Шанхайска афера

Нокс потрепна при вида й, припомняйки си приятните моменти, прекарани с нея.

— Ще ми осигуриш ли прикритие за около седмица? — попита той на английски. — Официално съм регистриран в „Джин Джанг“.

— За какво става въпрос този път? — поинтересува се Фей.

— Нефрит — излъга Нокс и се почувства виновен за това.

— Все се замесваш в разни неща… — Тя кимна и провери в компютъра. — За тази вечер нямам нищо, но след това мога да се погрижа за теб, ако нямаш нищо против няколко пъти да те местя от стая в стая. Довечера може да спиш тук, ако искаш — посочи тя към канапето зад гърба си, без да отделя поглед от монитора.

— Идеално. Благодаря ти, Фей — усмихна се Нокс.

— Тоалетната е там — посочи тя към една от вратите, — но няма душ. Ще имаш, когато ти осигуря стая.

— Доволен съм и на това.

Фей се завъртя на стола си и добави:

— Радвам се да те видя.

— И аз теб — отвърна Нокс и измъкна пачка юани от джоба на якето си. Най-голямата по стойност китайска банкнота бе 100 юана, равняваща се на около 15 долара. Нокс отдели две банкноти, които покриваха двойно стойността на стаята, и ги подаде на Фей. Тя ги прие, без да ги погледне, и ги пъхна в чекмеджето на бюрото си.

— Бих те поканила да спиш при мен — извини се тя, — но имам приятел.

— Добре за теб и твърде зле за мен — усмихна се Нокс.

— Приятелят ми преобразува единия етаж на къщата в офиси, а част от приземния даваме под наем на една закусвалня. Правят хубави салати, ако те интересува. Ти обичаше „Коб“, нали?

Нокс се усмихна и мислено отбеляза, че Фей явно има навика да помни доста подробности. Трябваше да го има предвид.

— Ще предупредя персонала си за теб — продължи тя. — Те ще се държат така, сякаш никога не са те виждали, но по-добре да избягваш нощната охрана. Служителят е нов и все още не го познавам много добре. Има навика да излиза и по цяла нощ да пуши в предния двор, но мисля, че всичко ще е наред, ако използваш ключа си за задната врата.

— Нямам ключ.

Тя му подхвърли един, окачен на ключодържател.

— Мъж като теб сигурно е свикнал да се промъква през задните врати — подразни го тя.

Нокс превключи на мандарински и изруга.

Тя се засмя и му отвърна с още по-люта ругатня. Той се подготви за словесна атака от размяна на обиди — нещо, което китайците практикуваха почти като национален спорт, — но беше прекъснат от телефонно иззвъняване.

Фей се обърна, за да вдигне слушалката, и секунда по-късно, когато отново погледна към бюрото си, Нокс вече го нямаше.

16:15 часа

квартал Пудон

Шанхай

Всяка изгубена минута отекваше в съзнанието на Нокс, както дъждовните капки по паважа. С всеки изминал час вероятността да намерят Данър жив намаляваше все повече. Някои приятелства по презумпция носеха със себе си само задължения, а сред тях най-ярко изпъкваха тези между съученици или между хора, оцелели след някакво катастрофално събитие. Данър се отнасяше и към двете категории — той беше едновременно съученик на Нокс от цивилната програма за обучение по ОСБ и негов спътник от конвоите с доставки между Кувейт и Ирак. Двамата заедно бяха направили състояние, успявайки да останат живи и да избегнат сериозни наранявания, и определено си бяха благодарни един на друг. Но Дани беше дори нещо повече — той бе настойник на Томи, в случай че нещо се случеше с Нокс. А това беше ангажимент за цял живот, който той прие с готовност веднага щом Нокс го помоли. Сега животът на Дани беше застрашен и ако Нокс му обърнеше гръб, това би било равнозначно Дани да зареже брат му, ако се наложеше да се погрижи за него.

