Длга целувка за сбогом

Преди време се смятах за познавач на характерите. После се опарих няколко пъти. Сега гледах как Роджър Солсбъри върви към вратата. Симпатичен и малко невзрачен. Кротко, пасивно поведение. В момента бе разтревожен. Или беше честен човек и се боеше от тази загадъчна машинария, или пък се страхуваше, че ще го разобличим като убиец.

Много проницателно, Ласитър. А пък ти си или блестящ адвокат, полетял върху гребена на вълната към Шеметна кариера, или изкуфял бивш спортист, дето и за търговски пътник не става.

Куевас отвори с ритник хладилното барче и ми предложи бира. Аз бях жаден, а той любезен, тъй че изпразнихме по три шишета, докато преглеждахме графиките.

Куевас измерваше отклоненията — някои едва забележими, други колкото планини. Водеше си бележки, смяташе с калкулатора, чешеше се с молив по тила и накрая каза:

— Имам над осем положително по два от трите основни въпроса.

— Тоест?

— Откровен отговор. Не е убил Филип Кориган. Или, казано на официален език, според физиологичните му реакции вероятно не смята, че е убил Филип Кориган.

— А къде излъга?

— Не съм сигурен. Машината дели отговорите на три категории. Верни, лъжливи и неизяснени. Дал е четири отрицателно, когато го попитах дали знае кой е убиецът.

Шест отрицателно щеше да бъде явна лъжа. Четворката е наблизо, но си остава несигурна. Ето, гледай.

И той ми посочи някакви зъбчати линии — ту по-тесни, ту по-широки.

— Прилича ми на индекса Доу Джоунс — казах аз.

— Нарича се стъпаловидно потискане. Виждаш ли, прилича на стълбичка. Показва задържането на дъха, след като го попитах дали знае кой е убил Филип Кориган.

Това е един от признаците за лъжа.

— Добре, знае ли кой е убиецът?

— Може би. Съжалявам, въпреки цялото си желание да ти помогна знам само едно: той не е убил Кориган, но може би знае кой е убиецът. Ако явно беше излъгал, че не знае, щях да съм още по-убеден в неговата невинност за самото убийство.

Сигурно изглеждах озадачен, защото Куевас продължи:

— Виж как стоят нещата, Ласитър. Ако при теста човекът даде искрено отрицание за съпричастност в престъплението и явна лъжа по въпроса дали знае кой го е извършил, значи е абсолютно невинен. Сто процента гаранция, връщаме парите обратно. Един убиец винаги реагира по-силно на въпроса дали е виновен, отколкото ако го питаме знае ли кой е виновникът.

Опипах апарата за кръвно налягане, после пак се обърнах към Куевас.

— Той ми каза, че не знае кой е убиецът. Не обичам да ме лъжат.

— Може точно в този момент да е имал сърбеж в крака или бодежи в сърцето. Или пък знае кой е убиецът и го прикрива.

— Или коя е убийцата — допълних аз.

Куевас кимна.

— Или кои са убийците. Но човекът изглежда чист по главните въпроси, тъй че имаш каквото желаеше — невинен жертвен агнец.

А това означаваше, че някой разпространява опашати лъжи относно Роджър Солсбъри. Спомних си едно изречение на Кафка: „Вероятно някой разпространяваше лъжи за Йозеф К., защото в едно прекрасно утро той бе арестуван, без да е сторил нищо лошо.“

Значи трябваше да се готвим за съд.

В осем сутринта на другия ден седях зад бюрото си, когато ме потърсиха по прекия телефон.

— Ще ми предадеш ли онзи мръсен убиец, или трябва момчетата от отдел „Убийства“ да го изведат с белезници пред телевизионните камери?

Според Ейб Соколов подобно приветствие можеше да замести любезното „добро утро“. Искаше да ми изясни положението за в случай, че вчера не съм разбрал. Не ми се полагаха нито отстъпки, нито услуги, задето някога сме яли и пили заедно. Сега бях най-обикновено препятствие. След като ме отстранеше от пътя си, щеше да се захване с отрепката Солсбъри.

— Не би трябвало да пропускаш закуската, Ейб. Отразява се на характера.

Той изсумтя презрително.

— Дъвча гвоздеи на закуска.

— И плюеш кабарчета — допълних аз. — Роджър ще дойде, където речеш. Смятаме да окажем пълно съдействие. Но бихме искали и прокуратурата да ни помогне.

