Небесните господари

Той махна към стъклените плочки.

— Всичко това е от Старата наука. Членовете на Гилдията на Инженерите в Небесния господар, макар че са най-доброто подобие на интелигентни хора в тази газова торба, не могат да ги възстановят. Те съдържат създадено чрез генно инженерство вещество, подобно на хлорофила в растенията. Много ефективни са и поне на теория работят безкрайно дълго, но не бих се обзаложил в тяхна полза. Тези въздушни кораби се мотаят по света от стотици години, износването и повредите вече личат прекалено ясно. Не бих се учудил, ако значителна част от слънчевите батерии тук не работят както трябва, може би вече не са свързани с трансформаторите. Инженерите дори не знаят как работят и те. До деня, в който светлините угаснат, няма да са наясно за истинското положение…

— Стоп, стигнахме! — заповяда Бени. — Пета секция. Днес тука ще бачкате, стъклоходци.

Джан видя голяма цифра „5“, изписана отляво на пътеката. Червената боя покриваше няколко от „събирачите на слънце“. Тя попита Майлоу:

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че трябва да почистваме всичките тези парчета?

— А ти измисли ли друга причина да размахваме парцали точно тук? — той се ухили.

— Но от какво трябва да ги чистим?

— Гъбички. Един от видовете обича да живее върху стъклото. Спорите се носят от вятъра и засядат в пролуките между плочките. Лека-полека гъбичката покрива цялата плочка и тя престава да поглъща слънчевата светлина.

Джан погледна стъклената повърхност пред краката си.

— Изглеждат ми чисти — каза тя.

— Тези може и да са чисти, но ние няма да работим тук. Хайде… — той й помогна да прекрачи парапета.

Другите роби и Бени вече крачеха към левия „хоризонт“. Тръгнаха след тях и тя почти веднага усети под краката си извивката на корпуса. Пътеката създаваше илюзията, че повърхността е абсолютно равна. Стомахът й се присви. Не искаше да се отдалечава от пътеката, но нямаше никакъв избор.

— Виждаш ли онези с резервоарите? — Майлоу сочеше двама мъже с големи цилиндри на гърбовете. — Ще минат преди нас и ще напръскат заразените места с разтворител, после ние просто ще изтриваме остатъка.

— Но защо още не пръскат? — занервничи тя.

— Защото още не сме стигнали до района, определен за днес. Цялата горна част от корпуса, искам да кажа, лесно достижимите райони, са грижа на други групи роби. Но стъклоходците на Гилдмайстора Баниън получават по-трудните задачи. Затова Баниън е богат и затова ние живеем по-добре от останалите роби, поне от повечето от тях.

— Живеем по-добре ли?

— Повярвай ми, така е.

Наклонът надолу ставаше все по-стръмен, но групата не забавяше крачка. Колко още можеха да извървят, преди повърхността да се изплъзне изпод краката им и те да се изтъркалят надолу?

— Още колко път имаме? — попита Джан неспокойно.

— За съжаление, още доста.

— Но не е възможно да стигнем много далеч — протестира тя.

— А според тебе за какво носим тези въжета?

— О, Майко богиньо… — въздъхна Джан.

Беше любопитна откъде Майлоу ще вземе храната, за която спомена. Любопитството й нарасна, когато минаха през редиците опърпани ниши и влязоха в о