Кралицата на изменниците

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Кралицата на изменниците, Канаван Труди-- . Жанр: Фэнтези. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Кралицата на изменниците
Название: Кралицата на изменниците
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 325
Читать онлайн

Кралицата на изменниците читать книгу онлайн

Кралицата на изменниците - читать бесплатно онлайн , автор Канаван Труди
В Сачака събитията се приближават към кулминацията си. Лоркин се завръща от заточението си в Убежището на Изменниците. Кралица Зарала му е поставила важната задача да започне преговори за съюз между Обединените земи и Изменниците. За да обуздае енергията на магическите кристали, Лоркин е овладял и черната магия. Това познание може да промени Гилдията на Магьосниците — или завинаги да превърне Лоркин в изгнаник. „Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“. „Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“ „Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“  

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 102 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

— Как са всички? — попита Джона.

— Добре — отвърна Лилия. — Благодарят ти за помощта. Черният магьосник Калън върна ли се?

— Да, преди около десетина минути.

Лилия отиде бързо в стаята си, за да облече мантията си.

— В такъв случай трябва да побързам, или ще го заваря по спално бельо.

Джона изпръхтя развеселено.

— Това ще да е доста странна гледка.

Лилия се ухили.

— Сигурно.

Обикновените панталони и риза, които Джона й бе донесла за случаите, когато посещаваше Аний и Сери, бяха много по-удобни за катерене и тя се изпълни с благодарност към жената, когато видя петната и протритите места, с които се бе сдобила тази вечер. По-добре да повреди тях, отколкото мантиите си.

Лилия се преоблече бързо и се върна в гостната.

— Благодаря, че ме изчака — каза тя на Джона. — Вече не е нужно да стоиш тук. Ще се върна веднага, след като разговарям с Калън.

Джона сви рамене.

— Нямам нищо против да остана. — Тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Обещах на Сония, че ще ви наглеждам и няма да мога да спя добре, ако не съм сигурна, че сте се пъхнали в леглото в нормално време.

Лилия завъртя очи и въздъхна.

— Когато живеех в помещенията на учениците, никой не се тревожеше за това. — Но тя нямаше нищо против. Чувстваше се добре, че има човек, който да се грижи за нея. „А и без това не ми се иска да стоя при Калън по-дълго от необходимото“.

Тя излезе в коридора, отиде до помещенията на Калън и почука. След кратка пауза вратата се отвори навътре. Лилия веднага усети слабата миризма на роет, но тя бе застояла и изветряла, сякаш се излъчваше от мебелите. Калън седеше в голямото си кресло с книга в ръка и я погледна изненадано.

— Лейди Лилия — каза той. — Заповядайте.

Тя пристъпи вътре, затвори вратата зад гърба си и се поклони.

— Черен магьосник Калън.

— Какво мога да направя за вас? — попита той.

На лицето му бе изписано търпеливото изражение на учител, който е прекъснат в неподходящия момент от ученик. Тя сдържа усмивката си. Бе дошла тук като куриер, а не като ученик, по въпроси далеч по-важни от уроците.

— Знаете, че понякога се срещам с Аний, моя приятелка и телохранител на Крадеца Сери — започна тя, сядайки на другия стол. — Без да напускам земите на Гилдията — додаде бързо момичето.

Той кимна.

— Да.

— Казах ви, че Сери се крие и не може да поддържа… — Тя махна с ръка, търсейки подходящите думи. — Работни взаимоотношения и… контакти.

— Всички в града смятат, че е мъртъв.

— Твърде е вероятно Скелин да не повярва, че Сери е мъртъв, докато не види трупа му.

Калън кимна.

— Или не мине известно време.

— Това превръща Сери в идеалната примамка за Скелин. Което е лично негова идея — увери го момичето. — Каза да ви предам, че е готов да го направи и предлага да се срещнете, за да уговорите мястото и времето.

— Хмм. — Калън се намръщи и извърна поглед. — Това е много щедро и смело предложение. Аз му се възхищавам и го оценявам и съм сигурен, че по същия начин щяха да реагират и останалите от Гилдията, ако знаеха за него. И наистина бихме могли да го реализираме. — Той поклати глава. — Но не точно сега. В момента проучваме един друг начин. Все още не мога да ви разкрия подробностите, но ако имаме успех, няма да е необходимо да рискуваме живота на Сери.

Лилия изпита леко разочарование, после облекчение последвано от нетърпение.

— След колко време ще знаете? Скривалището на Сери е… ами, последното му убежище. Ако Скелин го открие, Сери няма къде другаде да отиде.

— Не бива да прибързваме. Може да отнеме седмици, месеци. Колко време смята Сери, че ще може да остане скрит? — попита Калън.

Седмици! Месеци! В гърдите й се надигна гняв, но когато погледна към Калън, тя видя искрена загриженост в очите му. Гневът бързо се стопи.

— Не знам. И той не знае. Скелин може да го открие още тази вечер, може да го намери след няколко седмици. Намирането на храна, без да се разкриват, е доста трудно. Рискуват всеки път, когато излязат навън.

Калън се пресегна и постави ръка на рамото й.

