Текила и синьо дайкири

— Имам голяма колекция от харпуни — каза Джуниър. — „Екскалибур“, „Рино“, „Бьохат“ плюс някои класически ръчно направени от махагон и тиково дърво от петнайсети и шестнайсети век. И сам си правя. Направих един, с който можеш да забодеш петстотинкилограмова риба тон.

Това, което Стив наистина искаше да разбере, беше кой е забол 70-килограмовия човек, заслужил висока оценка за вярната си служба към обществото.

— Къде държеше харпуна, с който беше прострелян Стъбс? — попита го Стив.

— В една от кабините на „Форс мажор“. Стрелях по омари с него.

— Незаконно е да се стреля по омари — каза Стив и се замисли дали да не извърши граждански арест.

— Във Флорида може би, но не и на Бахамите.

_Е, кой наниза Стъбс, плувецо? Това си е незаконно навсякъде._

Влязоха в просторна всекидневна, с извити като купол стени, висока колкото два етажа. Прозорците гледаха към залива, където палмите развяваха листа от океанския бриз. Беше облицована с ръчно обработено дърво. Кленов под, греди от секвоя, черешова ламперия. На Стив му заприлича на кабина от луксозна яхта.

— Баща ти знаел ли е къде си държал харпуна?

Джуниър повдигна рамене и раменните му мускули се нагънаха, сякаш някой го беше мушнал с остен.

— Харпунът беше заедно с други риболовни такъми. Сигурен съм, че го е виждал, но се съмнявам, че е знаел дори как се зарежда.

— Но ти знаеш как.

— Разбира се.

— Интересно. Много интересно. — Стив опита да си придаде дълбокомислен вид, но прозвуча като надут кретен дори и в собствените си уши.

— Голяма работа! И какво от това? — попита Джуниър.

Голямата работа беше, помисли си Стив, че му се искаше да постави оръжието, с което беше извършено убийството, в ръцете на някой друг, а не на клиента си. Дори и ако ръцете бяха на Зоро от маскарада на Бъни Флагър, колкото и да беше гадно.

— Да, Стивън — Виктория произнесе името му така, сякаш ставаше дума за стрептококи. — Какво от това?

Беше бясна, Стив го знаеше. Беше й обещал да остави тя да води, дори си го мислеше сериозно. Но щом пристигнаха, щом играта започна, просто не можеше да се отдръпне.

Боби изкрещя:

— Чичо Стив иска да лепне убийството на най-готиното момче в гимназията „Пайнкрест“.

— Знам, Боби — каза Виктория. — Просто исках да чуя Стив да го каже.

На Стив му се прииска Боби да се откаже от влудяващия навик да говори само истината — истинска аномалия в дома на Соломон. Обърна се към Джуниър и го попита:

— Къде беше, когато баща ти и Стъбс излязоха с яхтата?

— Плувах.

— Сам ли?

— Голямо момче съм, Соломон.

Боби каза:

— Чичо Стив има предвид дали разполагаш със свидетел, който да ти осигури алиби?

Джуниър се разсмя.

— Само баракудата, която реши да ме преследва.

— Супер — отвърна Боби.

— Виж, Соломон. Нямам мотив да убивам Стъбс.

— Няма явен мотив — поправи го Стив.

— Не ставай смешен, Стив — намеси се Виктория.

— Няма нищо, Тори — успокои я Джуниър. — Знам, че си вършите работата. — Докато се качваха по кленовата стълба към втория етаж, той каза: — Ако ви интересува, имам теория какво се е случило.

— Каква е тя? — Изгаряше от нетърпение да я чуе.

Да, помисли си Стив. Покажи ни нещо друго, освен потрепващи мускулни влакна.

— Мисля, че Стъбс може да е намерил харпуна и да се е заиграл с него — каза Джуниър. — Той е стар пневматичен модел. „Посейдон 3000“. Стреля с въздух под налягане вместо с тетива. Ако се е опитал да го зареди и не го е направил както трябва, харпунът може и да се е задействал.

— Защо му е на Стъбс изобщо да се занимава с харпуна? — поинтересува се Виктория.

Джуниър отново повдигна рамене, тръбните му мускули се присъединиха към раменните и изпълниха малък мускулен танц.

— Защо децата вадят револверите на бащите си от чекмеджето?