— С какво например? — запита той и усетих как подозренията му се надигат като пара от кипнал чайник.

— Освобождаване на клиента ми под приемлива гаранция. Никога не е арестуван, за присъда изобщо да не говорим.

— Хей, Джейк, не ме будалкай. Става дума за най-тежко престъпление. Никаква гаранция. Сигурно помниш съдебната процедура. Или може би си я забравил, откакто взе да трупаш пари от разводи и фирмени договори?

Соколов смяташе да ми направи живота черен. Казваше го най-открито, за да не се залъгвам. Искаше да му се кланям. Е, добре, нямах нищо против. За клиента ми щеше да стане още по-зле, ако почнех да се заяждам с противника.

— Ейб, съдът ще го освободи под гаранция, ако прокуратурата не възразява. Той няма да ти избяга. Има тук медицинска практика. Ще идва за предявяването на обвинение, за предварителен разпит, за процеса и тъй нататък.

— Ами ако духне към Аржентина с някоя bambina? Хората ще ме сметнат за смотаняк.

— Не бой се, вече те смятат — изтърсих аз, без да помисля. Представих си как Соколов се мръщи отсреща.

— Що ли не тегля една майна и на двама ви? Нека кисне в затвора с другата паплач.

Поработиш ли повечко в прокуратурата, изкривяваш се като личност. Започваш да мислиш и да говориш като ченге. Около теб се въртят ченгета от всички отдели — „Убийства“, „Нравствен“, „Борба с наркотиците“. Разправяте си юначни истории и постепенно изграждате един параноичен свят под девиза: „Ние срещу тях“. А в коридорите на съда непрестанно се сблъскваш с адвокати в копринени костюми и техните престъпни клиенти. Няма начин да останеш нормален. Особено след цели осемнайсет години.

— Е, какво избираш? — попита накрая Соколов.

— Ще го доведа, но искам незабавно разглеждане на молбата за освобождаване под гаранция. И двамата знаем, че не е редно да лежи зад решетките.

Соколов се разсмя.

— Значи другите може да влизат на топло, но не и скъпият доктор. Добре, доведи го и ще ти уредя разглеждане на молбата днес следобед. Но знаеш с какво се нагърбваш.

Знаех. За разлика от съдебния процес, където прокуратурата е длъжна недвусмислено да докаже вината на подсъдимия, при разглеждане на молба за освобождаване под гаранция защитникът трябва да убеди съдията, че срещу неговия клиент няма достатъчно доказателства. Но и ние имахме полза от ситуацията. Можех да призова за разпит свидетелите на Соколов. Ако успеех да ги разпитам под клетва преди делото, печелех ценен коз, защото най-голямата хитрина от торбата на всеки защитник е да изтъква противоречия в показанията на вражеските свидетели. Съдебните заседатели много се впечатляват, дори ако става дума за нещо съвсем невинно — например каква вратовръзка е носил свидетелят в деня на убийството. Тъй че прокуратурата щеше да бъде принудена да ми разкрие цялата си стратегия, а главната свидетелка — мисис Мелани Кориган — да даде показания много по-рано, отколкото е очаквала.

— Не мога да повярвам, че Мелани ме е накиснала — каза Роджър Солсбъри, докато търсехме място за паркиране пред съдебната сграда.

— Няма какво да се чудиш — рекох аз. — Вече веднъж те съди за лекарска небрежност, подхвърли ти лекарството и даде писмени показания пред прокуратурата. Какво още искаш?

Той удари с длан по таблото.

— Ще повярвам, когато я видя с очите си да застане пред мен.

— Чудесно — казах аз, вмъквайки колата в рехавата сянка на една стара палма. — Ще я видиш днес следобед.

18

Циркус Максимус

Сградата на съда не беше особено променена само дето изглеждаше още по-претъпкана, мръсна и неприветлива. Когато започнах адвокатската си практика, шестима съдии се справяха с всички криминални дела в област Дейд. Но това беше преди Маями да стане основен доставчик на разни билки, прахчета и таблетки от южното направление, преди да си спечели слава като град с най-много убийства в САЩ. А това има значение. Американците страшно обичат да са номер едно. Също като най-високата влажност, броят на убийствата поражда някаква странна гордост у местните жители. Само истински жилав hombre може да търпи тукашните комари през лятото и престъпниците по цяла година.