Небесните господари

— Не, владетелю — отговори Гормън. — Моторите са на пълна мощност. Покачваме температурата на газа в секциите, това ще ни даде допълнителна скорост, но ще мине време.

Трите балона изчезнаха нагоре. Стрелбата продължаваше.

— Гормън, какво си мислят, че правят тези тъпи земни червеи? — настоятелно попита принцът.

— Още не зная — процеди Гормън.

Джан не го бе виждала толкова угрижен. Тя схвана, че сега той вероятно се чувства безпомощен, нямаше как да научи какво става навън. Всичко беше проектирано за справяне с инциденти, ставащи на земята. Гормън и неговите хора не можеха да предотвратят заплахи, идващи отгоре. Не помагаше и системата за свръзка. Гормън имаше възможността да изпраща заповеди в другите части на кораба, но съобщителната линия работеше еднопосочно. Първоначалната уредба отдавна се бе повредила и единственият начин да се получи съобщение в командния пункт беше някой да го донесе на ръка. А докато дотича вестоносецът, онези от Бандала сигурно отдавна ще са направили замисленото.

— Владетелю, ще заповядам пълен напред. Твърде опасно е да останем на място — каза Гормън на принца.

— Какво? — изуми се Каспар. — Да бягаме! Не, и дума да не става, Гормън. „Господарят Панглот“ никога няма да се впусне в бягство от сбирщина земни червеи…

— Смятайте го за временно оттегляне, владетелю — Гормън се насилваше да бъде почтителен. — Ще се върнем, щом достигнем безопасна височина, и достойно ще накажем Бандала.

— Не — каза Каспар с накъсан от гняв глас. — Един небесен господар никога…

Думите му потънаха в оглушителен взрив. Някои от Инженерите закрещяха от страх, когато подът се заклати напред-назад. После от дясната страна на въздушния кораб се изсипа дъжд от отломки. Парчета овъглено и горящо дърво… късове от въжета… черни парцали, които приличаха на разкъсани човешки тела. След тях по-бавно се спусна надолу горящият сгърчен балон. Беше разкъсан и се ветрееше като гигантски пламтящ парцал.

Инженерите се ободриха. Принцът се обърна към Гормън, озъбен в тържествуваща усмивка.

— Виждаш ли, Гормън! Колко му е да се справим със земните червеи! Казваш, че не можем да ги достигнем с оръдията, а ето че стана!

Гормън мрачно гледаше падащия балон. После пророни:

— Владетелю, нашите снаряди не могат да предизвикат такъв взрив. Единственото обяснение, което може да се приеме, е, че тези от Бандала са носили собствени взривни вещества. Значи и другите два балона имат. Повтарям, владетелю, трябва незабавно да напуснем този район.

Лъчезарната усмивка на принца се стопи.

— Мислиш ли, че могат да ни навредят?

— Да, владетелю. Нека да дам заповед за пълен напред.

Каспар неспокойно подъвка долната си устна и кимна.

— Много добре, Гормън, но ще отговаряш, ако си сгрешил.

— Пълен напред! — незабавно изплю Гормън към рулевите.

Те дръпнаха лостовете. Командният пункт се затресе, соплата се обърнаха и затласкаха напред дългия миля кораб.

Последва още една експлозия. След секунди подът пак се наклони, но толкова остро, че неколцина от Инженерите не се задържаха на крака. Джан също би паднала, ако не се беше вкопчила в облегалката на трона. Каспар нямаше късмет и от възвишението се стовари на длани и колене зад Гормън. Главният инженер помагаше на принца да се изправи, когато някой от подчинените му извика:

— Господине, губим височина! Уредите отчитат голям пробив в седма секция!

С побеляло лице принцът се вкопчи в Гормън и му закрещя:

— Боже Господи, те са ни взривили! Горим!

— Седма секция съдържа хелий, владетелю! По-скоро, съдържаше… — Гормън се опитваше да се освободи от конвулсивната хватка на принца. — Всички да се успокоят! — извика той повече заради принца, отколкото за да вдъхне увереност на другите. — С каква скорост губим височина?

— Малко повече от фут в секунда! — отвърна инженерът, който наблюдаваше редицата висотомери. — Седемдесет фута в минута.