— Ако Стъбс се е прострелял сам, кой е ударил баща ти? — попита Стив преди Виктория да успее да зададе следващия си въпрос.

— Никой. След като баща ми е открил Стъбс, той се е втурнал обратно нагоре по стълбата към мостика. Бил е подпийнал — и двамата са били на градус — и развълнуван. Стълбата е мокра от пръските. Спъва се и пада, като си удря главата.

Спряха пред широка двукрила врата, Джуниър затърси ключа в джоба на шортите си. Не си заключва харпуните, помисли си Стив, но му трябваше ключ, за да влезе в стаята, която се канеше да им показва.

— Мога да продам блата на алигатори — каза Стив, — но тази история вони като вмирисана скумрия. Проблемът е, че е пълна с небивалици.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Кажи му, Вик.

Тя прикова Стив с поглед, който значеше, че не обича да й се казва какво да прави. После отвърна:

— Една от теориите на Стив.

— Не е просто теория. Закон. Законът на Соломон за сложните небивалици. Вик, ти имаш честта.

Отново го стрелна с поглед.

— Стъбс се е застрелял — каза тя, — това е едно невероятно събитие. Баща ти е паднал от стълбата и си е ударил главата, това е второ. Лодка без капитан да се разбие на същия бряг, на който е трябвало да акостира — трето. Ефектът се умножава. Всяко невероятно събитие прави останалите по-трудни за вярване.

— И улеснява съдебните заседатели да произнесат обвинителна присъда — допълни Стив.

— Например мъж излиза с лодката си за риба на Коледа, въпреки че никога не е ходил на риболов — продължи Виктория. — Бременната му жена изчезва същия ден. Месеци по-късно тялото й и това на бебето са изхвърлени на брега близо до мястото, където мъжът е ловил риба. Мястото, където се е върнал, докато е твърдял, че е бил някъде другаде.

— Делото срещу Скот Питърсън — каза Джуниър, докато отключваше вратата.

— Защитата му прекали с небивалиците — напомни Виктория, когато влязоха в тъмната стая, в която като че ли беше по-хладно от останалите в къщата.

Стив се усмихна сам на себе си. Колкото и Виктория да се оплакваше от адвокатските му номера, беше започнала да прихваща от техниката му.

_Защо не иска да разбере какъв печеливш отбор сме?_

— Стив е извел математическа формула въз основа на тази теория — продължи тя.

— Един от законите на Соломон. Наричам го небивалици на квадрат: Ако шансът ти да убедиш съдебните заседатели в едно неправдоподобно събитие е едно към три, вероятността при второто е едно към девет, а при…

— Едно към осемдесет и едно за третото — набързо изчисли Боби.

— Точно така. С други думи, нямаш никакъв шанс.

Джуниър включи осветлението и по периметъра на тавана се включиха малки прожектори. Намираха се в огромна зала без прозорци, потънала в сенки.

— Това, което ще ви покажа — каза Джуниър, — много малко хора са го виждали. Стъбс е един от тях.

Стив примижа, опитвайки се да различи какво точно представлява издигнатият силует в средата на помещението, но не можа да види нищо, освен сенки. Беше прекалено театрално за неговия вкус. Имаше чувството, че Джуниър прави шоу в тяхна чест. Или по-вероятно само заради Виктория.

— Трябва да знаете някои неща от биографията ми, за да разберете смисъла — продължи Джуниър.

Докато стояха в сумрака на хладната стая, Джуниър взе да им обяснява, че с течение на годините, прекарвайки толкова много време във водата, бил се превърнал в страстен природозащитник.

_Спасете китовете._

_Защитете рифовете._

_Забранете мрежите за риба тон._

Целият спектър на добродеятелни океански проекти. Давал купища пари на групи от природозащитници, вероятно, както си мислел вече, за да изкупи делата на баща си. Хал Грифин, според признанията на собствения му син, беше истинско цунами спрямо екосистемите. Издухваше конкуренцията от водата, буквално потопи лодка на Грийнпийс в пристанището на Сидни, като я блъсна с една баржа. Старецът — му беше грабител от висшата лига, професионален мародер, проектите му бяха позорна въртележка за правене на пари, всяване на хаос, екокатастрофи. Разрушени плажове от комплекси по крайбрежието на Филипините, масирано унищожаване на риби около бреговете на Ямайка след построяване на марина, изливане на канализационни води от заграден комплекс на остров Кайкос.