Нищо друго освен истината

Отново се обади Джаред Райт:

— Клиентът ми е отговарял на този въпрос десетки пъти, ваша светлост. Той…

Тряс!

— Господин Райт, юридическо възражение, ако обичате.

— Добре, въпросът е несъществен.

_Беше_ несъществен, но Харди вече бе извадил зайче от цилиндъра си при разпита на Бърнардин и Брон бе склонна да го остави да извади и второ.

— Отхвърля се.

Той леко се поклони.

— Благодаря ви, ваша светлост. Господин Пиърс, желаете ли да повторя въпроса си?

Този път Райт прошепна нещо в ухото на клиента си, но Пиърс не му обърна внимание.

— Не, чух го, а отговорът ми, както неизменно досега, пак е не.

— Значи не сте имали сексуална връзка с Брий Бомонт?

— Точно така.

Със скръстени на гърдите ръце и намусен поради несправедливото отношение на съда към него и клиента му, Райт се облегна на коравия стол. Харди забеляза промяната в настроението му и я прие като добър знак.

Адвокатът се извъртя и отиде до масата си, порови из книжата си, остави ги на мястото им.

— Добре. Имали ли сте лични взаимоотношения със сержант Канета?

— Не, не съм имал.

— Но сте го познавали, нали?

Пиърс се размърда на мястото си и отговори раздразнено:

— Май помагаше в осигуряването на охрана за някои мероприятия на „Калоко“. Възможно е в такива случаи да съм разговарял с него. Изобщо не си спомням.

— Не си спомняте — повтори Харди. — А какво ще кажете за сержант Грифин? Той разпитвал ли ви е?

Пиърс се подвоуми, хвърли бърз поглед на адвоката си. Но не последва никаква реакция и той отговори:

— Да, струва ми се.

— _Струва_ ви се, така ли? Не си ли спомняте?

— Добре де. Да, разпитва ме.

— И кога стана това?

Свидетелят отново се запъна:

— Тряб… трябва да погледна в календара си. Не зная с точност.

Но Харди нямаше съмнения.

— Може би ще ви помогна да си спомните, господин Пиърс. Не беше ли веднага след погребението на Брий?

— Не, не съм сигурен.

— Не сте сигурен, така ли? Спомняте ли си какво правихте след погребението, господин Пиърс?

— Ваша светлост! — На Джаред Райт отново му се подпали фитилът: — Ваша светлост, длъжен съм да възразя. Какви основания има господин Харди да задава който и да било от тези въпроси? Господин Пиърс не е подсъдим. Не е длъжен да отговаря на такива въпроси.

Брон размисли за миг. Адвокатът на Пиърс всъщност имаше право. И макар да се възхищаваше от стила на Харди — той се отнасяше към това изслушване по същия начин, по който би се държал Скот Рандъл при заседание на разширен състав от съдебни заседатели, — не биваше да допуска този разпит да продължи. Подозрителна бе цялата насока, която бе поел.

Но преди дори да успее да каже на Райт, че е прав, и да излезе с някакво постановление, Дейвид Фримън се изправи и се притече на помощ на колегата си:

— Ваша светлост, господин Пиърс винаги може да се позове на Петата поправка.

Нещата обаче ставаха неудържими. Брон удари с чукчето си и хвърли свиреп поглед към подиума.

— Господа, седнете. Аз ръководя този съд и аз давам инструкциите. — Извърна се и погледна свидетеля. — Господин Пиърс, ако ви се струва, че отговорът би могъл да е във ваша вреда, можете да се позовете на Петата поправка. Желаете ли да го направите?

По челото му изби пот и това изглежда го изненада, когато прокара пръсти по него. Съзнаваше, че ако се позове на Петата поправка, неприятностите му със закона тепърва предстоят — продължаващото полицейско разследване щеше да е неумолимо.

Всички вече бяха забравили за възражението на Райт, че въпросът е несъществен.

На Харди му се струваше, че вижда с очите си какви мисли преминават през главата на свидетеля, решил да опита късмета си тук и сега и да сложи край на обвиненията и подозренията. С какво удоволствие го наблюдаваше! Пиърс бе преуспяващ, нахален, недостъпен, благодарение на парите и положението си човек и в светогледа му просто не съществуваше представата, че някакви си простосмъртни могат да го победят в честен двубой. Така беше, защото честни двубои не съществуват.