Нокс се качи на автобус, който премина от другата страна на река Хуанпу и навлезе в квартал Пудон. Преди да се опита да претърси мястото, в което живееше Лу, с надеждата да попадне на записите за подкупите му, Нокс реши първо да отиде до жилището на Данър. Знаеше, че намирането на образец от ДНК за сравнение беше от изключително значение, но също така беше наясно, че Данър бе човек, който разучаваше внимателно възложените му задачи. Ако той беше следил Лу за „Ръдърфорд“ и „Бертолд Груп“, то със сигурност знаеше всичко за „консултантската“ му дейност. Съществуваше малък шанс Данър да е направил копия на документите на Лу или да ги е преписал. Можеше дори и да е знаел точното място, където Лу е съхранявал тайните си. Същевременно ако Данър се бе усъмнил в някого от клиентите на Лу, вероятно това беше станало доста преди и двамата да бъдат отвлечени.

Нокс с удоволствие щеше да проследи всяка евентуална следа, оставена от Данър.

Квартал Пудон беше започнал да процъфтява заради корабостроителниците и оризищата преди двадесет години и сега представляваше китайската версия на „Уолстрийт“ в Шанхай. Широките му улици бяха изпълнени с новаторски офис сгради и небостъргачи с богаташки апартаменти. Охранителите в жилищната кооперация на Данър, от която имаше пряка гледка към реката, бяха двадесетинагодишни момчета, облечени в зле скроени сиви костюми. Нокс предварително знаеше, че те не биха желали да си създават проблеми с един wai guo ren. Тяхната работа се състоеше в това да наглеждат квартала и да държат настрана крадците и взломаджиите.

Нокс се представи като приятел на господин Данър и по изражението им разбра, че те знаеха за отсъствието на наемателя.

— Той ме помоли да дойда и да му взема някои неща, които да му занеса — обясни Нокс и отново огледа какво е изписано на лицата им. Това, което забеляза, го удиви. Какво искаха да кажат? Приличаше на страх, на стаен ужас…

Нокс се поколеба за миг, но след това прозря истината и сърцето му посърна — явно някой бе идвал тук и бе пребил приятеля му, а той имаше доста добра представа кой би могъл да е.

— Влизането в апартамента на господин Данър не е възможно — каза най-старшият от охранителите. — Много съжаляваме. Трябва лично господин Данър да разреши.

Нокс заговори на шанхайски — местен диалект, който малцина от западняците владееха, и културно смъмри момчето за проявеното нахалство.

Охранителят се изчерви.

— Ти ще ме придружиш — заяви Нокс на шанхайски. — Двамата ще изнесем малко оборудване. Ще ви се подпиша за всичко, което взема. Няма проблем. Искаш ли да се обадиш на началника си?

— Мисля, че така става… — отвърна охранителят, внезапно успокоен.

— Радвам се, че се сетихте за толкова добро разрешение — похвали го Нокс. — Със сигурност ще уведомя началника ви с каква готовност сте отвърнали на молбата ми.

По пътя към асансьора той отдели 200 юана от пачката в джоба на якето си, като нарочно гледаше охранителят да го забележи, и сви банкнотата в левия си юмрук. Продължи да върви с ниско наведена глава, така че козирката на бейзболната шапка да скрива лицето му от камерите във фоайето.

Луксозният апартамент на Данър беше идеалният пример за кичов декор: мраморните подове, кожените дивани и огромната стъклена маса за хранене, разположени под приглушената светлина на нисковолтови лампи, бяха съчетани със завеси от червено кадифе, излъскани до блясък месингови кранове в банята и полилеи с висулки от оловен кристал. Всичко това създаваше усещане за прекалена натруфеност и помпозност.

Нокс остави момчето от охраната да чака отвън в коридора, и влезе сам. Претърси внимателно бюрото на Данър, отвори всички шкафове и чекмеджета и се насочи към банята. Търсеше косми, от които да осигури на Дулич нужната му ДНК проба, но камериерките бяха изчистили мястото до блясък. Не успя да намери гребен, по който да са останали косми. Забеляза една електрическа четка за зъби, но се усъмни, че от нея можеше да се извлече нужната проба. Тъкмо беше на път да се откаже, когато забеляза прозрачна кутийка за използвани ножчета за бръснене. Огледа внимателно изхвърлените ножчета и забеляза, че почти всичките бяха задръстени с къси черни косъмчета, останали след бръсненето. Прибра кутийката в джоба си, за да я разгледа по-подробно.