — подхвърли той. — Но на други гърди?

Свих рамене.

— Може и гърдите да са същите — казах, като се сетих за нероденото момиче, което ни бе предложено предишната нощ.

Капистрано купи две кани мазно гръцко вино и се върнахме в странноприемницата. Седнахме кротко долу да отпъдим тъмата с пиене.

Почти през цялото време говореше само той. И неговият живот като на мнозина куриери беше пълен с обрати и лутане, разказът му се процеждаше полека между глътките. Каза, че произхожда от благородни испанци (спомена за турската си прабаба месеци по-късно, когато беше несравнимо по-пиян). Ранен брак с девствената дъщеря на високопоставено семейство. Образование в най-добрите европейски университети. А после — необясним упадък, загуба на амбиции, пари и жена.