— Господине! — провикна се единият от рулевите. — Ако се снижаваме така, ще се ударим в онези хълмове пред нас.

— Гормън, направи нещо! — изпищя принцът, без да пуска ръцете му. — Заповядвам ти да направиш нещо!

Първото, което Гормън направи, бе да блъсне принца с такава сила, че той сякаш отлетя и падна по гръб. Лицето на Каспар първо се сгърчи в зашеметена изненада, но после се опъна в бясна ярост.

— Убий го! — заповяда той на Далуин, който вече крачеше към Гормън. — Той се осмели да ми посегне.

Далуин сграбчи Гормън за гърлото, но не знаеше какво да направи. Хвърли смутен поглед към принца.

— Убий го! — пак закрещя Каспар, докато се изправяше с ръка на дръжката на церемониалната си сабя. — Или ще го направя аз.

Сцената в командния пункт напомняше странна картина, всички бяха вцепенени освен принца, който измъкна сабята от ножницата и тръгна към Гормън. Тогава Джан видя, че Гормън гледа умолително към нея… Тя веднага разбра какво е помислил и нито за секунда не се поколеба. Пристъпи напред и извика:

— Господарю мой, не го убивайте сега! Още имате нужда от него!

Озъбеният принц се извъртя към нея.

— Ти пък какви ги приказваш, момиче? Този боклук ме нападна. Той трябва да умре.

Джан се притисна в него и хвана лицето му между дланите си.

— Повелителю мой, чуйте ме, моля Ви! Зная, че трябва да бъде наказан, но не сега. „Господарят Панглот“ е сериозно застрашен и само Вие и Главният инженер можете да го спасите, ако работите заедно. Вие трябва да му позволите да поеме поста си, и то веднага. Всяка секунда е ценна, господарю мой. Погледнете!

Тя го накара да се обърне и да погледне напред. Веригата хълмове се издигаше заплашително съвсем наблизо. Каспар ги гледа няколко дълги напрегнати момента, после върна сабята в ножницата.

— Далуин, пусни го. Гормън, направи необходимото.

Далуин побутна Гормън напред. Като спря само за да разтрие гърлото си, Гормън каза спокойно:

— Рулеви, обърнете соплата надолу, издигане с пълна мощност.

— А нашият любим монарх заповяда ли после да го екзекутират? — попита жизнерадостно Майлоу.

— Не. Лейди Джейн го убеди да не стига до такива крайности. Гормън засега е освободен от поста си и затворен в собствените му стаи. Дочух, че щяло да има нещо като съд, но те прекалено много се нуждаят от него, за да го убият. Дори не могат твърде дълго да го държат далеч от задълженията му.

— Аристократите се нуждаеха и от тях, но виж какво направиха… — той посочи колоните черен дим, които още се виждаха над далечната долина на Бандала.

— Много спориха, преди да решат бомбардировката на Бандала — обясни Джан. — Лейди Джейн се опита да им внуши разумно поведение, но те надделяха при гласуването. Мнозина от Аристократите бяха изпаднали в истерия… Изобщо не я слушаха.

— И така, разрушиха единственото място във все по-намаляващата своя империйка, което ги снабдяваше с метал, да не говорим пък за барута. — Той се изсмя. — Този начин на мислене води империите до бърз край.

— Нали ти казвам, уплашиха се — каза Джан.

Тя се обгърна с ръце. На обичайното място за срещи беше студено, ветровете пронизваха наблюдателната площадка и тънките дрехи не я предпазваха.

— Сигурно са се уплашили повече, отколкото при нашето нападение в Минерва. Ние с нищо не им навредихме, но тези хора от Бандала успяха.

— Наистина успяха — съгласи се почти ликуващият Майлоу. — Даже и аз малко се разтревожих накрая.

Че едва бяха отървали кожите, Джан разбра, когато научи какво е станало. Гормън беше познал, че и трите балона са носели големи количества взрив. Случаен куршум взривил товара на един от балоните, но другите два успели да се издигнат над „Господаря Панглот“ и пуснали големи куки към корпуса. Във всяка от тях рискувал да се вкопчи по един човек и така не позволили унищожаването им от автоматичните лазери.