Првото семейство

— Сикрет Сървис, разбира се — бе отвърнала Мишел.

Сега тя остави ключовете от джипа на кухненския плот.

— Вземи си бира — каза тя. — Аз ще взема душ и ще се преоблека. После можем да хапнем.

— Ще се обадя на Чък, за да видя как е Гейбриъл — усмихна се Шон. — Настойничеството не е чак толкова лошо нещо.

— Аха. Това е, защото не си видял безсънните нощи и мръсните памперси.

Шон взе една бира, седна на канапето и се обади на Уотърс. Гейбриъл, каза агентът, е много добре. Гласът на момчето потвърди думите му. Шон затвори телефона и чу, че Мишел пуска душа. Той включи телевизора, но сюжетът на криминалната драма, на която попадна, беше като съшит с бели конци в сравнение с реалните събития, на които бе станал свидетел неотдавна. Изключи телевизора. Затвори очи и се опита да забрави последните няколко месеца.

Когато отвори очи, Мишел още не беше дошла. Погледна часовника си. Бяха минали петнайсет минути. Откъм спалнята не се чуваше нищо.

— Мишел?

Никакъв отговор.

— Мишел?

Той промърмори нещо недоволно, стана и отиде да погледне. След всички безумни неща, които бяха преживели… кой знае? Той извади пистолета и бавно се промъкна по късия коридор. Запали лампата с лакът.

— Мишел?

Отвори вратата на спалнята.

През вратата на банята проникваше слаба светлина.

— Мишел? — попита с по-мек глас той. — Добре ли си? Да ме ти е лошо?

Чу, че тя включва сешоар, и въздъхна облекчено. Обърна се, за да се върне във всекидневната, но не го направи. Остана на място, загледан в светлата ивица под вратата на банята.

След още няколко минути сешоарът спря и Мишел излезе от банята, с дълга бяла хавлия и все още влажна коса. Нямаше и следа от изкусителните номера на Касандра Малори. Тялото на Мишел беше напълно скрито. Нямаше и следа от грим. И въпреки това за Шон и дума не можеше да става за сравнение. Жената, която гледаше сега, беше най-красивата на света.

— Шон? — извика тя изненадано. — Всичко наред ли е?

— Дойдох да видя как си — отговори той. — Много се забави и се разтревожих. — Той смутено наведе глава. — Е, виждам, че всичко е наред. Искам да кажа… изглеждаш фантастично.

Обърна се, за да излезе.

— Ще те чакам оттатък. Може да отидем да хапнем…

Но преди да стигне до вратата, тя се озова до него, хвана го за ръката и го задърпа навътре в стаята.

— Мишел?

Тя измъкна пистолета му и го остави на бюрото.

— Ела.

Отидоха до леглото и седнаха един до друг. Тя свали хавлията и започна да разкопчава ризата му. Той погали бедрото й.

— Сигурна ли си?

Пръстите й замръзнаха за миг.

— А ти?

Шон вдигна ръка към устните й и прокара по тях показалеца си.

— Мисля, че отдавна съм сигурен.

— И аз.

Мишел легна на леглото и го притегли към себе си.

Информация за текста

David Baldacci

First Family, 2009

Издание:

Дейвид Балдачи. Първото семейство

Американска Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2009

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-219-0

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/32379

Последна корекция: 19 октомври 2014 в 18:57