Краят на империята

— Сър, всички станции са в готовност — докладва вахтеният офицер.

— Много добре — кимна Фрестън. Той се обърна към Синд. — Мистър Килгър се разпореди в случай на тревога да се поставя под ваше командване и да се подчинявам безпрекословно на вашите инструкции. Поемете управлението.

— Благодаря ви — отвърна с дълбока въздишка Синд и извади малкия фиш, който Алекс й бе предал, преди да напусне „Виктори“.

Инструкциите бяха съвсем прости:

ИЗЧАКАЙТЕ НА СЕГАШНАТА ОРБИТА, ДОКАТО ЗАСЕЧЕТЕ ВЪНШНА ОПАСНОСТ. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПОВТАРЯМ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ КАКВИТО И ДА БИЛО АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ИМПЕРИЯТА, НИТО ПРАВЕТЕ ОПИТИ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА ЧЕСТОТА КВЕБЕК-ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ-АЛФА. В СЛУЧАЙ ЧЕ БЪДЕТЕ НАПАДНАТИ ОТ ИМПЕРСКИ БОЙНИ ЕДИНИЦИ, ИЗТЕГЛЕТЕ СЕ НА (следваха нови координати). ТОВА ЩЕ Е ПУНКТЪТ НИ ЗА СРЕЩА. АКО НЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, ПОСЛЕДВАЩ КОНТАКТ НА РЕЗЕРВНАТА ЧЕСТОТА. ВИКТОРИ ПРЕМИНАВА ПОД НЕЗАВИСИМО КОМАНДВАНЕ И ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СМЕТНЕТЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ЗА ДАДЕНИЯ МОМЕНТ. УСПЕХ.

… и заврънкулката, която представляваше подписът на Килгър.

— Сега остава да чакаме — обади се Ото.

Синд изръмжа — звук, разкриващ борската й подготовка — и после добави със стиснати зъби.

— Ще чакаме.

Императорът стигна до земята и коленичи. Освободи въжето и откачи ръкохватките.

Край корабите на площадката имаше няколко поста, но и този път не засече никакво движение, освен охраната при „Нормандия“.

Приведен, той се отправи към патрулния катер.

Прекъснатият статичен шум бе сигнал и за още един кораб.

Ханелор ла Сиотат се пробуди, изхвърча от койката и след секунди бе на мостика на своя такткораб. Алармата на борда бе всъщност мек звън, синтезирано подобие на камбана. Ала дори той бе твърде силен за тесния кораб.

Ла Сиотат закопча предницата на летателния комбинезон и почти изхвърли вахтения офицер от креслото.

— Засега си свободен — рече му тя.

Пръстите й се плъзгаха като течаща вода по пулта.

ДВИГАТЕЛИ… ВКЛЮЧЕНИ… ВСИЧКИ СИСТЕМИ В ГОТОВНОСТ… ЕКИПАЖЪТ Е ПО МЕСТАТА СИ… ОРЪЖИЯТА ЗАРЕДЕНИ…

Такткорабът се издигна леко върху маклийновите си генератори и изхвърча през камуфлажната мрежа, която Ла Сиотат и хората й бяха разпънали предния ден.

Такткорабът бе скрит зад първата извивка на един от каньоните, водещи към просторната долина на Центъра за гости.

Корабът на Ла Сиотат излетя иззад завоя.

— Имам пряка видимост с центъра — докладва й офицерът.

— Прието. Всички екрани да показват едно и също.

— Състояние на двигателя?

— Дракхски горещ, Ханелоре.

И тя също зачака.

— Ставай, момко! Императорът ще предприема нещо!

Умът на Стен се бореше машинално с ужасния, объркан сън, а Килгър го дърпаше за ръката.

— Какво, по дяволите…

— Тихо!

Алекс му хвърли фототропичен костюм и Стен го навлече. Огледа се за обувки.

— Няма време, Стен! Мърдай!

Килгър го побутна към вратата, зад която започваше коридор, озарен от бяла светлина, и Стен хукна нататък, завладян от странното усещане, че продължава да сънува. Подът под краката му се издигаше нагоре, към рампата и върха на кратера.

— Сега накъде…

— Кълна се, че ако заговориш отново, ще те фрасна! Тъкмо сме в окото на бурята!

