Нищо друго освен истината

— Направила си каквото трябва — колебливо й каза той. — Но поне стреснах някого, а това винаги е поучително.

— Става дума за много повече.

— Сигурно — призна той.

— Мислиш ли, че може да се случи още нещо? С теб?

Честно казано, Харди смяташе, че ако продължи все така настойчиво, както несъмнено възнамеряваше, _обезателно_ щеше да се случи още нещо. Всъщност дори го искаше — ако няма действие, няма да има и грешка, от която той да се възползва.

А това, разбира се, криеше известни рискове, и то сериозни. Но в отговор само поклати глава.

— Ако се добера до нещо, ще съобщя на Ейб. Това е работа за професионалистите.

Франи още по-силно се вкопчи в ръката му.

— Можеш да го направиш още сега, Дизмъс.

— Не — възрази Харди остро. — Ако искам да опазя децата на Свети Рон…

— Ще ми се вече да не го наричаш така.

Харди смяташе, че има право да нарича Рон Бомонт както си иска. Махна с ръка да отхвърли неодобрението й.

— Работата е там, че правя всичко това, за да закрилям децата му, нали? Или поне би трябвало да вярвам, че е така.

— Какво значи „би трябвало да вярвам“?

Опита да се овладее, но усети как гласът му зазвучава все по-остро:

— До вторник изяснявам кой е убил Брий и животът на всички си влиза в релсите, нали? Но не и нашият. Нашият в момента е пълен хаос. — Разплака я, но не го бе грижа. — И знаеш ли кое е най-комичното, Франи? Аз дори не съм убеден, че не го е извършил Рон.

— Каква лудост! Той няма никакви причини да я убива.

Харди сграбчи жена си за раменете и я обърна към себе си.

— Чуй ме. Ами ако е решил, че съм си сам вкъщи и спя? И къщата изгаря заедно с мен. Не ти ли е идвало наум?

— Не! Изключено.

— Тогава къде е този кучи син?

— Не зная, Дизмъс, не зная. — Тя взе ръцете му в своите и ги стисна пред гърдите си. — Но между Рон и мен… няма нищо такова.

Харди се подвоуми. Макар да бе затънал до уши в историята, за него името на Рон Бомонт все още представляваше заплаха. И все пак трябваше да продължи.

— Знаеш ли, Фран, действително се опитвам да отвличам вниманието на Ейб, за да не предприеме официално разследване срещу него. Но все по-голяма е вероятността убиецът на Брий да е убил и инспектора на Ейб на около километър от дома на Рон.

— Това не означава, че…

Той стисна ръката й.

— А и да знаеш, че Рон очевидно е имал и няколко различни самоличности.

— Какви самоличности?

Харди й очерта в общи линии откритието на Глицки от предишната вечер, която сега му изглеждаше толкова далечна, сякаш бе изтекла година и половина.

На Франи й потрябва време да му отговори, след като той приключи.

— Навярно е смятал, че пак ще му се наложи някой ден да бяга с децата.

— Убеден съм, че му се ще така да мислят всички, и то може би е вярно, но доста нещо е понатрупал, спасявайки дечицата си.

— То е само от немай-къде, Дизмъс! Убедена съм. Пък и ти повярва, като се срещна с него, не помниш ли? Нито той, нито аз сме причина за ставащото.

Харди зацъка с език:

— Да бе, горкият, той е просто една жертва.

— Господи, ТИ СИ бил зъл — сопна се Франи.

— Понякога е от полза — отвърна той. — Искам само да вземеш предвид вероятността този тип да е един голям мошеник.

— Не е.

— Поради една или друга причина — осигуровка, кредитни карти, ти ще кажеш каква — убива Брий и те изтъква като свое алиби. Когато усеща, че ченгетата са по петите му, подмамва мен да ловя друг заподозрян в мътната вода и си осигурява няколко дни, за да се омете. Картинката ми изглежда доста правдоподобна.

Но тя поклати глава.

— Той не е убиецът. Само се чуй, Дизмъс. Едва ли е печелил време да избяга и едновременно с това се е навъртал наоколо, за да ме държи под око. Не може да е хем така, хем иначе. Смяташ, че между нас е имало нещо, нали? Затова вдигаш толкова шум, нали? Всъщност ти не вярваш не на друг, а на мен.