Той зае бойка поза — положи длан върху перилата пред свидетелското място — и заговори на съдията:

— Нямам какво да крия, ваша светлост, макар да съм възмутен до дъното на душата си от задаваните ми въпроси.

И Брон трябваше да признае, че разрешавайки на Харди да продължи без каквито и да било доказателства, се излага на упреци. Но адвокатите могат да питат каквото си искат, докато противната страна не възрази, а Пиърс отговаряше.

— Негодуванието ви, което не е правно възражение, се приема. — Съдията насочи вниманието си към мъчителя на Пиърс. — Господин Харди — сурово започна тя, — ще допусна нови въпроси, само ако предоставите на съда някаква доказателствена основа. В противен случай ще освободя свидетеля.

Харди замръзна за миг.

— Добре, ваша светлост. — Отиде до масата си и този път се върна с малка купчинка листове. Първо ги показа на съдията, после подаде копие от един от тях на свидетеля. — Господин Пиърс, познавате ли този документ?

Пиърс предпазливо го погледна, сви устни и отново вдигна очи. Гласът му изневери. Очевидно на адвоката му също.

Харди не спря атаката си.

— Бихте ли обяснили на съда какво съдържа той?

Пиърс като че ли не го чуваше. Най-после въздъхна, неспособен, както изглежда, да откъсне очи от листа, безмълвно препрочитайки написаното.

Харди:

— Това е писмо от вас до Брий Бомонт, нали?

Отново мълчание.

— Бихте ли нарекли документа любовно писмо?

Пиърс не отговори.

— Да прочета ли няколко реда пред съда? Противно на по-раншните ви показания, написаното не показва ли, че сте имали връзка с нея?

В това време Райт яростно шепнеше нещо на клиента си, който сякаш не го чуваше.

Харди бе принуден да му даде да се разбере. Механизмът действаше бързо и безотказно. Само миг, и пред съкрушителното разкритие от самообладанието на Пиърс не остана и помен. Той леко удари перилата с ръка, мъчейки се и не успявайки да представи жеста си като нехаен.

— Беше отдавна.

— Кога? Преди година? Преди пет години?

— Да. Горе-долу толкова.

Райт излезе от кожата си от безизходност и гняв.

— Ваша светлост, нека в протокола залегне, че не съветвам господин Пиърс да отговаря.

Но свидетелят бе решил да постъпи посвоему. Усмихна се студено.

— Не му отдавах значение, флирт, за който съжалявам. — И пак се обърна към съдията. — От уважение към съпругата си, ваша светлост, се опитах да не го огласявам публично. Сгреших.

Но ако смяташе да получи съчувствие от Брон, не бе познал.

— Лъжесвидетелстването пред моя съд също е грешка.

Харди не отслаби натиска:

— Господин Пиърс, повторно ви питам кога приключи връзката ви?

Навярно изкаран от равновесие от недоброжелателната реакция на Мариан Брон, Пиърс се позабави с отговора си:

— Казах, че не помня.

— Всъщност казахте друго — отвърна Харди. — Казахте, че било преди една или пет години. Желаете ли съдебният протоколчик да прочете предишния ви отговор?

— Не, не е необходимо. — Престори се, че се опитва да си спомни, да помогне. — Не зная кога точно скъсахме.

— Не знаете точно ли? Нима не е вярно, господин Пиърс, че връзката ви с Брий Бомонт е приключила само преди шест месеца, горе-долу когато тя е напуснала „Калоко“?

— Не, по-рано беше.

— Но не си спомняте кога? — попита адвокатът. — Кога точно?

— Не. — Пиърс се силеше да не загуби твърда почва под краката си. — Не означава, че съм я убил, само защото съм искал да запазя връзката ни в тайна.

— Така е — съгласи се Харди. — Не означава, обаче аз не съм ви питал дали сте я убили. Вие ли убихте Брий Бомонт, господин Пиърс?

— Не. Разбира се, че не съм аз.

— Но все пак излъгахте, въпреки дадената клетва, за отношенията си с нея, така ли е?

— Да, навярно. Но ви казах, че…

— Господин Пиърс, излъгахте ли и за отношенията си със сержант Канета?