Пред тях имаше двукрила врата, извеждаща на балкон на външната стена на кратера. Алекс, без да забавя, удари вратата и крилата й отхвърчаха встрани. Някаква аларма — за пожар, нападение или кой знае какво — се задейства.

Вечният император приближи люка на патрулния катер. Дежурният офицер подскочи изненадано, макар че беше предупреден.

— Вдигай кораба — нареди отсечено императорът, обърна се и натисна копчето за затваряне на люка. — И изпрати каквото ти беше наредено.

— Тъй вярно, сир.

Офицерът повдигна защитния капак и включи наскоро инсталираното там устройство за управление. Машината на борда на намиращата се недалеч от тях „Нормандия“ започна да отброява секундите.

Високо над тях, в близкия космос, сигналът достигна „Дюрер“ и ескортиращите го кораби, които преминаха в бойна готовност.

Маклийновите генератори издигнаха безшумно малкия катер над площадката.

В другия й край часовоят пред „Нормандия“ внезапно се пробуди и вдигна своя уилигън. Какво ставаше, по дяволите? Защо никой не му бе казал нищо? Проклетият дежурен офицер пак бе пропуснал да го информира…

Слаб утринен ветрец подухваше на балкона, на който стояха. Стен така и не го почувства. Алекс бе включил предавателя.

— Давам сигнал за ориентиране по тази точка!

— Засечен — отвърна спокоен женски глас, който Стен си мислеше, че познава. — Летим към вас.

— Значи ти се оказа прав — най-сетне се съвзе той.

— Аха. Копелдакът се измъква през задната врата. Соло.

— Уф, за Бога! Трябва да предупредим манабийците.

— Те какво могат да… — Килгър трепна и се намръщи, когато от предавателя долетя рязък звук. Устройството на борда на „Нормандия“ бе започнало да заглушава всички честоти в околността.

В далечния край на долината те видяха малко слънце. Такткорабът на Ла Сиотат, летящ право към тях.

Капитанът на имперския патрулен катер превключи на двигатели „Юкава“ и веднага премина на пълна тяга. Малкият кораб се стрелна към звездите. Още щом премина над ръба на кратера, той задейства звездния двигател и катерът се изгуби в космоса.

На борда на „Нормандия“ едно реле се включи.

Ревът на патрулния катер пробуди Еку от съня му. Сензорите му мигом превключиха на пълно съзнание, извеждайки го от онази друга вселена, която обитаваше в моменти на отдих, вселена на меко подрънкващи кристали и галещи ветрове, където самата мисъл бе красива, видима и осезаема, лишена от плът вселена на вечно разширяващи се хоризонти.

Беше се зареял към една чиста плоскост в това странно състояние, плоскост обърната към средата на Центъра за гости. Сензорите му засякоха блясъка от патрулния кораб на Императора миг преди да изчезне в космоса.

Еку почувства как крилете на съзнанието му се разперват, подобно на някакви гигантски платна, и онази другата вселена се разтваря пред него, посрещайки го като копринен мост.

Ла Сиотат удари предавателя с юмрук, подразнена от неприятния звук на заглушаващия сигнал.

— Госпожо, изгубих…

— Изключи го! — Вече виждаше пред себе си балкона. Ла Сиотат насочи такткораба право към Центъра за гости, завъртя го около оста, задейства спирачките на двигателите „Юкава“ и се снижи над балкона с кърмата напред, опирайки стоманената й повърхност в синтетичния камък на перилата.

Боцманът вече беше отворил люка и миг по-късно през него влетя Стен. Алекс го бе вдигнал и го бе хвърлил право към отворения люк. Последва го и самият Килгър, който се сблъска с боцмана и го събори на пода. Ударът бе толкова силен, че Ла Сиотат си помисли, че може да му е спукал някое ребро. Килгър се завъртя, видя, че люкът се затваря, и извика:

— Да се махаме!

Ла Сиотат включи отново двигателите и такткорабът се стрелна към небето. Палецът й вече бе върху копчето на звездния двигател, когато…

Релето се затвори.

Императорът бе избрал „Нормандия“ не само защото не му се щеше да пожертва „Дюрер“, но и тъй като на голямата яхта имаше просторни коридори и банкетни зали.