— По дяволите, та ти нито веднъж не отрече! Какво ще кажеш?

— Не си ме питал!

Харди се извърна и отиде при прозореца, при мъглата. Измина цяла вечност, преди да усети каквото и да било раздвижване. Боеше се да се обърне. Тя приближи и го прегърна изотзад.

— Той е чисто и просто един от татковците в училището на децата, сприятелихме се — ето какво се случи. И нищо друго. — Франи продължи да говори тихичко зад гърба му: — Зная, че ненавиждаш манталитета на жертва, Дизмъс. И на мен не ми харесва. Но понякога хората попадат в положение, за което не са виновни. Като нас сега. Просто трябва да продължиш да постъпваш правилно, не мислиш ли?

— Вече не зная кое е правилно.

— Знаеш, знаеш.

— Знам само, че ми идва да пребия извършителя.

— Не, в момента ти идва да пребиеш когото и да е. Не е задължително да е убиецът. Навярно си толкова наскърбен…

— Ами ако все пак е Рон? Значи е метнал и двама ни.

— И това ли е най-страшното? Че някой се е възползвал от добросърдечието ти?

— Не съм добросърдечен.

— Такъв си. Излагаш се на риск и се боиш, че някой ще провали усилията ти и накрая ще те изиграе. Но така или иначе, всичко ще свърши във вторник, нали? И да не откриеш извършителя.

Харди се обърна с лице към нея.

— И му помогнах да избяга.

— Или е избягал, или е подпалил къщата ни — едно от двете. Благодаря ти, Дизмъс. Не е той. — Тя вдигна ръка и го погали по лицето. — Преди всичко не искам да пострадаш. Не искам ние да пострадаме. — Гледаше го умоляващо. — Смяташ ли, че си в състояние да ме целунеш?

Франи, Ерин, Ед и децата приключваха с обеда си от китайска готова храна — само това бе успял да изнамери Глицки в неделя сутрин.

Първите мигове бяха жестоки — вълненията на децата, че най-после се виждат с майка си, а после и двойният удар при новината за пожара. След около час обаче Харди осъзна, че това си е обикновен семеен обяд, доколкото такъв е възможен в стаята за разпити на Отдел „Убийства“. Винсънт седеше в скута на Франи, Ребека безспир бъбреше за живота в училище. Всички до един крояха планове за по-нататък, за решаване на проблемите.

Накрая Харди стана и се запъти към кабинета на Глицки. Цяла сутрин с периферното си зрение долавяше движение в голямата зала — един инспектор се мотаеше тук в неделя, навярно пишеше доклади.

Спря пред вратата на Глицки. Лейтенантът седеше на бюрото си, приведен над някакви документи. Почука, Глицки вдигна очи и му махна да влиза.

— Бюджети — каза и остави молива на бюрото. — Процент на разходите. Процент на отрасловата производителност. Личен интеграционен коефициент. Попълвам ги от пет години и все още не съм наясно що е то личен интеграционен коефициент.

— Пиши осемдесет и седем — отвърна Харди. — Звучи добре за коефициент. — Седна срещу него. — Исках да ти благодаря, задето я доведе тук.

Глицки кимна.

— Съжалявам, че не успях да го направя по-рано. Нов работни дни тук е такава навалица, че все някой ще изплюе камъчето пред Шарън Прат, а тя пред Мариан Брон, която ще кипне и ще го отнесе към Ригби. Аз изхвърчавам, а това не ми се нрави.

— Е, нали го направи днес — искрено изрече Харди. — И исках да ти благодаря.

— Благодарностите ти се приемат. — Глицки се облегна на стола и скръсти ръце зад главата си. — Що се отнася до останалите новини, ще се радваш да научиш, че наредих на Батавия и Коулман да изяснят алибито на всички за времето, когато е настъпила смъртта на Грифин. — Кратка пауза: — Както и за рано сутринта днес. Може да елиминират някого.

— Може да открият някого.

— Да, и това също. И проведох няколко телефонни разговора — ако Рон Бомонте използвал някоя от кредитните си карти, ще установим къде се намира.

— Или къде се е намирал.

— Горе-долу. Така или иначе, накрая отнесох чашата ти в лабораторията, но там нямаше никой. Ще отнеме ден-два.

— Затруднения с коефициента на производителност, а? — попита Харди.

Глицки поклати глава с комично възмущение.