Трпката

Кръчмарска обстановка и внимание бяха две неща, за които определено не копнееше.

Но предимството беше, че Нина познаваше всички собственици на ресторанти и фитнесзали в града, и за нея беше лесна задача да намери алтернативно място за тренировки на Ребека сега, след като беше отстранена от участъка.

И то какво място…

За този фитнес само беше чувала да се говори. Което може би не беше толкова странно — в залата не идваха обикновени простосмъртни. Очевидно тук се събираха звездите — истинските, не онези с петнайсетминутна слава…

Според слуховете дори кралските деца тренираха тук и сигурно беше така. Мястото беше суперлуксозно — повече като спа, отколкото като съоръжение за тренировки. Рецепционистката им даде кърпи и хавлии, преди да ги придружи до миришещата на сандалово дърво съблекалня и да им покаже шкафчетата им.

Ребека винаги си бе мислела, че фитнесът в участъка е един от най-добрите, които беше виждала. Но това тук… Общо помещенията сигурно бяха близо хиляда квадрата — всички страхотно проектирани и в отлично състояние. Голи тухлени стени, стоманени греди със спот лампи и прозорци с високи сводове. Естествено, по подовете от благородна дървесина нямаше и петънце.

Можеше само да предполага колко струваше членството.

Във всеки случай значително повече, отколкото можеше да си позволи един полицай…

Но Нина беше уредила да влизат гратис, така че Ребека не можеше да се оплаче.

— Ти ли я уби? — повтори Скарфейс.

HP продължаваше да не разбира нищо.

Мислите в главата му отново се завъртяха като в барабан на пералня.

— Г-жа Аргос, ти ли уби г-жа Аргос — засрича раздразнено Скарфейс от бележника и отново впери поглед в HP.

— Кк-во, ъъ… не, за бога! — успя да каже той, докато барабанът в главата му превключваше на по-висока скорост. — Аз дори не знаех, че тя… чуйте ме!

Скарфейс даде сигнал с глава на един от орките и изведнъж отново надянаха качулката на главата му и го притиснаха обратно към носилката.

— Неее! — изрева той и се опита панически да се освободи. — Нее, мамка му, невинен съм…

Кърпата заглуши виковете му, а водата след това го накара да млъкне.

Миризмата на хлор в стаята се смеси с тази на топъл амоняк.

— Странна работа, дето Рунеберг е имал някаква стара кавга с вътрешния следовател — Вестерберг, така ли се казваше?

Нина застана до нея пред огледалото и заоправя косата си. Въпреки че огледалото беше гигантско, а другата жена беше с една глава по-ниска от Ребека, тя сякаш моментално превзе цялото пространство.

— Вестергрен — допълни Ребека и несъзнателно направи крачка встрани. — Работили са заедно в патрул Б в Нормалм 27 преди сума ти години. Явно още тогава са си имали зъб, а после Луде е отхвърлил кандидатурата на Вестергрен в Сепо.

Нина завъртя очи, докато нагласяше две руси къдрици, от които изглежда не беше съвсем доволна. Въпреки тренировката и сауната тя изглеждаше достатъчно свежа, че да може да излезе направо навън в града, без да се прибира.

— Звучи прекалено просто, не мислиш ли? — измърмори тя и очерта устните си с молив. — Искам да кажа според теб господата направо са щели да се сбият. Хората не правят така заради отхвърлена молба и стари разправии от времето, когато са патрулирали. Това трябва да е било десет години назад във времето — поне!

Ребека сви рамене, вдиша спортните си обувки от облицования с варовик под и започна да оправя чантата си.

— Луде не навлезе в големи подробности, а определено не вървеше да го питам точно в този момент.

Бранд изостави огледалото и се обърна към Ребека.

— Слушай, между другото, преди да тръгнеш, има нещо, което трябва да ти кажа…

Когато му свалиха качулката за трети път, беше напълно готов.

Изкашля се два пъти, изповръща още една доза водниста слуз по себе си и се опита трескаво да си поеме дъх.

— Чакай! — отсече той, когато Скарфейс отново кимна на пазачите. — Чакай малко, по дяволите!

Онзи даде знак и орките му помогнаха да се изправи.

— You kill her — повтори Скарфейс с интонация, която бе почти приятелска.

Имаше само един отговор, една дума, която щеше да го спаси от носилката.

Червено или синьо?

— У-у… — изхълца HP.

В същия миг вратата на килията се отвори.

— Какво става тук, сержант Мусад?

— Чувала ли си за Крепителите на обществото?

— Какво, за книгата ли?

Нина Бранд поклати глава.

— Не, не, за интернет форума, естествено.

— Аа, имаш предвид онзи клюкарски сайт? Да, зачитала съм се веднъж-два пъти, когато още беше нов и всички говореха за него, но това беше преди време. Останах с впечатлението, че са куп хленчещи колеги и police wannabees, не си падам по такива неща…

Тя вдигна спортната си чанта и се приготви да тръгва.

— Може би трябва пак да го погледнеш…

Имаше нещо в тона на Нина Бранд, което я накара да се спре.

— Защо така?

Нина направи гримаса.

— Защото мисля, че са почнали да пишат за теб…

— Извинявам се за това, г-н Петершон — каза Азиз няколко минути по-късно, когато вече се намираха обратно в килията на HP. — Сержант Мусад и аз принадлежим към различни отдели в полицията и към различни школи, може да се каже. Той няма никакво право да ви третира по такъв начин.

HP кимаше апатично, докато с два пръста отделяше подгизналите дрехи от тялото си.

Мозъкът му работеше на overdrive, острата миризма на пикня, идваща от гащеризона му, не можеше да се игнорира и той погледна към Азиз, за да види дали той също я забелязва.

— Ще уредим сухи дрехи, има и възможност да вземете топъл душ, ако желаете?

HP продължи с безжизненото кимане.

Душ!

Топъл шибан душ и няколко минути, през които да може да помисли на спокойствие…

— Но първо трябва само да изясним някои неща — каза Азиз с делови тон и премести химикалка и лист на редове от своя край на масата към този на HP.

— Бъдете добър и запишете откъде познавате г-жа Аргос и всичко, което се случи в бедуинския лагер. Веднага щом приключите, ще имате възможност да се измиете и преоблечете.

HP продължаваше да кима. Ръката му трепереше толкова силно, че зарисува малки завъртулки по листа, преди да успее да я овладее.

8. Redrum 28?

— Имаме голям проблем, г-н Петершон.

No fucking kidding — на това му се вика understatement of the year! През последното денонощие HP бе успял да мине през всички фази на криза, че и по два пъти.

Отрицание, отчаяние, паника, насиране, апатия и после право в затвора, без да минеш през „Старт“ 29.

Направо не беше истина!

Но колкото и претовареният му мозък да се опитваше да се справи със ситуацията, той не можеше да подмине няколко сурови факта.

Всичко беше наистина, bloody serious — буквално!

Анна Аргос беше изчезнала, погълната от пустинната нощ и според ченгетата той беше главният заподозрян.

Все още имаше само накъсани спомени от вечерта. Това не беше кой знае колко учудващо — комбото от бира, трева и гадене от пътуването накрая беше дошло в повече на и без това изтощения му мозък.

— Както казах, голям проблем, г-н Петершон — повтори Азиз и прекъсна мислите му.

HP погледна нагоре и срещна загрижения поглед на полицая.