— Разбирам. Правим каквото можем, Лилия. Кажи на Сери, че оценявам предложението му и мога да се възползвам от него, ако плановете ни се провалят. Междувременно да направи всичко възможно да остане скрит.

Лилия кимна и въздъхна.

— Ще му кажа. Но няма да му хареса.

— Не го и очаквам. — Той я погледна съчувствено, но после внезапно се намръщи. — Нали нетърпеливостта му няма да го подтикне към глупави действия?

Тя преглътна горчивия си смях.

— Едва ли, но той е Крадец. Свикнал е да управлява сам живота си. — Забелязвайки повдигнатите вежди на Калън, тя поклати глава.

— Двете с Аний ще направим всичко възможно да го разубедим, ако се опита. Освен това подозирам, че Гол също може да се опита да го вразуми.

Калън кимна.

— Добре.

Лилия стана и приглади мантията си.

— По-добре да си тръгвам. Лека нощ, Черен магьосник Калън. Дано плановете ви имат успех.

Той кимна.

— Благодаря. Лека нощ, лейди Лилия.

Момичето се обърна към вратата и тя се отвори. Когато излезе в коридора, тя с облекчение вдъхна чистия въздух. Но после настроението й отново се помрачи.

„На Сери това няма да му хареса. Според мен той вярва… не, по-скоро уважава Калън, отколкото да му вярва… достатъчно, че да изчака и да види дали плановете му ще се реализират. Но не това е основният проблем. Как да ги изхранвам и крия в продължение на седмици — месеци дори? Накрая все някой ще ги забележи“.

Оставаше й само да се надява, че с помощта на Джона ще успеят да предотвратят това, и че „другият начин“ на Калън ще се окаже успешен.

Глава 12

Шпиони

Смятате ли, че трябва да изчакаме Лилия? — попита Аний, поглеждайки към тавана на тунела.

Сери повдигна фенера.

— Точно сега едва ли ще се срути. — Тунелът беше дълъг и Аний водеше с бърза крачка. Твърде бърза. Сери се бе възползвал от хлътналия покрив, за да се поспре и да си поеме дъх, надявайки се, че останалите ще приемат постъпката му просто като проява на предпазливост. — Но пък кой знае?

— Аз не знам — призна си Аний. — Според мен няма да се срути, стига да не пипаме нищо. Но не трябва да стоим дълго тук.

Гол издаде тих звук, с който показа, че смята и двама за луди. Той гледаше към корените на дърветата, които стърчаха от тавана, и намръщено огледа стената. Когато пристъпи към нея, Сери осъзна, че не се мръщи неодобрително, а заинтригувано.

Тогава и той видя какво е забелязал Гол. Светлината не проникваше иззад някои от корените, както би могло да се очаква. Зад тях витаеше пълен мрак. Той се приближи, улови снопче бледи корени и внимателно дръпна. Те се откъснаха, без да се съпротивляват. „Не са прикрепени към нищо. От другата страна има дупка“.

— Нали ти казах да не пипаш никакви… — рече Аний, докато той издърпваше корените навътре. — Ох.

Пред тях се разкри входът към друг коридор. Таванът му беше поддържан от същите напукани тухлени стени. Сери погледна към дъщеря си и се усмихна, когато тя пристъпи напред и надникна вътре с блеснали очи.

— На това му се вика късмет — отбеляза тя. — Ако се наложи да бягаме, можем да се шмугнем тук. И ако преследвачите не ни видят, така и няма да разберат къде сме отишли.

— Искаш ли да го проучим? — попита Сери.

— Разбира се.

Сери се обърна към Гол.

— Остани тук. Ако чуеш нещо, което да наподобява срутване, доведи Лилия.

Гол изглеждаше така, сякаш бе готов да възрази, но след това въздъхна тежко и кимна. Сери повдигна леко коренището, за да може Аний да се промуши през отвора. Тя вървеше бавно, повдигнала фенера нагоре, за да може да оглежда стените, тавана и пода. Коридорът не беше в по-лошо състояние от останалите. Участъци от него бяха разрушени, но по-голямата му част изглеждаше стабилна.

Докато вървяха напред, Сери се зачуди как ли е минал разговорът на Лилия с Калън. Щяха да се видят с нея чак на сутринта. Той бе решил да прекарат нощта в проучване на коридорите и търсене на подходящо място за капана, който подготвяха на Скелин. Аний смяташе, че трябва да го примамят в подземните стаи близо до Университета, за да могат да избягат в сградата. Това бяха същите онези стаи, където Сери се бе натъкнал на Аний и Лилия. Лицето му пламна, щом си спомни за тази случка. В публичния дом, където бе израснал, имаше жени, които търсеха любовта на други жени, а някои създаваха връзки, които траеха много години. Това бе един от многото начини за намиране на удоволствие, приятелство и любов. Освен това бе започнал да разбира, че живее в един изключително толерантен свят. Хората извън него не одобряваха нищо, което се различаваше от собствените им вкусове. И то не само хората от висшите съсловия. По това подземният свят не се различаваше особено от тях.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 102 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название